Успехът не гарантира нито щастие, нито свобода. Щастието също не гарантира свобода. Море от болни хора уверено върви към края си под знамето на новия си бог - успехът. |
Аз съм от щастливците, които имахме страхотно детство- без наркотици, без мутри, но с много футбол, кино и сладолед./ ааа да - и към 1986-87 и смного игри в кварталния компютърен клуб на Правец82 - Каратека и Муун патрул / |
Аз колко пъти досега съм писала тук, че няма по-безумно нещо от оценяване с тестове. Този тип оценяване не само унищожава самото учене (повечето деца се научават да решават тестове, вместо да научават самия предмет), но и задължително отрязва способните и мислещите деца. Въвеждането на тестова система у нас беше отвратителен експеримент с децата. |
Тестовата система е ок, когато става дума за предварителен подбор. Не тя е патосът на статията, още по-малко тя е проблемът на образованието. С тестове не можеш да определиш дали някой може да пише стихотворение или да се ориентира в различни логики, но чудесно дава представа дали знаеш къде се слагат запетайки и дали имаш представа от елементарна математика. За другите нива никой не е тръгнал да прилага тестове. Доколкото помня преди тестовете у нас се даваха по литература някакви анализи да се пишат - така че схоластиката е имала далеч по-големи върхове у нас, за които май бленуват немалко хора още. |
dolupekape, изобщо не си прав. Мисля, че не знаеш какви са тестовете сега. Тестовете не стават за никакъв подбор - нито предварителен, нито следварителен. С тестове не можеш да определиш никаква грамотност - как ще му разбереш запетайките и пълните членове, когато ти налучква А-Б-В-Г и научени наизуст дефиниции на хипербола и метафора, които никога не може да използва уместно? Без писане не става. Нито способност за анализ, нито способност за подбор на аргументи и защита на някаква теза. За безумието тест по математика има ли смисъл да започвам? А това Е сериозен проблем за образованието, защото от самото начало започваш да учиш по начин, който те готви за тестове и изобщо не учиш така, че да знаеш и да мислиш. Което са си два провала - първо, нищо не си научил, второ - не си се научил нито да мислиш, нито да учиш. |
Нещо отбягваш отговора - каква е алтернативата на тестовете? Субективната преценка на учителя? безумието тест по математика Натиснете тук - наистина безумие, кой въобще е измислил такова нещо? *** Редактирано от - sybil на 17/1/2011 г/ 08:54:53 |
Не, бе, изкарах някак си началното ... Какво искаш да покажеш с тоя линк? Искаш да ти изпратя нормални интелигентни задачи по математика ли? За да ги сравниш с твоята задачка от тестче ли? На години трябва да си повече от мене, значи може да си спомниш задачите от произволен сборник по математика от ония години. Задачите бяха трудни, решаваха се с мислене. За изпит имаше три задачи с по няколко под-условия за около 3 часа (забравила съм точно). Тестовата система дава голям брой лесни задачи, с избор от няколко възможни отговора. Голям брой лесни задачи отсяват занаятчиите, малък брой трудни задачи отсяват мислещите. Сега ясна ли бях? (добре, че писането се учи в първите три години, та него го овладях) Редактирано от - Die Hexe на 17/1/2011 г/ 01:28:26 |
Просто не си срещала достатъчно и хубави тестове. Това, че има 5 възможни отговора, не значи, че не може да е "задача", изискваща отделно решаване. Недей с такива бисери - тестовете по математика били безумие (?!). Тест с 20 въпроса по 9 минути всеки = 3-часов изпит, с който може да се покрие много повече материал, отколкото с 3 задачи. Също така, тестът много лесно може да бъде окипазен от некадърни изпитващи. Нещата се прилагат от десетилетия. Коя система е по-добра е очевидно. |
Задачите бяха трудни, решаваха се с мислене. Помня алманасите и сборниците от 90те. Издателствата ги бълваха на купчини. Съставителите се усъвършенстваха в това, как да вземат старите задачи, да препишат текста по-възможно най-неразбираем начин и да ги издадат като нови. |
А да постигнеш нещо е много различно от това да научиш нещо. Проблемът е, че това е валидно от край време. И не се отнася само до годините, в които се образоваш... |
В момента възрастните подготвят децата си да оцеляват и (евентуално) просперират в тяхната среда. Те няма как видят какво ще е в бъдещето, така че критиките към образованието са по-скоро критики към сегашната работна среда. |
