Отиди на страница:
Е6, пише че живееш в Канада. Сигурен съм че познаваш по-възрастни емигранти от БГ, които гледат само бг телевизия по сателита, интересуват се живо какво става в БГ и нехаят за политиката в Канада, въпреки че физически са там. самото Е6 е очевидно с два крака в описаната категория, видно от пространното цитиране да почти всичко от кочинските медии. Авторката прави фундаменталната грешка да слага гурбетчиите и имигрантите под общ знаменател - така статията е станала безсмислена и безинтересна, прочетох я с мъка и по диагонала |
...не се води по клишета и обществени конвенции. Ерго, авторката не е вътрешен имигрант, поне колкото може да се съди по клишетата и обществените конвенции из статията....аз също съм бил много години в чужбина и потвърдих написаното от авторката. В коя част, Динаине? В кафанските сълзи на излизане от "локвата", в брането на портокали, в яхтата до Виетнам? Авторката слага всички емигранти в една кошница, намира пиянските изцепки на някакъв митологичен съученик за мила патриотична хипербола, оплюва отвисоко нещастниците, тръгнали немили-недраги да работят робски за да платят на децата си ученето или лекарствата и старините на родителите си, че не полагат грижи да се развиват, намира, че за да бъде отворен към други култури, човек непременно трябва да загърби тази около него (добра, лоша, средна) и да си чертае неговото си. И ти си съгласен с всичкото това - а който не е - той се припознава? Не всичко в живота има обратен знак. По-възрастните емигранти са при деца и внуци, те не са искали да бъдат присаждани, това е "Дърво без корен", само разстоянието е различно. Мястото не е техен избор, както не е бил техен изборът да отиват да покоряват непознатото и далечното. Те са мъчениците на емиграцията, на които и да не им е комфортно, няма как да си вземат бохчата и да се върнат в родното пепелище. Те са белязани до живот от избора на децата си, но аз поне не познавам един, който да се "прави" на мъченик. Те са. Спомни си Псалом 137, При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; 2. на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи. 3. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители - веселие: попейте ни песни сионски. 4. Как да пеем Господня песен на чужда земя? 5. Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми; 6. нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие. 7. Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му! 8. Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила! 9. Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци! А ти, ако можеш, ми обясни елементарно, какво са си оставили душевно в Австралия космополитните стари градски типове? Не съм против откритията, но за да тръгнеш в път, ти трябва Итака, както е казал Кавафис. Иначе си е брауново движение насам-натам, макар и с познавателна цел, а това не е емиграция. |
| Динка, ще ти излезе пришка на езика с това "припознаване". Явно много те боцка, че някой иска нещо да ти каже, ама не ти е удобно да го приемеш. Та да подесеторя - не се припознавам в никого - авторката е описала две категории - външен емигрант (което си е баш емигрант и аз СЪМ един от тях, неоспорим факт - мой избор) и "вътрешен емгрант" което очеизвадно е оксиморон, щото такова дживотно НЯМА! Ти си БИЛ емигрант (никъде не съм казал дали си "успял" или не- успехът е нещо абсолютно лично), сега си в България. Твой избор. Обаче да ми висиш като белокрил ангел над всичко, което те дразни в България и да се го обясняваш с "вътрешна емиграция" е нелепо. Емиграцията предполага пълна промяна на начина на живот на ново място с всичките му плюсове и минуси и ангажираност във всички аспекти на новото място, а не да обираш всички плюсове на живота си, а за минусите да виниш държавата и другите, заобикаляйки необходимостта от твое участие във всичко това, с удобното извинение, че си "вътрешен емигрант"...  |
Зевзека - ...Много точно. Човек, където и да отиде, се носи със себе си. Всичко е в главата му. С една маловажна подробност: - Колко и какво се мандахерца в нея и още; - Какво има в сърцето си! |
