СЕКСЪТ. ИМА ЛИ ТОЙ МЯСТО У НАС?
Отиди на страница:
| Старши, Ти гледай пунта, не гледай пунКта. И се учи от Даскала как се свалят млади мацки. То не става само като се обръщаш към тях с "Мила" и го пишеш с главна буква.  |
| ... бе гледам, Даскале, глвдам .. и не мога да се нагледам ... как да не пиша "М" ... Редактирано от - Старшината на 14/10/2011 г/ 23:23:26 |
| За всички заточеници в хладни места - един горещ латинопоздрав от мен с Musica ecuatoriana Натиснете тук |
| Да бъдем патриоти, дори и в примерите. * От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни… И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове И някога за път обратен едва ли ще удари час: вода и суша — необятен, света ще бъде сън за нас! А Вардар, Дунав и Марица, Балкана, Странджа и Пирин ще греят нам — до гроб зарица сред споменът един. Рушители на гнет вековен, продаде ни предател клет; служители на дълг синовен, осъди ни врага заклет. А можехме, родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой — съдба завидна! — край твоя свят олтар. Но корабът, уви, не спира; все по-далеч и по далеч лети, отнася ни… Простира нощта крилото си — и веч едва се мяркат очертани на тъмномодър небосклон замислените великани на чутният Атон. И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път назад, към скъпи нам предели, угаснал взор — за сетен път простираме ръце в окови към нашият изгубен рай… Горчива скръб сърца ни трови. — Прощавай, роден край!  |
Малък лиричен поздрав за една рожденичка - Натиснете тук |
| Верно си е, бъргарският поетичен гений има своята тежка дума за всичко! Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик - далеч от родина, в край чужди събрани, изпити и бледни, в порутен бордей, те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят, тъй както през сълзи се пей. Те пият... В пиянство щат лесно забрави предишни неволи и днешни беди, в кипящото вино щат спомен удави, заспа ще дух болен в разбити гърди; глава ще натегне, от нея тогава изчезна ще майчин страдалчески лик и няма да чуват, в пияна забрава, за помощ синовна всегдашния клик. Кат гонено стадо от някой звяр гладен, разпръснати ей ги навсякъде веч - тиранин беснеещ, кръвник безпощаден, върху им издигна за всякога меч; оставили в кърви нещастна родина, оставили в пламък и бащин си кът, немили-недраги в далека чужбина, един - в механата! - открит им е път. Те пеят.. И дива е тяхната песен, че рани разяждат ранени сърца, че злоба ги дави в кипежа си бесен и сълзи изстисква на бледни лица... Че злъчка препълня сърца угнетени, че огън в главите разсъдък суши, че молния свети в очи накървени, че мъст, мъст кръвнишка жадуват души. А зимната буря им сякаш приглася, бучи и завива страхотно в нощта и вихром подема, издига, разнася бунтовната песен широко в света. И все по-зловещо небето тъмнее, и все по се мръщи студената нощ, и все по-горещо дружината пее, и буря приглася с нечувана мощ... Те пият и пеят... Отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик - далеч от родина, и боси, и голи, в край чужди събрани, в порутен бордей, те пият - пиянство забравя неволи, и пеят, тъй както през сълзи се пей. |
| Дъгичке, честито, ето и от мен един празничен поздрав! Натиснете тук |
| Старши, А ЧИД от мен. Крепко здраве, висок дух и завидно дълголетие, плюс материално благополучие. ПП: А бе ти как така проби стените и ощастливи темата с кратката си полумитична поява? |
| Като от любов стопена бавно и постепенно залиня, закрея темичката без дейната активност на Старшинката. ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН! , да сте живи и здрави Димитровците   |
