Ямбол, градът за отдих и развлечение
Отиди на страница:
Керпедене, някои особено се гордеят с отделителната си система и всячески я прокламират. Затова, де видят тема, гледат да я препикаят - по такъв начин я правят своя. Но пък на много това им допада. И така от тема на тема и от ек на ек...  |
| всичко има в Ямбол: и пу...ки и гугутки, и семки и серсемки. спомените са силни на доста хора и какво лошо от това. каргонът си е все каргон, с хубостите и с кусурите. Но ако нямаше свинарници в покрайнините му, или кокошки в малките спретнати вилички, нямаше да има прясна кайма в кварталните десетки магазинчета, в които ще намериш прясно месо, яйца и мляко. Като ядеш кюфтета знаеш , че не само са от кайма, но и от месо, не от мършави или умрели стари кучета или магарета. Няма и как да сбъркаш, защото месото го избираш ти и ти го смилат пред очите. Това още го има в Каргона. И вместо днес да се радваме на етикет за оригиналност и лична собственост, лепваме етикетът СЕЛСКА РАБОТА. В най-реномираните месарници и частни магазинчета и в напредналите страни такава стока се предлага само на високи цени и то директно от производителите. Само че намаляват хората от народа, които да си позволят лукса за биологични продукти. В Ямбол има чудесни и засмени момичета и жени, момчета и мъже. Лятото центърът сияее от естествената красота на ямболлии. Всеки петък се завива кръшно българско хоро и се организират спонсорирани от будни българи концерти, безплатни за населението. В заведенията кънти желаната от клиентите музика, а децата покриват центъра с електронни игри, които се десетки и изборът е голям: подвижни колички, кънки и т.н. Седиш си в заведението, колкото си исикаш, можеш и вестник да прочетеш, никой няма да те напсува или да те исгледа накриво, нито пък ще те притесни. Напротив, ако се застоиш, и ако е горещо ще ти пуснат системата за охлаждане, което е станало чудесна практика във всички открити заведения. За вечерята са помислили будни младим момчета завъртели бизнес: пресни печени пилета, навита наденичка, принцески и гювечета с 5 вида гарнитури, с питиета, добре опаковани и за у дома, или да ти го поднесат в избраното от тебе заведение. Малко се иска, да се договорят , не да си пречат собствениците на заведенията в центъра. В магазините ще намерите културно обслужване. Само че в Ямбол е готино когато останеш за повече от една седмица, да усетиш живота, без да се влияеш от нещастниците и черногледите, които заради собствените си неудачи критикуват очевидното положително. Редактирано от - rodengrad на 28/2/2011 г/ 21:30:23 |
| И кво сега, така ми го описахте, че ме е яд, че роднините ми в Южна България не са по на изток от Сливен. Къде да търся сега роднини в Ямбол, да им ходя на гости, а?!?! То, човек да запита, може и хотелчетата да са по-евтини, или пък частни квартирки... А да помолим за една екскурзия, спонсорирана от БСК, а?!?!  |
| Ловкият се опитва да помогне с неговата"историческа информация", но тя пък взе че се оказа приказка от неговата дружка. Има, има и такива каки, които разнасят и поднасят врели некипели, но не винаги би трябвало да се намират балъци да им вярват и да помагат в ДУХАНЕТО. Керпеденът има право за името на града. |
| Спомням си бизистеня, чиито образ нееднократно вече сте постнали, преди реконструкцията и консервацията. По-точно е да се каже стерилизацията, понеже бе постигнато точно това - самата сграда бе лишена от съдържанието си и отвътре остана едно бутиково кънтене на празно. И ша ма простите, но приказката за акустиката не е за бизистеня, а за банята, която баба ми помнеше и зовеше минералната баня. Та там наистина се плицкали с минерална вода, но до чирпанското земетресение. После "жилата" се прекъснала и включили банята на градския водопровод. Та за бизистеня почнах да хуртувам, де са отплеснах... Бизистеня си беше туй, за което е бил построен - хали. На едни огромни чатали от ковано желязо висяха цели трупове на телета, свине , шилета и агнета. Ръждясали отвън и лъснати отвътре месомелачки издаваха болезнени хъркащи звуци. Капещата от окачените трупове кръв се стичаше по белите мраморни улеи на пода, а оттам се вливаше в старинни чугунени сифони, декорирани в ориенталски стил. Ако купувачът рече, че иска едно кило месо, туй е сигнал, че нищо не разбира и касапинът го пота какво ще готви. Тогаз резва откъдето каквото е нужно, защото, да си имаме уважението, туй добиче курбан е станало, та да не го маскарим. Месо се готвеше в неделя. През седмицата се ядеше постно. |
| Сега за банята. Тази баня е сттроена по най-добрите традиции на османското строителство и си беше истинска турска баня. Сега по всички СПАта се етикират едни душегубки с гръмко име "турска баня", ама не е. До входа има малко и ниско помещение с висока температура и много пара. Там се седи малко, колкото да се "накипнеш". После се отива в голямото помещение, с басеин по средата и курни в четирите ъгъла. Сяда се на някоя от мраморните пейки около курните. Пристига теллякът и те почва. Играеше ролята на ексфолиант, пук ако ти е схванат и врата или плексита, той ще види по прекомерното зачервяване и ще те понамачка да те отпусне. Чак като си слееш фандъците и си дръпнеш 2 (два) сапуня най-малко, получаваш заветното разрешение да се накиснеш в басеина. Седиш кротко на мраморната седалка и блаженстваш. Може само много тихичко да си хортуваш с близкоседящия, а шепотът се усилва до върха на купола и се връща надолу по стените. Така шепотът става достояние и на онези, дето са на фаза урни. Голям конфуз ставаше, ако си изтърве някой медния калайдисан тас. Всички в банята оглушаваха от бавно заглъхващия кънтеж и всички погледи се приковаваха към голото дупе, щръкнало поради навеждането на виновника да си вземе таса. И приказки после тръгват из града, че еди-кой си си изтървал таса в банята... По едно време се чу, че поради формата на купола, времето на реверберация и други параметри, определящи акустичните качества на едно пространство, Людмила Живкова искала да прави от минералната баня концертна зала и опера. Е, ама ямболлии да не са шопяги? Людмила направи от съдебната палта музей, но от банята опера не можа. Сега не знам какво се е случило с банята, но няма да е прокопсала. Ветровете на демокрацията са суховеи и не търпят мокри спомени. |
 Натиснете тукРедактирано от - dude3075 на 28/2/2011 г/ 22:52:38 |
| Дуде, размечта се ти, но напразни са лелеяниците ти. По него време обществото не беше чувало, а и не беше измислен така нареченият днес неолиберализъм. Толерантност към хомосексуалистите и всички познати форми на неестествено полово поведение нямаше. Битовото разложение се превъзпитаваше по съответния начин - со кротце, со благо и с малко кютек, след въдворяване. За по-леките форми на битово разложение, минаващи под общ знаменател курвалък, имаше другарски съд. Освен, че колективът порицаваше ценителя на чужди булки, порицаният другар изяждаше и един оздравителен пердах от комшиите на поругания съпруг, щото мечката, нали, като играе у комшията, да не вземе, таковата... |
| Нямам спомен градът да е бил за отдих и развлечение. Отдихът и развлечението се полагаха след ежеседмичен труд. Правилото важеше за всички възрасти, без изключение. Отдихът и развлеченията не бяха безмислено губене на време, а най-добър начин за връзка на поколенията в семейството. |
| такова удоволствие е да те чете човек, Райко! благодаря най-искрено и на роденград-за темата, разбира се на вездеходния наш доктора, които пусна добрия Дух в стр. 1ва. не съм била там, но ще...... още това лято  |
| Ааа, Ямбол ли? Дето е квартал на Сливен. 'Ми...един Безмер си имаха, и една ракетна бригада - нищо повече! Льотчики ушли, ракетчики тоже... И ся к'во прайм? Разхождате се по Главната улица, и си спомняте с носталгия през сълзи за фабрика "Ямболен", тъй ли? Я да си стягате задниците и да се вземете в ръце! |
| Въздръж се Олди, виж и пресата се занимава с Ямбол: "Интересни образци в същата насока предлага и Ямбол с целия му прилежащ регион. Из тамошните вестници все по-често се срещат свръхмодерни бизнес обяви от типа "Продавам царевица за мед и орехи", "Заменям китеници и домашни одеяла за картофи". И резултатите са налице. Както ни светнаха пак незаменимите ни медии, за Нова година ямболци са похарчили два пъти по-малко пари, отколкото за Старата. Дай Боже догодина да икономисат в пъти повече левчета!"Ш |
И ся к'во прайм? ... к'во - отдих и развлечения .. още в началото казах, че ямболийки са бузести и дашни ... мерно-безмерно ... колкото-толкото ...  |
| A, OLDMAD, да си имаме уваженията, щото Вашият корен не беше ли от Казанлъшко? А в археологическия музей на Казанлък не се ли мъдреше бронзовата куха кратуна на СЕВТ III, чиито васално на Кабиле градче биде далновидно залято от яз. Копринка? А архитектът Тилев не вдигна ли медийна пушилка за славата на родния си край с фантасмагорични идеи за пресушаване на Севтополис с една бетонена стена? После някой го подсети, че туй градче Севтополис, ми то е проучено, фотографирано и всичко, що има, е пренесено в казанлъшкия музей, бе! Че и една стела от портата на градчето е там и на нея пише, че той, Севт, васал и предан слуга на царя на Кабиле, редовно и доброзорно си плаща данъците, щото не му се яде пак кютек. Я малко уйкипеди, за начално ограмотяване Натиснете тук Редактирано от - Райко на 01/3/2011 г/ 03:26:52 |
Я сега да видим главата на СЕВТ. Натиснете тукДа е цар, да е цар, колко да е цар, като сам си е написал, че е васал на царя на Кабиле. Иначе пък хубавеляк пада.  |
| Някои неизвестни на широката публика факти за Кабиле. През втората световна война в Ямбол дошли едни много възпитани и културни офицерчета на третия райх. Били от SS. Разквартирували ги из по-заможните къщи по центъра. За тях с възхита ми е разказвала баба Катарина, комшийка и дружка на моята баба. Като я видели германчетата, с чупка в кръста и' викали "фройлан" и "гутеморге". Вечер като се върнели, вадели едни хубави ароматни сапуни, и на нея давали от тях, и все се миели, че къде ходели, военна им работа, ама все прашасвали. Баба Катарина, Бог да я прости, не знаела къде ходят възпитаните и любезни германчета. Аз обаче знам. Събирали от околните села аргати да копаят. И аргатите копаели. После любезните германчета викали "халт, бе" , мятали една палатка връз изкопаното, казвали на аргатите "данке", плащали им и ги изпровождали по живо - по здраво. Под палатката офицерчетата се захващали да копаят сами. От палатката изнасяли едни дървени сандъци, качвали ги на големи военни камиони, а камионите отпрашвали към морето. Нататък процедурата се повтаряла, но с други аргати от друго село. И така - две лета, докато не довтасали руските солдати. При баба Катарина разформировали и от солдатите. Тя не тръпнеше от умиление към тях. Униформите им били дрипави, сапунът им не миришел хич на хубаво, нямали шоколад, не говорели тихо и и' викали "граждАнка", което крайно я обиждало. |
| Честита Баба Марта и от мен! Натиснете тук |