| Е6, линкът към статията за книгата на Лили Иванова ме порази неприятно, признавам. Като начало - не ми се върза писаното уж от нея с онова, което знам от опит на слушател. Лили Иванова е невероятно талантлива певица - казвам го като музикален почитател днес, не като дете някога, в края на 70-те година, когато в гимназията тя беше станала символ на етсаблишмента в страната, ерго досадна и сугубо неинтересна на всеки уважаващ себе си тинейжър. Линкът, който си дал, с неизвестната за мен Мария Илиева, е постен ерзац на песен на Лили Иванова, бледо копие на онова, което Лили правеше от музиката и текста с гласа си. Може да ти звучи пресилено, но то е като да сравняваш Павароти с ...Вили Кавалджиев. Без да имам претенции да познавам личния живот и естетическите качества на Лили, говоря само за гласа й и безкрайния й професионализъм - гласът й е невериятен, богат и с лекота преодолява всякакви препятствия. Тя имаше финеса на гения, нямаше нещо, което да й се опре. Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Мария Нейкова, Силвия Кацарова и много други са също много добри, но специфични, говорните им особености звучат в гласовете им. А това, последното, за мен е признак на музикално ограничение, което у Лили нямаше. Тя беше уникална, гениално безукурна, но явно имаше и добри музикални съветници преди 1989. Какво стана след 1989? Поне няколко пъти съм разказвала за недоумението си от чалга проявите й около и след 1997. Лили има усет към ветровете на времето, явно е искала да не изпуска гребена на вълната в онова смутно и променливо време. Чалга културата беше започнала да превзема България в 1996, с радиото на онази мижитурка на име Кеворк Кеворкян, Сигнал +. Имам съвсем конкретни спомени за чалгизацията на страната ни (в 2011 се навършват 15 години от масовото чалгизиране на обществения ни живот), защото през лятото на 1995 нямаше и помен от подбни неща (с изключение на хисарския поп и сие), а през лятото на 1996, когато си бяхме в отпуска в България, установихме с изненада тотална промяна в музикалната среда у нас. От всички страни се носеха странни сръбско-гръцки маанета (поне тогава ги определях като такива) с още по-странни текстове от рода на "червен мерцедес ме преследва, мамо". След тази рубиконова 1996 г. българите живеещи в Ню Йорк имаха "честта" да присъстват на концерт на Лили Иванова през 1997, в армеснката църква на ъгъла на 34 улица и 1-во авеню в Манхатън. Лили пя главно свои стари неща, но беше донесла и дискове с нейни "нови" песни. "Новото", както малко по-късно разбрах от края на изпълнението й, имаше всичко общо с днешната чалга - в песните й липсваше онази нейна професионална артистичност, текстовете вече не бяха на априлски поети (или по-точно, вероятно бяха на същите априлси поети, които този път изпълняваха плана на "чалгизирането'"на страната - повечето наши поети пишат само онова за което им плащат). В допълнение на тези простовати песнички, Лили се държа неочаквано просташки при изпълнението им - беше с къса пола, която по едно време запретна кръшно под бикините си, отпред (слава Богу, ерата на тонгсовете все още не беше дошла до родината). Децата ни бяха на 5 и на 10 години и щерка ни, която стоеше с батко си и всички останали деца най-отпред, седнали на пода (както седят тук всички деца), при гледката на запретващата се леля Лили (по години ставаше и за тяхна баба) инстинктивно закри лицето си с двете си ръчички и в следващите няколко минути не ги свали от там, като гледаше края на песента през разперените си пръстчета. Та това са исторически рамки на нашето чалгизиране.  . Още веднъж, годината беше 1996, а медията, кото пусна Пандора от кутията се казваше Сигнал +. Хисарският поп и оркестърът на Иръпшаните, Слави от Каналето и това, което пуска Рицаря (плюс някогашните партизански "пейте другари чавдарци" ) са само слаби тътени на онова, което беше отприщено официално у нас в 1996.Силно се надявам книгата на Лили Иванова, която, казват, била писана от нея, да е някаква партенка. С редактор Карбовски човек може да очаква всичко. |
