Изкуството на флирта
Отиди на страница:
Ха, майор Цепеняков е забъркал доста лютива смес - с тази бледа змия, пускаща опашка навсякъде може би създава дискомфорт на дамата, но тя героически търпи....за да впечатли  , почти като танц с добре наострена сабя.... |
| Честит празник на влюбените..... Натисни тук | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: zamislen |
Да ни е честит празникът на вечния флирт между Пижо и Пенда - да ни е честит Принцесо  и да ни радвате през студените мартенски дни, че да сме по-борбени и издръжливи! щастлив живот и здраве си пожелаем и повече положителни емоции.... Традиционно:  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: zamislen |
| Винаги друже, когато намеря малко време! Но и ти изчезваш... вървят ли флиртовете? Благодаря за мартеничката и цветята. Както винаги.... джентълмен  |
| Варияции на тема флирт ;-) "В ролите: Ицхак Финци, Вели Чаушев, Лили Апостолова, Жени Божинова, Татяна Лолова, Невена Коканова, Василка Чиликова, Никола Анастасов, Иван Андонов, Васил Попов. " https://www.youtube.com/watch?v=LySCrthcd40 | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Advokat33 |
| Ех, хубав е живота, а? Натисни тук да си палиш пурата с пари....  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: zamislen |
Натисни тук - колко малко му трябва на човек.... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: zamislen |
Ooooooo Zami,загряваш за коледното парти! - Ахъм, ахъм виж как се сещаш Хуне, къде се изгуби Вей? Запустяха хубавите теми......Чудя се с фрак и папионка ли да се изтипосам или с вратовръзка на шахматни полета, все пак добра работа свършихме през годината и въздържанието, четох било вредно...  .Как е по маджарско? Кълве ли по езерото рибката? |
Голям флирт пада тука, като се замислиш... UNIVERSITY NIGHT - за 8 декември ще да е, прелиминерно. Хареса ли ти партито непознато другарче - Инкогнито? Тук купонът е вечен, но риалитето е в повечко....с батко ти Максимус Хунски, отдавна се радваме на хубавите неща в живота, споделяме с и оттатък в Ская си хортувахме в една моя тема за замразени, а тук нещата пропадат заради някакив си геополитически интереси на шепа далавераджии от Ориента, които мътят водата по света, та трябва да се гледа философски на тия неща - все пак живота побеждава, та трябва е да се живее, а живот без флирт си е безсолно съществуване и не до там емоционално вегетиране за чужда сметка и т.н. П/П Добре дошла в нашата тема   |
| Hiya, Barbie!" "Hi, Ken!" "Möchtest du eine Spritztour machen?" "Klar, Ken!" "Steig ein!" Натисни тук |
Добре заварили, Замислен и приятели! Флиртът е изкуството да си поискаш нещо така, сякаш не го искаш, и да го получиш, сякаш не искат да ти го дадат.  Само да не ми се налага да флиртувам на немски - както се знае, на немски говоря с коня си. |
| Откъси от книгата на Ивайло Петров "Преди да се родя и след смъртта ми": ....След известно време отношенията с Могиларово се развиха така, че една лична среща между баща ми и майка ми бе неизбежна. Според тогавашната етикеция бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители. Това бе едно улеснение от страна на родителите, защото в противен случай имаше опасност двамата младоженци да не се познаят в деня на сватбата за разлика от сегашните младоженци, които преди брака се опознават много добре, но след брака предпочитат да не се познават. Но по онова време хората бяха прости и пробните бракове не се практикуваха. Препоръките, които Гочо Патладжана даде за баща ми, задължаваха целия ни род. Баща ми трябваше да се представи в Могиларово като търговец на добитък. Както казахме вече, хората по онова време бяха прости и неуки, но също като нас смятаха, че битието определя съзнанието, и предпочитаха да се омъжват за търговчета или да се женят за по-богати момичета. Иначе любовта, както и сега, си беше истинска любов. Както и да е, дядо нае астраганения калпак от бай Мито (този калпак бе оженил много сиромаси от махалата), а от бай Костадин — кожуха. Кожухът бе нов наистина, но и бай Костадин не бе вчерашен. След дълги уговорки даде кожуха „още необличан“, но дядо се задължи да изпрати сина и снахата да му жънат четири дни през лятото. Баща ми наложи астраганения калпак, облече кожуха и с помощта на дядо яхна кобилката. Той бе разбрал вече, че предстоящата му женитба не е шега, и за да се почувства като истински мъж, през целия път до Могиларово се опитваше да мисли за майка ми. Но колкото и да се мъчеше да си я представи, виждаше само едно бяло седефено копче, което бе видял вместо нея при първото си посещение. - — Какво има по вашето село? — попита го тя. — А, нищо! — каза баща ми. — Какво ще има. Сняг. — Че то и тука наваля много — продължи майка ми. — Как прегази дотук? — Ами с кобилата! — каза баща ми и млъкна. Темата за снега се оказа твърде кратка. Ако баща ми имаше по-развито въображение, можеше да използва случая да й докаже, че снегът в тяхното село е по-хубав от тоя в Могиларово благодарение на особените грижи, които полагат за него, можеше да й даде съвет как се произвежда по-добър сняг или поне да й предложи обмяна на опит между двете села, защото снегът, погледнато сериозно, играе решаваща роля в селското стопанство — през зимата топли посевите като дебел юрган, а през пролетта осигурява влага, — само че за неговото получаване и стопанисване е нужен научен подход, трябва да се работи по метода на еди-кого си, да се завърши шестмесечен курс в окръжния град, да се прочетат разни брошури и т.н. Но баща ми не знаеше тези работи, защото Девети септември не бе дошъл още и на хората им липсваше една историческа дата, която да им служи за сигурна мярка във всички области на живота. - Тя наистина се държеше много скромно, но другояче не можеше и да бъде. Като всички българки и тя живееше на този свят за едната чест и очакваше с нетърпение някой да й я отнеме, но по такъв начин, че обществото да не я взема за лекомислена. През цялото време тя успя само веднъж да изтърве кълбото с преждата и докато се навеждаше да го вземе, допря доста плътно бедрото си до неговото, но баща ми се дръпна като опарен и през ум не му мина, че кълбата с прежда или вретената, кърпичките или чантичките са били използвани от жените от всички времена и съсловия като най-сигурно средство за сближение и флирт с мъжете. Не му мина през ум дори че Отело удуши жена си, задето неволно бе изтървала кърпичката си. Напротив, баща ми реши, че майка ми изтърва кълбото с преждата поради несръчност, стана му неприятно и продължи да мълчи и да се държи настрани. Едва към края на срещата успя да види ръката на майка ми и тя му се хареса. Бе доста едричка и корава, ръка само за сърп и мотика и той си каза наум: „Бива си я!“ Натисни тук | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: svetulka |