Отиди на страница:
Интересен похват за писане на книга.  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| "...а не сме ли и ние самите вече в един отделен свят, друг от света на нашите деца, паралелен, едновременен, но завинаги напуснат от тях? " Много верен и правилен въпрос, макар че отговорът ми е известен. Авторът напълно си заслужава благодарностите |
| Много ми липсва знанието за моите предци! С течение на годините успях да разшифровам някои от техните тайни (на психологическо равнище), но това знание продължава да ми липсва!... Търся го в музеите, в книгите, в пейзажите, отгатвам го - но никога не е съвсем пълно и съвсем автентично!.... Това всъщност е една безвъзвратно загубена част от нашата лична идентичност!... |
| Ще имаш време да откриеш своята идентичност, ако по малко време стоиш на амбразурата..Извинявай Калине... |
Завит с тоя топъл и уютен текст, хич и не ме е страх от студа, ами ще си спя сладко-сладко...  Благодарности на господин Донков. |
| Калин Донков - -------------------------- Блогът на Генек |
Начи, хубаво ще бъде да се справиш най-напред с твоята НЕРВНОСТ, че тогава да даваш съвети - иначе висиш неадекватно под тази статия!  |
| за Калин Донков достави ми тъжно удоволствие и ме наведе на познати размисли. а мнението на lilliola по отношение на нервен - напълно споделям. Много точно. |
Известни са гръмки случаи на конфуз от миналото, когато автор намира книгата си при антикваря - с дарствения надпис, с който я е връчил на първия й притежател. то нали затова е антиквар ...!? за какъв конфуз иде реч? е така е когато се пишат безсмислици представени като лични случки  поредната слаба заработка..  |
| Отдавна не бях ронил сълзи докато чета. А днес се случи и то заради една вестникарска колонка... *** Има много възрожденско в съдбата на женицата и книжката и. Тъжна и трагична е съдбата на родителите ни, мисля аз. В моя случай, те даваха мило и драго, за да ми помогнат да се изуча и стъпя на краката си. Докато вървях по пътя си, благодарение на тяхната всеотдайност, обаче светът ми се отдалечаваше от техния. И те го съзнаваха. Какъв дух се иска да приемеш "самотията" на стари години за доброто на децата си? Настръхвам при мисълта. *** Самотията не е самота - това е съдбата на последните отломки от един вече отишъл си свят. Това е съдбата на хора, които са неразбрани от околния свят и на които околния свят им е странен и чужд. Тов е съдбата на родителите ни, на техните родители и на родителите на техните родители. Това е съдбата на страната ни през последните повече от 150 години. За да се създаде и оцелее нашето отечество, всяко едно поколение е жертвало себе си, за да даде живот на следващото. Тъжна, но и геройчна, история. |
| Знаейки, че вися неадекватно под тази статия, съм се извинил на бай Калин..А поради чия неадекватност ще имаме замразена лилиолка??? |
| Браво, г-н Донков!!! Аз съм от поколението, за което се чудите дали ще помни Вашето. Е, мога да кажа, че Вас ще ви запомня, споменавам и цитирам (с позволение). |
| Г-н Донков, моите почитания и поклон А що се касае до egati - той може и да успее да си закачи едно ремарке на катафалката /в предстоящия най-тържествен ден/, кой знае? |
| Боже! Бях забравила книгата /моля за извинение /, но и досега цитирам тази мъдрост за едничкия костюм. Не бих искала да живея само за него, но както е тръгнало... |
| Дядо ми имаше в библиотеката си "Животът ми в Пушево" и много я ценеше. И аз съм я чела като малка (8-9 годишна може би съм била). Едва ли съм я разбрала, но явно с нещо ме е впечатлила, защото преди няколко месеца си мислех за тази книга - че искам да я прочета отново. Не са много искрените "ненапомпани" спомени от и най-вече за онези времена. Имам опасения, че роднините също са прочистили тази книга от библиотеката на дядо ми, след като той почина. Ще се опитам все пак да я намеря. Благодаря, г-н Донков! Спомних си за горещите летни следобеди на моето детство, в които нито ти се играе, нито ти се спи. Освен да ровиш из библиотеката на дядо си, друго не ти остава. Така разгърнах за първи път и Библията. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |