София
Отиди на страница:
| За Ферари реклами нема. Но днеска новакът "роденград" ми стори това, което никога никой друг тука не е успявал - макар и за миг ми тури буца на гърлото. И затова - София. Знам, че съревнование с варненските теми е невъзможно, нито че ще има местни патриоти да поддържат огънчето като Здравка. Няма значение. Отварям тая работа с нещо дребно - улица "Витоша", или "Витошка", където вече нема мекици и кина, но откъдето има вечен изглед към великолепната планина и откъдето Черни връх не се вижда. |
| ... Мето, ето я темата: Натиснете тук ... и смного снимки беше, ама повечето ги затрихме - черносотнаджийски времена бяха настанали .... |
 Има реклами за Ферари, имат и много "мърчъндайз" - детски колелета, играчки, връзки, ръкавици, запалки, шалчета... Рекламни ралита правят всяка година, America Loves Ferrari, виждал съм 70 ферарита различни модели с нюйоркски номера наредени на старт. Нямам нищо против града София, дето живях 12 години, запознахме се с жената и се оженихме, родиха се децата и работих докато заминахме за Америка. Имаме си много наши места. Познаваме Витоша и тайните кътчета на Борисовата сигурно не по-зле от потомствените софиянци. Имам възражение само с/у столицата на България, че не е обърната еднакво с лице към всички краища на България. То се вижда много ясно и от входно-изходните артерии на столицата, примерно от сравненението на Цариградско и Ботевградско шосе, или бул. Сливница (бивша Баба Парашкева), Ломско шосе. |
бул. Сливница (бивша Баба Парашкева), Между Сливница и Баба Парашкева имаше друг булевард, който ги свърваше - Вълчо Иванов и ул Кирил и Методий. Сливница следваше Владайската река и започваше от преди моста на Ал.Стамболийски/Кн.Клементина/. .. Редактирано от - dude3075 на 27/2/2011 г/ 17:58:17 |
| Точно така. В 1979 г. автобусът за Люлин - май номер 309 - от Сточна гара вървеше по бул. Сливница, след завоя й - по разширената ул. Кирил и Методий, после по бул. Вълчо Иванов и чак след надлеза на Зах. фабрика и Западналия парк, мисля, ставаше бул. Баба Парашкева. Сетне завиваше наляво по ул. Филиповско шосе към Люлин. Факултетът за детски и начални учителки на СУ беше отдясно в кв. Модерно предградие, на ул. Баба - пресечка (прека по софийски) на бул. Баба Парашкева. Пресичането на двете "баби" ме е впечатлило като малък, та един път сънувах как вървя по малка ул. "Плешивото теме на бай Лило" и стигам до голям павиран булевард "Бай Лило". Последната ми непланирана разходка из столицата беше през лятото на 2007 г. Жената изпусна в едно такси фотоапарата със снимки от ваканцията - от екскурзията в чужбина, нищо не беше още качено на компютър. Веднага се усетихме и си спомнихме даже името фирмата, тя се обади и предложи 100 лв награда. На другия ден се обадиха и отидох в гаража на ул. Боян Магесник 1, на гара Подуене разпределителна. Като ми даде човека апарата невредим с всичките снимки, то израдвах се и реших да си тръгна пеша към хотел Плиска. По пътя на рейс 72, през Слатински редут, "парк" Гео Милев (всъщност един забоклучен пущинак, в който спяха скитници и пасяха кози) и кв. Г. Милев. Ул. Бетховен, ул. Благородна... Далечни спомени от часове по физическо на стадион Академик. В края на първи курс учехме с бъдещата ми жена в нейната квартира на Ленин 50 (големия блок 30 в Младост 1А над корекомите Стрела, с/у Първа армия). Като прегреехме, разхождахме се по здрач из банското каре, носех я на врата си (била е като гледам снимките под 50 кг) с един широк червен сарафан на бели точици и марширувахме с някоя казармена песен. После се пренесохме в моята квартира на Ленин 37 с вход от ул. Св. Тертер, къщата на арх. Шамарджиев, насреща живееше Г. Парцалев. Днес разбрах от сп. Ек за българите в чужбина, че това бил любимият квартал и на Й. Йовков, само там си избирал квартирите. Тогава на мястото на Полиграфическия к-т е било бунището на столицата. |