Е6, пише че живееш в Канада. Сигурен съм че познаваш по-възрастни емигранти от БГ, които гледат само бг телевизия по сателита, интересуват се живо какво става в БГ и нехаят за политиката в Канада, въпреки че физически са там. Не познавам такива хора. Честно!! Познавам хора (и аз в тази категория), които се интересуват какво става И в Канада, И в България И в други интересни точки на света (примерно в момента в арабските страни, Япония и т.н.). ЗАЩО трябва едното да е за сметка на другото?? КАК може да НЕ ме интересува какво става в държавата в която живея, при положение, че нещата постоянно се менят - данъци, бонуси, работни заплати, закони, лихви, правила, програми, заеми за следване, моргиджи, статистика за заетост по сектори и общо, курсът на долара, цени, намаления, активитети, промоции, даже и прогнозата за времето ако щеш.... Тук ако не си информиран, ще живееш НЕ добре. Просто животът ти го налага. Постоянно търсиш информация.... за нещо, за някого, за някъде. Какъв е смисълът да емигрираш вътрешно?? По добре си емигрирай наистина.... |
| E6: "КАК може да НЕ ме интересува какво става в държавата в която живея, при положение, че нещата постоянно се менят - данъци, бонуси, работни заплати, закони, лихви, правила, програми, заеми за следване, моргиджи, статистика за заетост по сектори и общо, курсът на долара, цени, намаления, активитети, промоции, даже и прогнозата за времето ако щеш...." АбсолЮтно вярно! Само да се добави, че това не става от първата година. Това "врастване" става обикновено след втората - третата година, и е завършено някъде къде десетата година. Оттам нататък ти си вече германец, УСАджия, австралиец и т.н. Когато първо четеш местните вестници преди българските, и ходиш на митинги на някоя местна партия и гласуваш на избори в новата страна и т.н. Когато по е-маила имаш всеки ден по 10 писма от туземците на 1 писмо от БГ (пък и по-малко). Тогава вече си имигрант в новата страна. А за Лили Иванова: тъпотии, тя е и ще бъде най-добрата Бг певица. |
| Нели, А ти колко интервюта си гледала с Лили Иванова по тоталитарно време?? Какво знаеш за нея като личност и човек, а не само като изпълнител? Тя е точно един изпълнител и нищо повече. Вярно със страхотни певчески данни, но само това. Тя е продукт на най-добрите композитори, текстописци и аранжори и цяла армия други хора от шоу-бизнеса още по тоталитарно (с две телевизионни и три радиопрограми). Това е. Тя е просто един рупор на професионализма на много хора, вследствие на конюктурата. След 1990 беше тотално изчезнала и отиде да се пробва в Германия. Пълен провал!! Без Тончо Русев, Митко Щерев, Александър Йосифов, Дамян Дамянов и т.н. и то пред публика, свикнала на много звезди - НИЩО!! Кръгла нула. Затова сега си пее предимно старите неща, защото новите НЕ струват и то без да плаща и стотинка на композиторите (постоянни скандали има по този въпрос). Последният и проект беше "Черна овца" - песен на "Ахат" култова сред българските рокаджии. Изкрънка от спонсори да и откупят за една вечер "Зала Олимпия", за да пее там. Защо "Зала Олимпия" ли? - това е дълга тема. |
| Ето ти линк (ако имаш здрави нерви да търпиш парвенющина): Лили Иванова и Мартин Карбовски - На 4 Очи Натиснете тук |
| Добрите статии не предизвикват масово форумно участие. Форумците се палят само при лоши статии по важни теми. В този форум пишем толкова много емигранти и никога досега не сме прочели нещо добро за емиграцията. Не казвам добро за емигрантите, а просто за нещо вярно. Комплексарщината и зависта на българина, обречен да седи в кенефа и да чака пенсионерски години обкръжен от цигани е толкова голяма, че го прави неспособен да напише една обективна статия. Заради авторката пострада и Ноам Чомски. Ноам Чомски не е причинил българската емиграция и не е обрекъл на смърт българската нация, но тъпанарите мразят него, а не екзекуторите на нацията!!! Простотия! Мрази някого заради мненията му, прави евалла на друг въпреки поразиите му. |
| "Съвременният свят вече е глобално село" А, здрасти! Като е глобално село, за какви емигранти може да става дума?Ако някой е израсъл в Мериленд и отиде да си вади хляба в Калифорния, емигрант ли е според авторката? Положила усилия да се образова.А, кой ти плати образованието?Сигурно някой необразован.Ама той не е положил усилия. :o) :o) :o) :o) Високопарни дрънканици! |
| Аз лично не харесвам Ноам Чомски, но това не ми дава повод да го ругая или да изпитвам омраза към него, тай като човекът досега само говори и на никой нищо лошо не е сторил. Не харесвам Чомски заради алтернативата, която предлага. Подобни негодни алтернативи обслужват управляващите и господстващата идеология. И затова книгите му са преведени навсякъде. Народите имат нужда от отдушник и най-добре е да им се подхвърли някакъв материал или някаква уж алтернатива, по която да си изразходват интелектуалната енергия и емоционалност, и по която да си загубят времето. Това е т.нар. соционален отдушник. Важното е идеята да е негодна и нищо да не става от нея. Онези, с малките идеи, но които имат реален потенциал да засегнат статуквото, тях не ги публикуват. |
