Изкуството на флирта
Отиди на страница:
Замислен и другите уважаеми джентълмени... не допускайте изкуството на флирта да се изчерпва, почва има   True Love |
Замислен и другите уважаеми джентълмени... не допускайте изкуството на флирта да се изчерпва, почва има - политическите страсти надделяват изглежда, но се надявам искренно здравият разум и нормалните отношения да се запазят, като и неизчерпаемото удоволствие да се флиртува с приятни същества  на пук на горчивта действителност. Може и тук......за съжаление виртуално и безобидно на пръв поглед.Светът е малък и е възможно некъде да се случи случка, т.е. стига да си кажеш "да това е тя или той"? То човек свиква и по-чувствителните получават усещане за близост независимо от разстояня и измерения...... "Имах незабравим спомен от ученическите си години, сядах на първите редове в аудиторията, понеже по-добре се чува и вижда лектора. Често се замислях и разсеяно съзерцавах незначителните елементи, например какво се случва извън залата - през прозореца, докато се вихриха разсъжденеия за световния микс.....Обичах да се абстрахирам от действителността. Изведнъж, бях приятно изненадан от нечие присъствие - най-красивото момиче от потока ми обесняваше, че задните редове не са й комфортни и имала проблем със зрението, та се преместила на преден ред.......и кротко преписваше от стенограмата ми, където точно и вярно беше отразено всичко случващо се по темата...." Беше смущаващо красива......Измислих си и аз проблем - със слуха  , всъщност ми беше приятно да слушам, нейните обяснения без значение за какво са......Потъвах неудържимо в блатото на неизвестността..... " |
политическите страсти надделяват изглежда, но се надявам искренно здравият разум и нормалните отношения да се запазят Който хлътва в политиката да му мисли... мене единствено държавността може да ме разсее от изкуството на флирта всъщност ми беше приятно да слушам, нейните обяснения без значение за какво са Това вече е ясен знак, за любовно хлътване!  Така и аз едно време, никак не се интересувах от дърворезба, но слушах слушах... докато се хванах в капана и модел на изкуствовед да стана  Редактирано от - Johson на 19/5/2011 г/ 15:22:56 |
никак не се интересувах от дърворезба, но слушах слушах... докато се хванах в капана и модел на изкуствовед да стана - о, колко трогателно...., но съвсем допустимо. Хората на изкуството са непредсказуеми При мен нещата се развиха по съвсем друг сценарии, понеже е трудно да се скрие това, което е очевидно - ......следва |
Хората на изкуството са непредсказуеми Напротив, те са най-предсказуеми! Гледат на жената първо я като на муза, я като на модел... и дори преди да я погледнат като жена, искат на ръка да и гледат... а ти разказвай, няма да те смущавам! |
| Е за мен е различно Хората на изкуството са непредсказуеми , понеже музите ги спохождат и те унесени в творчество творят шедьоври......"Поканих я на кафе, непринудено почти случайно, че няма с кой и тя видимо доволна прие но при условие, че сме взели и приятелката й. Като начало, бях склонен и с цялата й компания да пия кафе, но изненада - "приятелката" ни се оказа около 2м спортна фигура с шлифер - поклонник, хлътнал до шия, гледащ я в очите и незабелязващ скромната ми фигура.....и света около нас. Изглежда всичко това я забавляваше, но предизвикателството от създалата се ситуация и конкуренция беше налице. Пихме кафе изучавайки се взаймно. Беше напрегнато и ме обзеха странни мисли.....Аз ли сгреших или съдбата ми даваше шанс? По скоро и двете, но веднага ми се прокрадна мълчаливата идея, че естествено този "ръб", на ръб го оприличих, понеже имаше ясни скули, трябва да бъде елиминиран по простия стаден инстинкт и нарастващата като лавина неубоздана страст подклаждана от нейната красота. Предложих да дадем на късо лекциите и .......започнах да поръчам обяд, хапване и пиване. Той от своя страна предложи да сменим заведението, приехме.......и сагата започна......то бяха заучни положения, то жестове.......откровения. След втората чашка алкохол, вече нещата нямаха задържане откровенията преливаха. Забелязах притеснения й поглед и най-безцеремонно платих сметката. Разделихме се, като че ли нищо се не беше случило. Даже не предложих изпращане понеже мислих, че са заедно......Но самият факт, че го нарече "приятелка" не ми даваше мира.....и беше достатъчно основание да предприема допълнителните мерки......Следва! |
