Отиди на страница:
Не знам при вас в Испания как е, може би там темпераментът си казва думата. Или може би просто си поставяш неправилно диагнозата - не ми било клаустрофобия, ами най-ми било агорафобия. Виждам, че Ви харесва да се изживявате като доктор и да поставяте диагнози вземайки за отправна точка мнението на форумците. Ваша воля. И да, в Мадридската ИКЕА (тази в северен медрид) по всяко време на деня е пренаселено. |
Aranita Виждам, че Ви харесва да се изживявате като доктор и да поставяте диагнози вземайки за отправна точка мнението на форумците. Ваша воля. И да, в Мадридската ИКЕА (тази в северен медрид) по всяко време на деня е пренаселено. Lo siento... не съм искал да се получава такъв ефект. . Споменах агорафобията само защото в оригиналния постинг ставаше ясно дума за клаустрофобия. Явно не е трябвало да се хващам за думата, защото наистина ще вземе да ми излезе име на доктор във форума и току-виж се наложило да давам консултации... то тук всеки май се оказва специалист по всичко... така че си вземам дадената диагноза. Мир да има. . Явно, и за ИКЕИте важи приказката от оня виц - "свят голям, ИКЕИ разни..."  |
| Аранита, не допускам Катето да има езикова ситуацията в България, която да е драматично комична за околните. Мисля, че тя ще е наслада и гордост за всяка българска баба. Тя е умно, будно и езиково отлично развито дете, което ще ти обясни по най-милия, детски начин какво означава всяка дума. Допускам също, че владеенето на синоними на българските думи у нея е по-развито отколкото у повечето първокласници в България. В допълнение, тя може да ти каже как се превежда всяка дума на английски и, вероятно, на испански. Нека не забравяме, че живеем в 21 век в който интернета е всичко и разликата между добре образованите деца живеещи в България и САЩ е все по-нищожна. Имам много близки приятели, с две деца на възрастта на нашите, които си родиха и трето дете, което днес е на 9 години. Никола никога не е пътувал извън България, и излиза рядко извън Пловдив, но говори великолепен американски английски. Този феномен ме интригува от няколко години. Детето беше езиково отлично развито още на 1 година и 2 месеца. Имам го записан на видео - ходи из къщата с прахосмукачка и обяснява какво точно прави. Английският му е от гледането на американски филми без преводи и всекидневното му общуване в интернет. Отличник е в българското си училище в Пловдив. Ако Никола говори с Катето, повярвай, той дори няма да забележи, че тя е казала салмон на съответната риба. Децата, като говорят, дори не осъзнават на какъв език общуат в конкретния момент. Те преминават лесно и без проблеми от език на език в зависимост с кого общуват. Такива ми ти работи. Нямам никакво намерение да променям думата салмон в речника на децата от училището ни по описаните вече от мен причини. BTW, cлучвало се е да им казавам как салмона се нарча в България. Повече ме притесни днес една майка, която попита защо им трябва на децата да знаят значението на думите комат, бостан и просо. Защо, попитах, ти и аз знаем какво е плуг, палешник, сърп и паламарка? Езикът е конвенция, но и история. Салмонът не е точно сьомга. Полото, всъщност, не е е блуза с висока яка, а с обикновена яка и две копчета. Сърмата, за ядене, (дума от турски произход), не е нещо завито. Това, което наричаме в България сърма, в Турция се нарича долма. Разбирам, че от век-два полото у нас може да е едно, сърмата друго, сьоомгата трето, но какво казва езикознанието за тези думи? И кой определя кое е комично в езика? Аз ли съм комична като кажа сешуар, или онзи който казва сушоар? Все пак логика има у отсрещния човек - сушоар, суши косата, нали? Не е ли комично да кажа на баба Гицка от Горно Конаре вертолет? Ми никога няма да кажа така на жената - ще й кажа въртолет с ясното съзнание, че тя ще разбере точно това произнасяне. Ми така де, перките отгоре му се въртят, какъв вертолет ще е като е въртолет? |