| Динко, Айде като "вътрешен емигрант" ми обясни следното: Доброволното ти изключване от местния живот отхвърля автоматически всякакви планове и проекти (ти просто физически не си в тази действителност и нямаш необходимата информация да планираш каквото и да е). И тогава - КАКЪВ е този живот?? Като на братята роми "Събудих се - какво да открадна, щот съм гладен". Извинявай, ама това е слизане надолу по еволюционната стълбица. Вярно е, че все още се спори по смисъла на живота като цяло, но живот от който не можеш да изпиташ никакво удовлетворени и удоволствие (а най-голямото е когато успееш в едно или друго и нещата се развиват по план за теб и за близки хора) и ти носи само болка - какъв е смисълът на упражнението?? Да не говорим, че времето в един живот е лимитирано и загубата му (при "вътрешна емиграция" например) е НЕвъзстановима.  |
| Светулке, E6, ами освен да чакаме да я чуем в твое изпълнение за да я има, за винаги. Да, де.... Ако я нямаше Лили Иванова, сигурно и "Плейбой" нямаше да го има, и българска музика.... България - страната на изначалните и незаменими хора. Лека нощ на всички, чувстващи се все още българи Е, беше ясно, че ще се стигне до Ди-Джей-ските поздрави. Трябваше да добавиш: "Бъл-га-ри!!! Ю-на-ци!!", "Хайде наш'те". И: "Кой не скача е вътрешен емигрант"...  |
| 67 Хе-хе-хе.... (за протокола) Благодаря за подкрепата. Точно това ми беше мисълта и на мен: Предполагам, че има народ, който ще е щастлив да я види, защото тя е част от щастливите им млади години След 1990 цялата българска "естрадна" музика, до този момент много яко протектирана от държавата, буквално се изгуби в морето на залялата медиите западна музика. След 1996 пък се установи мощно настъпление на чалгата. В един момент обаче (по мои изчисления към 2000-та година), нуждата от "алтернативно" изкуство надделя. Появи се голяма ниша от потребители, които не припознаваха чалгата, но и не се индентифицираха със западната музика и тогава настъпи "ренесанс" на старите български рок и поп парчета. Преиздадоха се доста преаранжирани неща, имаше реуниони на банди. Това беше течение и в световен мащаб. Нещата идеално се вързаха с факта, че народът вече се изморяваше от прехода и у много хора се беше появила носталгия по дните отпреди Десети ноември. И тогава се появи отново въпросното Лиленце-Пиленце позната като "примата" и запя старата песен на нов глас..... |
| Когато говорим за чалга, имаме предвид масовото опростачване на българина. Когато говорим за опростачване, имаме предвид главно какво се пее в песента. Песента не е само музика. Колкото е музика, толкова е и текст. Музикалните естети, поклонници на чалгата отказват да дискутират чалгата като текстове, които отвсякъде ти се набиват в главата. А като ти е набутана главата с подобни текстове, за които не е достатъчно да се охарактеризират само като пошли, човек неусетно приема един друг начин на мислене, възприема едно друго, ниско културно ниво. А от начина на мислене се определя и поведението. Няма вариант, при който народът да слуша подобни простотии и хората да са имунизирани срещу възпримането на посланията от текстовете на песните. Няма вариант и при който набитите в главата пошлости да не доведат до опростачването на хората. Особено при подрастващите, които не са чули монолога между Ромео и Жулиета, но главите им са пълни фрази от рода на-"Само да те гепна...". И ако при родителите им това е дебелашки майтап, при подрастващите това е поведение. |
