Прошката-демагогия и лицемерие или осъзната духовна необходимост.
Отиди на страница:
... Аз трябва да простя, заради самата себе си, не заради другото лице. Ако не го направя, вътре в мене остава мъката, болката, които ме разкъсват. Чувствата, които изпитвам са злоба, гняв и омраза, те не са конструктивни, задълбочават се и ме разяждат, засягат само мене, защото съм чувствителна и преживявавам случилото се - с главата си и със сърцето си. Ако го правиш само с едното, или си заблудено вярващ, или си смахнат от книгите. Питам се: заслужавам ли това? Искам да съм щастлива. Прощавам, заради собственото си успокоение, за да се освободя от това отрицателно чувство на мъст... rodengrad,  А прошка на себе си? Ще дадем ли...? Натиснете тук Редактирано от - letec55 на 04/3/2011 г/ 16:23:52 |
| Според скромните ми спомени от четенето на Светото писание, основанието за ритуала "прошка" е друго - някъде се казваше нещо от рода на "Преди да постиш и да се молиш, помири се с Брата си и недей да таиш злоба в сърцето си". Ритуалът в православето според мен е доста изкривен, упорът е върху искането на прошка, коренът на което виждам в патриархалните обичаи на подчиненост. Докато християнската идея я разбирам като освобождаване от злобата и обидата към ближния, преди да се концентрираш върху духовното - по време на пост, например. И най-ценното е да нямаш злоба и омраза в сърцето си, дори и да не се е налагало по повод на някакъв измислен ритуал някой да ти се кланя и да ти целува ръка. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
..А прошка на самия себе си?.. Спектакъл без зрители? Както и патетиката без слушатели - няма смисъл.  |
| Завършвайки едно поредно кафе, погледнах към вестника, който отдавна гледам главно заради реконтрите и Комарницки. Има там една статия за усмихването и отдолу много и доста хубви постинги. Малко преди 'роденград" се изказал бай Илия, в отговор на друг и на себе си: "И аз така искам и даже се опитвах в началото, когато дойдох в България. Но след като се сблъсках с морето от злоба, завист и простодушие, лека-полека се овълчих, озлобях и аз, и обърнах другия край. Все по-често не съжалявам глупака и завистливия, а ги мачкам. Знам, че така няма да разберат грешката си, но след като не можеш да го превъзпиташ, поне можеш да му теглиш един як бой. Метафорично. Защото някои хора наистина разбират само от бой."Е, и с какво си по - добър от глупака и завистливия? Много хубаво извинение си намерил - "Аз ще бъда лош и ще се бия, защото такъв ме направиха лошите!" Че ти така можеш да набиеш сума ти народ само защото си решил, че е глупав и завистлив според твоите критерии. Решението е да останеш добър и да се усмихваш дори и когато те гледат накриво. Само тогава запазваш себе си и усмиряваш агресивните. Повярвай, Динаин, нама нищо против тебе - млад си преуспял си, видял си свят, браво! Не търси лошото у хората, търси доброто. Вярно, че е много трудно, но ако искаш и ти да се чувстваш добре, това е решението. Аз се опитвам да го направя и успявам но само донякъде. Трудно е много е трудно, но се опитвам. Редактирано от - idproxima на 04/3/2011 г/ 16:29:40 |
Спектакъл без зрители? Че ако животът е спектакъл, има ли по-близък зрител от самия човек? Нима да си озлобен на себе си или да се самосъжаляваш не е също толкова унищожително колкото и злобата и омразата към околните? |
| Който не може да прости истински на себе си неможе да прости и на останалите. Затова се сравняват тези решения с обичта към самите себе си. Който истински обича себе си, обича и другите. Става дума дума не само за чувство, а за решение; понякога се изиска много време докато се намерят сили да се стигне до него. |
| И като как ще си простиш "на Себе си" молим?! Самолична Прошка не съществува в Реалното, а само в Отвъдното - доказано е! Сиреч - примка на шията и айде. Мерси, не съм от тях... |