никак не се интересувах от дърворезба ... и аз никак не се интересувах .... ама като изпушват по 35-40 кубика на година ...  |
| Добре че Старшината наглежда тук, защото начена много увлекателно и сладкодумно да разказваш, Замислен... |
.....защото начена много увлекателно и сладкодумно да разказваш, Замислен... - радвам се, че ти харесва уважаема, но то си е истина и приживелица, та повратностите на съдбата понякога се стоварват със страшна сила върху съвсем неподозиращите й жертви, като човек се подлага на изпитания в ситуации и трябва да се доказва навсякъде......включително и пред дами Там е проблема на много самозвани неуверени в силата на чувствата и възможностите си.... Но, да се върнем на "специалните мероприятия", където спряхме.....На другия ден мястото на първия ред отново беше заето и вече с открито дружелюбие си разговаряхме свободно по почти всички теми. Кафе-паузите зачестиха този път в различни заведения......А красивите жени имат нужда от ексцентрични забавления, като стрелба с лък, нощно къпане в забранени водоеми и здравословна храна...... Та "приятелката" се оказа собственик на група хранителни заведения, но с нещо неправилно и тя го отсвири съвсем редвно за няма значение какво, но пък бях подложен на учудваща агресия от други съвсем неочаквани "надежди", трябваше да отговарям с каво съм пленил фенката си и как може да съм проявявал фриволност по заведения среднощ, което не беше никакъв проблем... Обясних им, че тя си пада по палестинци, които били фанатично верни на традициите си и ако видят събрат с чужда жена се хващат за ножовете си и правят джихад, като се самповзривяват..... Това разбите се не е така, но създава допълнителен интерес, все пак има ли право да си прецени, къде какво да прави....Доста от "контактьорките" разбраха, че съм добър събеседник и изслушвам с внимание всяка шантава история, като задавами въпроси да повторят важните моменти, понеже недочувам, а държа много да знам къде кога и какво точно се еслучило.....  Редактирано от - zamislen на 20/5/2011 г/ 14:41:02 |
Натиснете тук тук има известна прилика с една моделка  от "пущинака"... |
| Уважаеми, въпреки, че се отвлече малко от романтиката, разказаното преживяно си го бива, но навярно не си свършил още?... нищо, до тук втория ми въпрос е свързан със споделеното> Кафе-паузите зачестиха този път в различни заведения......А красивите жени имат нужда от ексцентрични забавления, като стрелба с лък, нощно къпане в забранени водоеми и здравословна храна. Кои са тези кафенета, в които се предлага стрелба с лък, нощно къпане и здравословна храна?  Първи въпрос, още не съм задала Сега чакам да се зареди този вибокс...  |
| И докато... и аз се замислих, като те прочетох пак в *дантелите*, че си нямал липси по онова време. Ми и аз нямах, но само когато *пускаха* Сетих се за едно ужасно женско стълпотворение, в средата на което се бях озовала, следвайки призива на приятелки - бързо, във Валентината под колоните пуснаха от гръцкото бельо Сева! Не помня друг път да съм спринтирала по-бързо... |
| Ами Варна си е Варна, Йо! Ако нещо не го пускаха на пазара , имахме възможност да си го налбавим поне по три начина и даже по евтино... в този смисъл не съм усещал липси , пък и работех от 16 годишен по Златните... никое детенейжърче от вътрешността не можеше да се мери по възможности с тези от крайбрежието , особено в големите пристанища... сега не е така , но в моята младост си беше желязо... Редактирано от - керпеден_1 на 20/5/2011 г/ 16:06:26 |
| Разбирам, разбирам... защото и на мене ми с е случвало да ползвам известни пристанищни привилегии...през летнита ваканции при маминка ми в Русе. Таткото на една близка приятелка, беше капитан на кораб и когато не беше по реката ни водеше в Корьекома да си избираме по нещо. Най-хубаво беше рестото! Сладко, играчка и изненада в едно Привет, Професоре |
| Беше , беше , Професоре! Сега е ... ади не ми се говори , че зъбите ми отпред са изкуствени , и може да паднат... Във флиртовия смисъл , на онова време свалките просто си бяха като да кажеш "Гутен морген !" и те се навиваха.. Не беше кой знае к`во постижение да заградиш чуждоземна или провинциална курортиска... даже беха от доста мек бакър правени , горките... Вече по-трудно свалям , само флиртувам веке ... пък и дамите станаха много салтанатлии...  |
Вече по-трудно свалям ...  ЕДи? PS - аз, дет' съм като детенце пред теб, дедо, и аз така... малей, да ни чуе ГЛ отнякъде и да ни награби... |
