Отиди на страница:
дали пък не ви се е случвало да сте чували нещо за идеализъм преди да оплювате Вапцаров?! Предполагам, че става дума за различни идеали, продукт на възпитанието. Има идеали, които са на базата на ренесансовата и просвещенската фiлoсофия за "човека като мярка на всички неща", на хуманизма и на разбирането, че човешката личност стои в центъра на вселената. Моята цивилизация е построена върху този идеал - там има уважение и права на човека като личност. Има идеали, за които "някаква си личност" не означава нищо. Те боравят с категории извън човещината и поставят на преден план мъченичеството, мазохизма и отрицанието на човешкото достойнство. Несъмнено такива са идеалите, вдъхновили въпросния стих, както и още един "връх" на този вид поезия: "....И ако нявга се забравя и почна да те клеветя - не ме заплювай! Аз тогава не бих заслужил чест такава - дори на храчките честа! Но аз горя! Но аз живея! Аз няма да ти изменя! Във думите ми червенеят лъчи от твойта светлина. И в милионния ти пристъп срещу врага ни разнолик не съм аз Радевски, ни Христо, аз съм безимен твой войник. " С други думи : الله أكبر Редактирано от - бонго-бонго на 12/3/2011 г/ 13:16:43 |
| Бонго, а ако излезеш извън рамките, спуснати ти навремето от другарката по литература, и си представиш, че Вапцаров изразява в "Борбата е безмилостно жестока..." не гордост и примирение, а горчивина от пренебрегването на личността? Не напразно казва "личност", а не "човек"? И ще усетиш друго звучение. Не е нужно цял живот да караш по каноните на другарката по литература... ------------------------------- -- Блогът на Генек |
Вапцаров изразява в "Борбата е безмилостно жестока..." не гордост и примирение, а горчивина от пренебрегването на личността? Не напразно казва "личност", а не "човек"? И ще усетиш друго звучение. Не е нужно цял живот да караш по каноните на другарката по литература... Нима ?! И кой я пренебрегва тая личност, ако може да поясниш? Май ти повтаряш каноните и продължаваш с изсмуквнето от пръстите ... Я погледни втория куплет на стихотворението и погледни как "аз (личността) паднах" преминава в "(ние - безличния колектив) те обичахме"....Почеркът на Маяковски и Радевски е очеваден. |
| Бонго, не ти ли се струва, че може Вапцаровото "друг ще ме смени и толкоз" да е израз на отчаяние, например, отчаяние, което е толкова силно, че води до самоотричане, даже до загуба на инстинкт за самосъхранение. Разбира се, у всеки поет има някакво здравословно количество есцентризъм, иначе той не би бил поет. Този трагизъм у Вапцаров не може ли да е налице в резултат на окръжаващата го действителност и на отчаяние, че не успява да я промени?! У мен, например, днешната ни действителност предизвиква точно такова отчаяние. Срастването на организираната престъпност с държавните структури в съчетание с платеното обслуждане на интересите на "големия брат" от същите тия държавни структури е тежко обществено заболяване, което вече не знам как трябва да бъде лекувано. |
| Не знам защо въобще сте решили, че "оплюваме" Вапцаров? Въпросната явно спорна оценка включва първа част, която гласи дословно: "Вапцаров е несъмнено един от най-талантливите поети, които е раждала България." Къде е "оплюването" тук? Че и сервирано с изненада, сякаш за сефте дискусията тръгва от т. А, за да финишира в т. Ь... |
| Всъщност, Форца, това: "Сутрин тръгвам. Фабричният път го задръства с рубашки безброя. Ние сме слети с сърцето, с умът, но... земята не чувствам моя." трудно може да се сведе до РСО интерпретациите за "работническата класа и капиталистите" . Човекът чистосърдечно си признава, че е слят със сърцето и умът с работниците (несъмнено по повелите на комунистическия интеернационализъм), но самата земя е чужда. И в противовес е обрисувана обетованата земя на Пирин, Охрид и Егея. телените мрежи на Беласица също трудно се отъждествяват с капитализма - по-скоро с идеята за окупираната земя. Наистина не иде реч за оплюване на Вапцаров. Поетът е неразривно свързан със своето време и идеология и е редно да бъде разбиран в този контекст. Аз не съм комунист, нито македонист, но товва не ми пречи да оценя таланта на вапцаров. |
| На "Веда Словена" трябва да се вярва и да не се отписва. Това е наш исторически извор. Нарочно беше заябравен, както и Стефан Веркович и Г.Раковски, като историк. В момента чета вече втора книга за "Веда Словена". За Раковски още: http://barin.blog.bg/history/2016/10/05/rakovski-kato-istorik.1480748 |