Честит 8 март на редакционерки и форумки
Отиди на страница:
| Геновева, Ужасно се разтревожих за Миряна, която много, много обичам, а била в болница,  , не знаех.Предай й от мен, че я чакам здрава и все така единствена и неповторима и Искам да тъпчем тревата! Искам да кършим клони! Ще стане, да, не може да не стане. Миряна,  |
| Натиснете тук какъв моторист, не разбира ни от майтап ни от смърт. |
| Поздравявам цялото форумно сестринство, какинство и лелинство с това Натиснете тук Подозирам, че някои от тези могат дори да пускат прахометла, да не говорим че успешно разхождат домашни любимци...  |
Забравих да попитам - Има ли там интернет, за да й пиша, а и това чудо, че е прописала пак тази поезия, разпознаваемо и от Космоса, че е Мирянината, ах, глупаво е, но просълзих се... Не влизам, обичайно, по темите тук, но сякаш нещо ме подбутна, та прочетох... |
| и още едно - по-по-старо * * * Бързия ли, експрес ли чакам? Чаках, пушех и ставах - мъж... Някой тихо псуваше в мрака и валеше страхотен дъжд. Между две океански локви като малък архипелаг два семафора в сто посоки разпиляваха влак след влак. В отчаяние и тревога с мен гореше зелен фенер. Веки миг ми искаше огън някакъв милиционер. Стар джебчия с печална морда се въртеше над куп палта. Дъжд валеше. Над всички лордове и над всички крадци в света. И над мене. Аз все тъй чакам. Аз от чакане станах мъж. Над безумните черни влакове се изсипва страхотен дъжд. Бясна свирка процежда пара през присвита и зла уста. Дъжд се лее! Над всички гари и над всички мъже в света. |
Честит празник на дамите, с пожелание всички останали дни от годината да са им празник! Здраве и любов! . А тъй като денят се познава по сутринта... Мастер Шеff и Михаил Шуфутинский - Бабы Натиснете тук |
| Поезия, казарми, политика, секс, фолклор, арт-фото, китки дълги и високи, мили думи, лафчета солени, гарнитура с топчета от ...уйчо наш голям, мацки голи с бъчви вино, гаджета се чоплят на кормило, дупета нагласят се за него, той е там - винаги готов, поне така ни рапортува и балончета надува ли надува. Всичко туй за нас жените, които сме на клавиатурите забити. Я да грабваме метлите... кво ще кажат нашти момци стародомци. |
| Сибила, Миряна претърпя тежка операция на тазобедрена става, с пирони и планки, след един битов инцидент. Ще бъде близо 2 месеца доста затруднена в придвижването, може би след седмица-две ще си е в къщи. Интернет няма засега, аз научавам нещата от 2-ра и 3-та ръка, препредавани. Понеже знам какво сътресение е за човека такава голяма операция и свързаното всичко с нея - стрес, ужас, болки, пропадането и съвземането от черния свят на пълната упойка, не се учудвам, че е прописала, много се разместват жизнените кутийки в тези случаи. Тя не пишеше доста отдавна. |
Геновева, И аз, хем разстроена, хем зарадвана, че е прописала отново/ чудо ми се стори, защото тя често казваше, че вече няма никога да пише поезия/, се разрових из целия нет за повече информация, разбрах какво е и как е стнало, но, скъпа Геновева, намерих и тия стихове, които уж сега е писала, уви, не са нови, виж тук: Натиснете тук За мен поне това стихотворение е ново. Въпреки че добре познавам повечето й стихотворения, това ми беше неизвестно. Объркали сме се. Обаче не се отказваме и чакаме. |
| Да, относително прясно е стихотворението, но не е ново. Заблуди ме публикуването му в същия вестник, следващата седмица след първото, което аз пуснах в темата Булевардът , но се махнах от там, поради последвалите простотии, реших да го пусна тук. Прочие, напразно, понеже за простотията и патологията прегради няма. Цитираното там - като първо, от болницата, наистина ми изглежда прясно написано, тъй като е съзвучно със ситуацията. Но на голямата поезия това е и силата, че пасва на всяка болка и радост. А цитираният вестник изглежда е решил да й посвещава серия от публикации, лошо няма. Караваджо, не се сетихме да те питаме, затова комуникирахме. Искрени извинения за проявената неделикатност. Няма да мърся повече темата аз лично. На такъв ден - да ядосам такъв човек, непростимо.  Редактирано от - Геновева на 08/3/2011 г/ 20:26:08 |
