Добави мнение Мнения:10
| Тц! |
| Да, способни сме, като богове. С малка разлика - Бог направил от кал човека. Ние правим от човеци кал. Дали грешно сме разбрали поповете, които от край време дуднат, че сме от кал и на кал ще станем? И тъй, случи се. |
Бербат- мръсен, кален, нечист.  Българска фантастика Натиснете тук  |
| Джимо, сега Калин, очаквам и Терзиев... Не се издържа само да мъкнеш помия с кофи. Душата почва да се бунтува. |
| А, моята душа не се бунтува. Слава Богу, отдавна зарязах журналистическата професия. Казвам, че журналистът също е човек и по някое време му писва да играе по нечия гайда. |
| Ей, доживях! И аз учих старите български букви по тези керемиди! Железаровъ. Горни Дъбник, Долни Дъбник. И до сега хората там разказват как външнотърговската кантора на Железаров е спазарявала реколтата от дини. Седи чиновника с тетрадката на перона. Вагони от Чехия пристигат, застилат се със слама. Чиновникът сам, без представител на купувача подбира дините, нарежда товаренето, пломбира вагона и пайдос. И така - сделка не на обем, а докато чиновникът каже - стига! Другото не е качество за експорт. Същите преживявания имам като дете. Вземат се щайгите, "дантелите" (хартиените образовки), етикетите и на лозе. Гроздобер! Първа ръка. Втора ръка. Трета - за домашна употреба-бране, наред. Щайгите на специални конски платформи с ресори (да не се побие стоката), до гарата. Там същия въздесъщ чиновник - това "да", това - "не". Товарене на вагони със слама и - пайдос! Дядо ми минаваше същия ден през касата на лозарската кооперация с една бележка на ръка и с химически молив, да си получи парите. Организацията на Железаров се беше запазила до 70-те години, май... И до сега, като спомен от тия времена, съм запазил един пепелник с надписи - "Железаровъ"! Което е било, пак ще бъде, ама не сега! |
| Хвала ти, Калине, че възкерсяваш такива ярки картини от достойното минало на България! Есето ти ми напомни един стар виц. Трябва да съм го чул към края на 60-те, но ще да е бил измислен в края на 50-те: Срещнали се на оня свят Георги Димитров и Цар Борис. Георги Димитров взел да се хвали: - Я виж каква България направихме ние - заводи, язовири, железни пътища, учебни заведения! А Цар Борис се подсмихнал под мустак и рекъл: - Направихте я, ама С МОИТЕ ХОРА. Де да видим след двайсе-трийсе години ТВОИТЕ хора каква България ще направят. Е видя се... |
| "И от царството на българската литература са останали само едни цигански парцали. Като есенни листа окапаха едно подир друго цветята на българската муза и останаха само голи клонища. Дали защото хората бактисаха от поезия, или по-важни събития отвлякоха вниманието им, или пък и самите поети омръзнаха на себе си - но всеки ден млъква по една струна от българската лира и от целия оркестър остава само тъпанът да дига патардията. Пенчо Славейков - изглежда, че театърът ще погълне цялата му енергия и от нявгашното му писателство ще остане само патерицата; Яворов - от как стана драматург, не е продумал дума, освен два-три комитски спомена; Страшимиров - отиде да си опита късмета в Солун; Елин Пелин - забрави, че някога е писал разкази и излъга като никой друг нашенската критика; Кирил Христов• председател на дружество "Елеганция", на което и аз съм член, понеже се убедих, че едно време хората посрещали по дрехите, а изпращали по ума, а ~н-днешен и по дрехите и посрещат, и изпращат; Петко Тодоров•• - и след по си издаде "Идилиите", още не са му омръзнали, ами пак захваща да мън¬1 като хремав; Вазов - се е омотал в паяжините на мухлясалото българско царство; Андрейчин••• - донкихотските му усилия да пробие "Нов път" във вековните дебри на българската литература отидоха всуе, защото и сам не зна¬ше откъде накъде води тоя път. Това е регистра на старите. Новите - да не отварям дума за тях, че ще захвана да ги псувам по турски: абе, между тая сган как не се намери поне едно момче за пред хора! От списанията останаха само , демократически преглед" и опълченският календар "Българска сбирка"••••. Критиката - след горното може да предполагам на какъв хал е: Кръстев ¬кажи ми, че да ти кажа; Божан Ангелов••••• - тоз човек като че ли захваща да поумнява, защото си прибира чуковете в Министерството; Протич - други по-културни работи го занимават; Минчев - спомняш си за него нали? Ами сега? - ха да видим, де, като иде ред до Бояна и до мене! Боян е написал една голяма работа върху "Гете у нас" и се кани да напише за дисертация за катед¬рата по славянска литература за основните мотиви на Вазовата лирика. Пред¬стави си какво магаре: преди една година съм му дал две книги и не ми ги връ¬ща - иска да ги открадне. И не ще да ми преведе една немска книжка, която много ми трябва. Аз, за да не се отчайвам и за да не кажат хората, че като ста¬нах съдия туй то, докато бях в Радомир, написах едно съчинение за Вазовите "Японски силуети", а сега се каня да съчиня една работа за мотивите в нашата любовна лирика, но и твърде време нямам, а и не мога да се наканя. Нови кни¬ги няма, но се канят да излизат: Яворов - спомените си, Траянов•••••• ¬"Ver sacrum", която от три години насам излиза, Дора Габе••••••• - стихо¬творенията си. Ако бъдат придружени с портрета И, сигурно и на мене ще се харесат. Това е то образът на днешната българска литература. И хамен, че е право това - по- добре е така без нея". |
| Това горното, което съм ви снимал със скенера, е откъс от писмо на Спиридон Казанджиев до Боян Пенев и Дара Габе. Както виждате у нас усещането, че всякога е зле и от лошо-по-лошо е постоянно. Вижте Казанджиев - според него литературата загива - а хората, които критикува до един са днес класици на българската литература. Та и днес като ви слушам вайканията - същата работа. Много зле, че гръмна бомба, кал, мале-мале. Едно време, онова на БорисІІІ, байно, в цяла София са трещели изстрели и са се просвали убити политически противници на властта. Днес поне това няма - изборите се купуват, хората не ги пребиват пред избирателните участъци както по времената на Борис ІІІ... |
Добави мнение Мнения:10