Добави мнение Мнения:18
| Тука ке е дискотеката!!! Първо: Да глобяваме скараджиите, че пишат на "српски"? Второ: Много се съмнявам, че в Гърция и Италия надписите не са на сръбски, понеже имат много строги закони и треперят от страх да не ги глобят. Трето: Преди родолюбивите опиянени от родната реч даскали да се изходят по въпроса, да се поинтересуват за безумната езикова ситуация в братските славянски държави Чехия и Словения, по-специално, до какъв абсурд е довело прекаленото "родолюбстване" в езика. И трето: надписите по кебапчийниците няма да са на сръбски, не когато приемем закон за това, а когато наистина си изградим система от що-годе общоприети критерии за красиво и некрасиво. |
| И аз не ща да слушам за "скрийнинг". Ама то не става със закон, става с образование и с възпитание на сериозно отношение към употребата на езика. И със зли редактори във всяка една медия. Защото и любимата газета честичко прегрешава... Ruritania Press |
| направо не си е за вярване:като как така сме минали без невероятно чудесната бг дума "опоненти".един език се крепи на 7 генетични знака(ядрото), те са скелета му.умре ли само един от тях, изчезва и майчината му закваска.с нашия майчин език това вече се е случило сь глаголенето "осъществявам/се":българете вече се "реализират".остава ни да гръмнем и "Азь" и да сме квит.бългаският език е едно минало; днешното е шизофренна салата:не говоря само за опредметяването на битието ни с излишни, направо болни, английски заместители.биологичното изчезване на едно племе се предшества от загниването на езика.проблемът на българското колективно съзнание е, че се говори, за да се задвижи мисловността:резултатът е плитката мисловност, отразена в папагалския т.нар.български говор. |
| Преговор: (1) Нели, езикът е само една патеричка, която ни помага при общуването с ближния. В действителност мислите кристализират в различни комбинации от думи при различните индивиди. При едни, забелязваш строг и повествователен слог, обрамчен с точни и пестеливи категоризации. При други мислите, избухват като букети от цилиндър на илюзионист - пищно бълбукат и те изпълват с нещо неизмеримо с лингвистичен аршин. При трети, ще забележиш как мисълта се препъва в семантични бариери и търси пролука в мрежата на инерционните възприятия за да изкочи уникална и заслепителна - искаща да те шамароса с вулгарният чар на своята голота. При някой тя се оплита в телените мрежи на желанието за уникално поднасяне и докато изплува от дантелите на поетичните похвати, тя вече е издишала като спукан плондир. Докато при едни потребители мисълта върти виртуалния калейдоскоп и креира необичайни езикови мозайки привличащи със своята сторга геометрична красота и блестящ колорит, то при други езикът е впрегнат в талигата на ПУРИТАНИЗМА и там борейки се с правилата, чуждиците, неологизмите, вулгаризмите извайва класически йонийски произведения, радващи окото на професионалните познавачи на езика. Не отричам, че за мен е безразлично дали авторът е фриволен ЕЗИКОВ КОРСАР или примерен ЛИНГВИСТИЧЕН ТРАДИЦИОНАЛИСТ, който получава аритмия откривайки, че в целия 33000 и кусур знака текст е допуснал едно повторение, една стилистична грешка и е постовил една запетайка в повече. Има хора също така, които имат брилянтна мисъл, но просто не са в състояние да я поднесат в подобаваща опаковка. Има, разбира се, и такива които - обратно: Могат да направят едночасова реч изградена от кухи, нищонеказващи клишета. |
| Преговор: (2) За съжаление, Камене, езикостроенето не е строго логично начинание. Хората си взимат думи от тук и от там, поочукат някоя, поотупат друга, а трета така я изкилиферчват, че направо не можеш и да предположиш от къде се е появила тая "изобретателност" в (под)съзнанието на съответния незнаен езиков инжинер. Турските думи са особено популярни за деформиране в нашия (особено говорим) език. Освен "плачещите за бой" за които ставаше дума по-горе, някои толкова са загубили прякото си значение, че единственно преносното им значение "rings a bell" в съзнанието на говорещия(пишещия) ги. Примери: БУЛАМАЧ буквално значи КАША. Е, как ще ти подействува подкана от сорта: "Хайде, сядай, че ще ти изстине буламача" ПИЧ буквално е КОПЕЛЕ (в буквалния смисъл), а в действителност се използува широко като КОПЕЛЕ(в преносния смисъл, оня