| Старшинка, нещо си се объркал като регулировчик, та отпращаш у лево... /Не ти е за сефте/ Не се довършвай.Тук каките имат нужда от тебе.. За разширената част на Кирил и Методий Чичо Фичо има предвид наименование на тази улица в участъка от моста над Владайската река до кръстовището с К.Величков. Сега вече и този участък е Сливница и тя продължава до Божурище.. Преди от този мост нагоре по реката беше Сливница , а сега е инж Иван Иванов.. ) 8) Редактирано от - dude3075 на 27/2/2011 г/ 21:59:21 |
| Като любител urban пътешественик съм изходил цяла София пеша, с колело и с градски транспорт. По едно време се качвахме с жената на някой рейс с екзотичен номер като 111 или 79 и отивахме до края му, а се връщахме пеша (Връбница, ДИП Стинд, Обувен завод...). Една топла вечер отидохме до кв. Христо Ботев. Впечатлението ми беше, че това е циганска махала на бъдещето. През Факултето и калната прилежаща част на Овча купел 2 съм минавал доста пъти пеша, карах там шофьорски курс. В 1989-90 г. голямо пътешествие пък беше ходенето до битака на ул. Лавандула. Ходехме пеша от пл. Чавдарче ли беше, бул. Първа българска армия ли, не помня. Там някъде имаше ул. Тежкия танк и ул. Рационализатор Василев. Тази част на столицата и досега е жив кошмар, като слизаш от Варна. Като работех във външно, в топографията се включиха и крайградските вили на чуждите посолства. Индонезия имаха хубава къща на Горнобански път, до реката, проектирана от Ив. Васильов или някой друг от големите бълг. архитекти. В Драгалевци бяхме на бахайска нова година у един англичанин с жена иранка. |
| С извинение...ама за коя София си лафите тукана? Преди 89-та, или след 89-та година. Защото аз имам много добри спомени от София от преди 1989-та, и ако някой ми каже нещо напротив, заслужава един голям шамар..където си избере!  Щото след 89-та, никой град в България не е бил толко окепазен колкото София.. Никой! |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Жестоко! Жестоко време за науката в РБ. Академици и политици трябва да измрат и да се почне отново. Сигурно има добри междинни кадри, които не са могли да вдигнат глава до края. Чувала съм за един, който го уволнили, защото направил крупна рационализация, която спестила много пари (огромни пари) и искал да направи друга много по-голяма. Видяли му сметката защото се изплашили, че ще им орежат бюджета след това, а човека на майната си, но той пък я намертил...сега те на майната си... |
Като ми напомни за Индонезийското посолство се сетих: около 1992 един от двата ресторанта/кафе на Цариградско шосе и Ситняково (Фея и Ропотамо) го направиха за известно време на индонезийски ресторант. Мисля, че беше Фея, типична архитектура от началото на 60-те год. на 20 век. Бяхме поканени на откриването му.  Не знам за колко години се задържа така.Слушала съм от моя преподавателка по руска литература, че мястото наоколо, по-точно Полиграфическия комбинат, е било края на София и сметещето на града. Доколкото мога да преценя на колко години беше жената, говорила ни е за 20-те години на 20 век?? Дано не бъркам. Разказваше, че края на София бил Орлов мост, а нататък било сметището, където нито едно дете не смеело да посети. Преди Тертер и Фичо, и аз сме живели за малко на Иван Асен II #5 и помним добре сладкарница "Пчела". Другото сутрешно наше място беше закусвалнята на Сан Стефано и Руски където кифла и топло мляко струваше 15 ст. Или 18 ст.? Детските ми спомени пък са от от бул. Владимир Заимов, където живееше чичо ми и където брат ми ме учеше да ям шкембе чорба с всичко онова, което съдържаше калаената очукана паничка с подправки. Било е 70-те години. Цена: 10 ст. Редактирано от - Нели на 28/2/2011 г/ 06:58:21 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Математико, не греша. Сега си спомних, наричаше се "Фея Индонезия", а откриването беше 1994. На масата ни беше току-що завърналия се наш посланик в Индонезия, който не беше пропуснал да стане "нейтив", т.е. да харесва, обича и защитава всичко онова, което е видял и преживял в съответната страна. Не знам колко години Феята е преживяла като индонезийски ресторант, защото скоро след това заминахме за Ню Йорк. |