| Е6, има една причина, която ме накара да напиша за Лили Иванова онова по-горе. Почти не се интересувам от клюки за хора докоснати от Божия искрица. Колко интервюта съм гледала с Лили? Предполагам няколко, включително и това, което си пуснал. Тъй като тя не е човек от моето обкръжение, не би могла да ми стане близка или приятелка, гледам на нея като на артист. А тя беше необикновено добър артист, с изискано построен сценичен образ, с премерени движения и най-важното, с вълшебен глас. Аз и досега се наслаждавам като я гледам в ю туб. В 60-те години на 20 век България е много по-близо до Западна Европа отколкото в 2010, вкючително и с хора като Лили. Сега сме много далеч от Западна Европа, включително и заради липса на артисти като Лили. Погледни "Събота вечер", движенията й, клипа (не по-лош от някой италиански по това време), чуй неповторимият й глас: Натиснете тук Лили пееше и по стиховете на български класици, също неповторими. Оставям настрана периода й след 1989, оставям интервютата й, тя просто е епоха в българската естрада. Точно както епоха е и Емил Димитров, независимо какво е казала Лили за Емил или Емил за Лили. Искам да напомня също, че много неща от живота на Павароти, например, могат да бъдат казани, но той ще остане неповторим - Господ се е забравил като му е давал. Казват и много неща и за споменатата в пуснатото от теб интервю двойка Брат Пит и Анджелина Джоли. Като си помисля колко гори са изсечени и в САЩ, и в България, за да се напишат глупостите за тази двойка и ми се стъжва. Влизам в дрогерийата ни "Дуен Рид" и в очите ми веднага се набива поредната небивалица за тях. Поглеждам вестниците на площад Славейков и пак те са на първата страница. Има само една разлика - измислените истории за тях са отпечатани на доста кофти хартия в САЩ и на много по-луксозна в София. Кому ползува това? Нима всичко това може да измени истината, че Брад Пит е талантлив актьор (за Джоли не мога да кажа такова нещо)? Та, нека оставим настрани историите за талантливите хора и да се наслаждаваме на талантите им. Лили е изключителен глас. И нещо, което толкова ме възхищава, защото се среща все по-рядко у нас - пее на неверятен книжовен български, още от "Събота вечер", направена по времето когато съм се родила, а тя е била на не повече от 24 години. |
пее на неверятен книжовен български, още от "Събота вечер", направена по времето когато съм се родила, а тя е била на не повече от 24 години. Е, всички пеят на книжовен български. Медиите бяха малко, а контролът невероятен и за тези неща много се следеше. ТукА стигаме до въпроса за цензурата или така наречените тогава "комисии" за (не)одобряване на даден медиен продукт и по-точно: Имаше ли полза от тези комисии (в много от тях имаше доказани специалисти) или не. От една страна се слагаха рамки на творците, но от друга се слагаше и цедка за некадърни но меркантилни кадри, в резултат на което, въпреки ограниченията излизаха невероятно качествени продукти, на които (лично аз) се наслаждавам и до днес. И така - "за" или "против" контрола върху изкуството, след като: Очевидно пазарният механизъм не действа у нас. Лично аз много пъти съм се питал и никога не съм успявал да си отговоря....  |
| Даниле, Добро утро. По въпроса за "братва" : В "моето" тълкувяне на Братва не съм ползвал руски тълковни речници, а по скоро някои руски криминалета в оригинал и руске статии. В тълковните речници пише : на Ожегов : Братва -ы, ас., собир. (прост.). Друзья, товарищи на Ушаков : братвы мн. нет, ж., собир.(простореч, нов.). Товарищи, ребята (чаще в обращения). Наша братва на это не согласится. Идем, братва ! Това са два от най популярните и признавани от лингвистите руски тълковни речвици. ма и още един на Дал, но там я няма тази дума. Ушаков кзва: нов. , което ще рече - новоруски, а на Дал е великоруски т.е класически руски. Там и д думата комсомол я няма.  По повод наш Филя си прав. И той не се е разминал с чалгата, просто на руски не и казнат така, но за ползване, ползвал я е и все още я полва. Пара да падне е важното.  |
E6 Тя е продукт на най-добрите композитори, текстописци и аранжори и цяла армия други хора от шоу-бизнеса още по тоталитарно (с две телевизионни и три радиопрограми). [/i]  E6, добрите филми ги правят режисьорите. Но за да са им са добри филмите - правят кастинг за артистите. Нели може би това иска да каже, аз също, че Лили Иванова освен "Тя е точно един изпълнител и нищо повече. Вярно със страхотни певчески данни..." е и артистът, търсен и избран от "... най-добрите композитори, текстописци и аранжори и цяла армия други хора от шоу-бизнеса още по тоталитарно (с две телевизионни и три радиопрограми)", които между другото неведнаж са признавали, че специално за нея /ЛилиИванова/ са писали определени текстове и мелодии. Отрицанието на личностните й качества, си е чисто субективно право, което пък не следва да се прехвърля върху оценката за артистичната й кариера. |