dolupekape, изобщо не си прав. Прав е за това, че недостатъците на тестовете съвсем не са "патосът на статията", макар на едно място да се казва, че в тях се кореняли всички злини. Напълно прав е според мен и за това, че тестовете имат не само недостатъци. Колкото до патоса на статията, винаги ще се пишат и статии в този смисъл, и статии тип "колко недоучили са децата сега", като естествено и двата типа ще са убедителни, тоест истината е някъде по средата, както се знае от векове. Хубаво - даже според мен задължително - е успехът като възрастен да не зависи непреодолимо от онова, което си натрупал в "сивито" като ученик или дори по-късно, но това никой не би го оспорил, надявам се. Дали наистина е чак толкова масово лудването на деца и родители по трупане на точки за бъдещия успех, каквото впечатление остава от статията? Редактирано от - plod4e на 17/1/2011 г/ 09:30:44 |
Явно на Динко спомените са от 90-те години насам - тогава сигурно е постъпил в 1-во отделение. А тука запъртъчето се пъне да ни обяsнява, какво е било при социализма и какво е при капитализма. Ученикът по време на обучението си трябва да натрупа някакви основни познания по широк кръг от предмети - едно общо образование. Тези знания трябва да бъдат такива, че той да има основите на една обща култура. Те да позволяват тази култура да се разширява. И много важно, тези знания да му позволят той да избере по-нататъшната си насока на професионално развитие. Аз в училище не съм преподавал, но сега виждам, че в университетите влизат напълно неподготвени. По мое време учителят изпитваше ученика пред дъската или пред картата. Това му позволяваше да добие пълна представа за възможностите на даден ученик, подготвеност, интелектални възможности, изказ, начин на говорене и т.н. Ако действително сега се набляга на тестове, това е глупаво - първо масово се преписва и второ - учителят до голяма степен губи представата за ученика. Разбира се тестове могат да се дават, като контролни. |
Май има нужда от повече продавачи на хамбургери с "щастливо" детство. Материалчето изглежда пропуска фактите, че описаните неща се правят от сравнително малък процент от учениците. Останалите би трябвало да са щастливи, но не се разбира ясно от текста дали е така. |
И с тестове, и без тестове - 10%...Толкова ни отпуска дедо Боже...Останалите - изпълнители Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
В момента възрастните подготвят децата си да оцеляват и (евентуално) просперират в тяхната среда. Те няма как видят какво ще е в бъдещето, така че критиките към образованието са по-скоро критики към сегашната работна среда. Стресираните и нещастни подрастващи се превръщат в стресирани, нещастни и комплексирани възрастни. А един такъв нещастен възрастен едва ли може да е капитал за обществото с производителността си, с духовния и интелектуален отпечатък, който ще остави чрез възпитанието на собствените си деца и социалното си битие. Тук във форума открай време лайтмотивът е: колко са неграмотни и неинтелигентни сегашните деца, колко лошо е настоящото образование. Почти не се сещам някой да е отворил приказка за това доколко щастливи са сегашните деца. / на Heat по-горе/ и как емоционално се справят както амбициозните, така и тези, които "не са призвани" да следват високи академични, интелектуални, спортни или артистични цели още от детството си. В самодоволството си или страха си от бъдещето не забравяме ли азбучната истина, че знанието и ерудицията не правят човека?! Е, ако под "човек" не разбираме само homo economicus, който рано или късно с активността и амбицията си ще доведе до самоунищожението си. |
А, малко офтопик, сетих се нещо, тъй като напоследък все пребиваваме в Оруеловия свят. Помните ли колко важен в този свят беше успехът!успехът! успехът!!! - Победата, издигната в култ, в житейска идеология. Не ми е под ръка книгата, но помня, че преди години - началото на 90те /дали с нещо обстановката е повлияла, не зная/ това беше едно от нещата, който най-силно ме впечатлиха. Другото такова нещо беше невъзможността да изключиш екрана, за да "чуеш" мислите си; за да имаш собствени мисли изобщо. През годините различни елементи от действителността ми напомняха за тези две неща, но второто го видях напълно реализирано още преди години в училищна обстановка. И то при условие, че все още помним неизключваемия глас на агитпропчикът. Нищо ново не е научено, всичко старо е удобно забравено. |
Подкрепям Маркс Двата плюса (въпреки идеологическите ни допълвания)! Единствено писменото представяне на едно знание, съчетано с защитата му в устен вид пред аудитория (или комисия) дава достатъчна основа за оценяване на човек. Срещам дипломирани магистри от УНСС, които не могат да напишат едно обикновено писмо, камо да изложат аргументирано някаква своя позиция. А ми се хвалят - имам "магистратура по бизнес администрация"! |