който в София беше еквивалент на "cool" i "groovy" през 60те и 70те) КАТИЛ буквално е УБИЕЦ , а най-вече се използува за описание на досадник, упорит навлек и всякакви подобни "нежелани компаньони". ХАЙДУТ буквално ХАЙДУТИН :-) В учебниците по история обаче този термин се облагородява в далече по-ухоприемното: народен отмъстител срещу неправди на поробителя турчин. :-)) Не само турските думи са подложени на метаморфози, разбира се. Хората си жонглират с думи от всички езици, мятат ги, дърпат ги, разтягат ги докато им харесат и накрая ги пускат в употреба. Някои просто си пасват към деянието(предмета) за които са предназначени като ром в кола* и си остават така за генерална употреба, други не толкова щастливи загиват още като ембриони, без дори да им бъде даден шанс за живот. Кой би предположил, че: БУТАН (Да!Oня от запалките) произлиза от гръцкото "краве масло" или ПЕНКИЛЕР( онзи термин, който често се използува в българския за обрисуване това създание което англоговорящите са нарекли "Jack of all trades" произлиза от pain killer. Примери колкото щещ...а за това че някой може да си изкара бой при неточна употреба на някоя сензативна дума си донякъде прав.(Все пак след като си живял сред турци знаеш че те не са "такива хора". ) _______________________________ __________ ________________________ *ром в кола - става дума не за циганин в автомобил, а за питието ром размесено с питието КОЛА ( Пепси, Кока, Сън или каквато и да е там...) |
| Преговор: (3) Кое е първичното: мисълта или езика? На даден език ли мислим, или нашата мисъл се облича в езикова премяна преди да бъде споделена с ближния? До каква степен езика може да обрисува това което физиологично нашият мозък произвежда и заслужава ли си да модифицираме "потока на мисълта" (да го подчиним на граматични забрани и правила) за да бъдем разбрани от най-широка прослойка читатели? След като мисловният процес е физикохимична реакция, то е ли се говоренето/писането механичната репрезентация на нашият вътрешен мир? Трябва ли да нагаждаме това което казваме/пишем така, че да бъде разбрано от възможно най-голям брой "посветени" или може да се доверим на интуицията на читателя/слушателя { да го издигнем на ниво на което той може да изкопчи рационалното от нашите многопластови бъртвежи (защото ако искаме да сме верни на желанието да изразим точно това което мислим, то ние(аз поне) не мислим "мелодично"-(праволинейно), "хармонично"(многопластово)) и да му позволим да се докосне до АЗът ни} ? "Безкрайното примирение е онази риза позната ни от старата басня. Конецът е изпреден със сълзи, тъкънта е избелена със сълзи, ризата е съшита със сълзи и въпреки всичко тя е по-надеждна защита от желязо и стомана...Тайната на живота е, че всеки трябва да я ушие сам за себе си... ...Най-възвишеното достойнство което се преписва на човека е, това да бъде свой собствен цензор, което е далече по-достойна титла от тази на Генерален Цензор на цялата Римска република." Сьорен Киркегаард(а.к.а. Киркегор) |
| Преговор (4)' Ако трябва да наречем дадена дума "литературна", то най-точния критерий би бил употребата и в литературата. След като в речника има цитати от литературни източници, то и думата е де факто литературна.(според съставителя на речника, който ние приемаме в случая за АВТОРИТЕТ) Употребата на езика е въпрос на "самоцензуриране" и при положение, че човек приеме "веригите" на етичните норми на дадено "добро възпитание", то той избягва такива думи, които в ушите на някоя лелка или чичко (възпитавани в догматична религиозна или комунистически чиста среда) биха звучали грубо и вулгарно.( Спомнете си как при прожекциите на югославски филми, когато героят извикваше "Йебем ти майку" субтитрите превеждаха "Мама му стара" или "По дяволите" Туй като всеки сам определя речниковия си арсенал, то ако съдим за този човек само според желанието му да се "самоцензурира", то ние бихме получили "изкривена картина" на реалния образ. Познавам стотици елементарни и дори направо скучни хора, които не съм чувал да употребят нищо "по-мръсно" от дупе, както и разкошни и ерудирани индивиди, чиято всяка втора дума е "нецензурна". Езиковата палитра, според моят критерий, е помагало за най-точно изразяване на нашите мисли и разбирания, ако те не включват "нецензурни" представи, то и използуването на думи само заради "ефекта" би било ненужно и "безвкусно", но ако те съществуват и ние ги приравним до "безболезни" шаблони, то от една страна ние завоалираме нашите собственни мисли и разбирания, а от друга даваме на читателя "памук в шоколадова обвивка" (Параграф22 ). Ако погледнем изкуството от античността (онова което е достигнало до нас неосакатено от самите тези орди от морално чисти цензури през "политически коректните" векове) ще забележим че е изпъстрено с отправки до жизненопотребни функции.