| Старши, честит имен ден, приятелю! Да си ми все така готин и непукист! Натиснете тук  ПП Старши, кога успя, бе?????????  Редактирано от - Die Hexe на 26/10/2011 г/ 10:06:01 |
| Старшинка, честит имен ден! Натиснете тук |
| аууу не бях влизала в тази тема от два месеца и ... съм направо шокирана. честитки за имен ден и мъченическо-трагически стихотворения.  поне да беше еротична поезия. не върви на добре гражданското общество в демократична България. Редактирано от - softwind на 27/10/2011 г/ 06:41:23 |
| За поддръжка на темата - ето една сексуална история, разказана ми от приятел-пилот с умна, интелигентна и всеотдайна съпруга: "Събуждам се аз една сутрин след изнурителна вечер, поставила алкохолната ми устойчивост и поносимост на върховно изпитание, поплясквам се по бузите, за да придобия начални форми на възприемане на околния свят (за спомени и дума не може да става), и първото, което съзира взорът ми, е една бележка на шкафчето... Взимам, фокусирам и чета: "Добро утро, скъпи мой! Надявам се, че като четеш настоящото ми писмо, вече ще си се наспал. В хладилника съм сложила две бирички, набързо изпекох една баница, от тая, дето най-много обичаш, във фурната е, кафето го пуснах и е в каничката. Аз тръгвам, Колето си е в къщи, днес са след обяд на училище. С обич, твоя Пенка!" Брях, викам си, нещо се е случило! Размърдвам се, надигам се, настройвам вестибуларния апарат по крен и тангаж, включвам жироскопите и внимателно прелитам по трасето до кухнята. Чеквам реалността с написаното - 100% зелени лампи! Всичко е точно така - и биричките, баничката, кафенцето... Значи наистина нещо се е случило! Какво ли?!? "Коле, момчето ми, къде си, тате", търся аз осемгодишното си момченце. "Ето ме, Татенце, тук съм", отговаря юначето мое на тати... "Кажи ми, Коленце, снощи какво се случи?"... " А-а-а, снощи... Ми какво... Прибираш се, звъниш на вратата, мама отваря, а ти не можеш да мръднеш... Айде бе, влизай, вика ти мама, а ти се държиш за касата на вратата и не мърдаш. Понечи да пристъпиш, ама се спъна в прага и падна в антрето..." "Леле, майко, мисля си, съвсем съм се изложил..." И после, питам аз... " Ми с мама те мъчихме да те дигнем, мъчихме те, ама не можахме, тежиш... Хванахме те за краката, внимателно те довлачихме до спалнята, качихме те на леглото, ама когато мама понечи да ти свали дрехите, ти като се задърпа... И викаш: "Остави ме, мръснице, не ме докосвай, аз съм женен!"... |
| Летец, сигурен ли си, че приятелят ти е пилот, защото тази история е известна отпреди братята Райт? Не че не е готина, де! Заедно с другата, дето една жена била много опърничава, мърлява и калпава домакиня отгоре на това, а и не давала развод на мъжа си. Искал да я утрепе, но не и да ходи в затвора. Затова решил да я умори от секс. Нагълтал се с афродизиаци и виагра, почнал вечерта, но се изтощил и решил да продължи другата вечер. На сутринта гледа - къщата свети от чистота, закуската приготвена, жената нагласена и любезна. - Какво става, жено, не мога да те позная? - Е как какво - щом ти с мен се отнасяш по човешки и аз с теб така се отнасям! _______________________ Едно е да можеш да напишеш есе за справедливото сламоразделяне, съвсем друго - да можеш на две магарета да разделиш слама! Блогът на Манрико |
Животът, Манрико, е толкова голям, сложен и многообразен, че нищо чудно нещо някъде да се повтори. Важното е и как ще го разкажеш...  Крюела, умните, интелигентните и всеотдайните жени не взимат хитри мъже, дето ще им играят театро... Честна пионерска, точно и така се е случило! Кълна се в ремъка на ученическата чанта на Якоб Бързаков! Редактирано от - letec55 на 28/10/2011 г/ 16:22:15 |