с очелките 3 D нещо не се връзва с разстоянието между зрител и сцена. Затуй не ги понасям тези нови чудовища. Искат да изместят хем пространството, хем времето.  Тъй де, думата ми беше, че самосъжалението, завистта са друго нещо и нямат нужда от прошка със самите себе си. Ако доведат до деяние за прошка-тогава да! |
| rodengrad, ти хептен задълба из Философията... Теорията ти е типично нарцис-егоистична - "Гледам Се в Огледалото и не Се харесвам - по-добре да Ме няма!!" Не е хубаво така! Все пак човек живее със себеподобните си, нали? |
| Не е в наша власт да си простим сами...Можем да се осъдим...И тая присъда не подлежи ни на апелацията на времето, ни на околните...Само искреното разкаяние може да направи изтърпяването и по-поносимо... Спомнете си думите на Хитлер: Войници, аз ви освобождавам от химерата "съвест"...Е, освободи ги  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Бармалей, Не е успял да ги освободи докрай. Съхранени са документи за "тежкото психическо състояние" на отговорниците по изтреблението в концлагерите. Изглежда, че човешкото само в много редки случаи може да се премахне напълно. |
| Сократе, всеки Политик до определен момент, мисли че действа правилно съобразно убежденията си, нали?! Е, настъпва даден момент, при което всички останали виждат грешките му, но...по една или друга причина не смеят да Му ги посочат! Това се нарича - "Завземане на Тотална Власт"! (дай Боже да си го разбрал) |
| OLDMAD, философията понякога ни помага да си намерим онази работа ако сме я изгубили из лабиринта. Ако питаш мене аз прощавам. Моето отмъщение е пълно безразличие към субекта. А за егоизма, кой не е такъв. Дори и майката така силно и горещо прегръща новороденото си, че не мисли колко е крехко това създание. Във всеки човешки жест има определена доза егоизъм, ако не беше така нямаше да се говори и за авторегулиране, автостимулиране, автозадоволяване. |
Който не може да прости истински на себе си не може да прости и на останалите. Точно така! За да простиш, трябва да си отсъдил. Как да си съдия на другите, ако не можеш да бъдеш съдия на самия себе си? Това изобщо не е нарцисизъм. Това чувство за реалност, за добро и зло. Не можеш от околните да взискваш това, което ти не си способен да дадеш или отсъдиш... |
| Прошка - да! Но след промяна, "пречистване" (катарзис). . Акт на пречистване. Наказанието не пречиства. . Страдание и вътрешна промяна. |
...Който не може да прости истински на себе си не може да прости и на останалите... След като можеш сам "да си простиш истински", от какъв зор ще търсиш прошка от останалите?...И кое е това нещо, което въпреки, че си си "простил истински" те тласка (понякога преко волята) към търсене на прошка от околните? Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Да намериш сили да простиш на самия себе си, означава да вземеш трудното решение, което е против твоята воля: т. е. да простиш на другия. Ти не си съгласен да простиш. И казваш: прости ми, че прекрачвам този праг на силната омраза, която естествено чувствам и вземам решение против волята си, т.е. да простя на човек, който така е деградирал, че дори не заслужава твоята прошка, но тя е единственото нещо, което ще те различи от него. Защото силната мъст и омраза деградират, а не облагородяват.Разбира се, че който не намира сили за първото, не извършва и второто, това вече го казах. Редактирано от - rodengrad на 04/3/2011 г/ 18:48:13 |
| Прошката към себе си означава да си осъзнал, да си осмислил какво си направил на себе си (Каквото си направиш на себе си и най-големите ти врагове не могат да направят). Прошката от другите е прошка за това, което си направил на тях... |
| Мисля си, че важното е да дадеш прошка. Искрено. В себе си. Да си стъпиш на фасона и да простиш. А искането на прошка за себе си е формално. Да спазим традицията, да изречем думите. Щот на себе си не можеш да простиш... Поне на мен не ми се получава. Редактирано от - Simplified Solutions на 04/3/2011 г/ 18:52:51 |