***
*** ***
Как само си е размахал геранилото тоя геран.
И за какво ме вика. И дали му е синьо окото… Дали му е синьо
като на Васил окото на тоя геран?... И ако се огледам в него, дали
ще потъна тъй, както в окото му потъвах някога.
Като се разплачеше сякаш извираше тая сълза от окото му.
Помня, беше играл цял ден и го викнах да се измие. Защо се
разплака тогава, ама се разплака.
На едно дете доплаче ли му се – спиране няма.
Реши ли едно дете да реве – отиде ортаклъка. Няма спиране,
реши ли да реве едно дете.
И може цял ден да си реве без спиране. И да го питаш защо е
ревало, ще изхълца два пъти – колкото да си вземе солука. Ще
хлъцне два пъти, дъх на пресекулки ще си вземе, ще повдигне
раменца и ще изхълца:
- Нееееееееее знаааааааааааааам…
И още по-силно ще ревне.
Заради това дете, като плаче, не му се обръща внимание. Остави
го да реве.
6
И като спря да реве тогава сякаш суха река беше набраздила лицето му. Спускаше се тая суха река от окото… Ама и окото му гаче ли оттогава пресъхна. Опитвам се да си спомня, ама май оттогава не съм го виждала влажно аз това око. Пресъхнали му бяха очите… Очите на Василя бяха пресъхнали… Иначе можеш ли дете да убиеш с влажно око. Сухо око се иска дете да убиеш… Защото, ако ти е влажно окото, ще потънеш в сълзата си преди ръка с нож над дете да вдигнеш… Ще се удавиш в тая сълза, ако вдигнеш нож над дете. Над поганец ръка да вдигнеш е друго. Ама моят Васил май поганец не е убивал. Чувала съм зад мен да говорят, че той турчин не е убил. И не само зад мен. Защото комшията през комшулука ми го рече. Рече ми го през комшулука и го зазида после. Рече: - И кво… Искал да ни освобождава… Тръгнал хората да оби-ра, децата им тръгнал да трепе, ние революционер го мис-лим… Революция с кръвта на децата ни ще прави… Поне турче да беше детето, а то – наше. Българче. И зазида комшулука… Мен да ме питаш – и турче да е детето - на дете не се посяга. Няма за какво да бъде убито дете. Такъв голям грях, дето да изва-диш ножа и да го разпориш, едно дете не може да сбере.