(много пъти дори и в сфери, които днес биха били класифицирани като сексопаталогични) Ако погледнем на тях през очилата на "официалния морален филтър", то ние би трябвало да заклеймим "Декамерон", голяма част от египетското изобразително изкуство, голяма част от фолклорното богатство и т.н.т.(примери - хиляди) Моята лична позиция е да не се цензурирам никога и да изразявам това което мисля, независимо от това дали този или онзи би бил "изцапан" от моя речник. За всеки на който "грапавите думи" дразнят окото (в случая) просто препоръчвам да не ме чете...и толкоз. Свободата на използуване на езика е част от СВОБОДАТА ( с големи букви) |
До каква степен езикЪТ може да обрисува това, което физиологично нашият мозък произвежда ... ...за да изСкочи уникална и заслепителна - искаща да те шамароса с вулгарниЯ чар на своята голота.... ...При някоИ тя се оплита в телените мрежи... Редактирано от - Правописец Храбър на 18/1/2011 г/ 07:32:03 |
| Аз като човек на точните науки пак ще заостря вниманието на изключително дразнещата употреба на думи, които не отговарят на съответните обекти. На първо място масовата употреба от политици и журналисти на "ЦИФРА" вместо "ЧИСЛО". Това е все едно да употребяваш "БУКВА" вместо "ДУМА". Да кажеш например вместо "Давам моята дума", "Давам моята буква". След това прочутите "найлонови торбички", вместо правилното "полиетиленови торбички". В главите на нашите журналисти и политици, всички пластмаси са НАЙЛОН. Все повече се налага и думата "ПЛАЗМА", за телевизорите с плосък екран или плосък дисплей, въпреки, че повечето такива са с течни кристали (LCD - Liquid Cristal Display), а не плазмени. |
| Емо Караниколов си е останал едно средношколско плямпало. Това му е на него начинът на поведение - бутне нещо шокиращо и чака хората да си кажат след десетина минути: бе тоя не е чак толкова тъп. И изчаквайки още 15 минути, докато околните се убедят, че не е това просто момче, за което се продава на пръв поглед, вече се успокоява и започва да говори нормално. Защото индивидът не е нито тъп, нито от прост произход, нито предизвикателен селяндур. Той явно още смята шоковите изказвания за върховна интелектуална изява. И още добива после чувства на радост от резултата им върху околните. Тоя си табиет, видимо, не е оставил в доскоро провинциалното си минало ами, бидейки сега политик, се старае да го доразвива на държавническо ниво. Да, но сега става сериозно положението! В същност какво сериозно! Между многото плямпала той поне не е най-глупавият. Друго нещо е изключително обидно - че му се споменава името заедно с имена на именити български създатели и пазители на езика ни, на които дължим не само часовник и вестник, ами и влак, излет, и много други. Както и на разума на същите дължим, че все пак не са нарекли театъра гледало, газа ветреник, гарата застан или (примерно) киното светлоигра, че не е било далеч и това да се стори. Поклон пред тия хора. А Емо Караниколов ще си отиде както си е дошъл. Най-добре при баба си Пена от Бусманци. И никой няма да знае след година-две кой е бил. Затова аз моля - не го споменавайте в една творба с най-значимите за българския език и култура хора, че написаното остава. |
| Към нелепиците ГАРДИРАНЕ НА ТОПКАТА и ДЕКОРИРАНЕ В ЖЪЛТО оня ден чух и ПОЗИЦИЯ , КОЯТО ФАВОРИЗИРА УДРЯЩИЯ С ЛЯВ КРАК.Прилижаваме се към "македонския". |
„Законът има смисъл, когато забранява нещо, а при нарушаване на забраната срещу нарушителя се прилагат санкции.“ добре тогава, нека не бъде закон, а стандарт  ама преди това да променят член 5 (1) от Закона за националната стандартизация  а какво да кажем за новопоявилите се български думи като „евроболт“, „еврокамион“, „еврох_й“ и прочие европейски чудеса  Редактирано от - ddantgwyn на 19/1/2011 г/ 11:37:27 |
Добави мнение Мнения:18