Отиди на страница:
Грациане, ами то както е тръгнало, ей-сега са те записали още във Вътрешен Музикален Емигрант по гореустановените критерии и отиде, та се не видя!  Аз вчера както си въртях сърмите със зеле, много си мислих дали заради този акт ще ме пишат носталгично обременена хленчеща неудачничка, но после се сетих, че ще си ги хапваме със съседската баба от Ямайка, която също ги прави от време на време, и ще си мечтаем дружно за новата реколта босилек, розмарин и лапад, та се разтуших от намерените космополитични теми за диалог между културите. Е, спорове има, разбира се, тя предпочита шоколадовата мента пред джоджена и е решително за ямайския ром в английския плодов пай, предполагам от носталгичен патриотичен екстаз. Дано се сетя да я питам изпълнена ли е също така с ентусиазъм и победителски дух, защото тя трийсет години живее на едно и също място, а не е помирисвала комунизъм, пък и се е образовала в родната си страна, с която поддържа близки връзки, понякога изразяващи се в плодове на хлебно дърво за закуска. Да, имиграцията не е каквото е била, що не се върнем на кулинарната тема, там споровете са по-подлютени по право, а и по-резултатни. Предлагам авторката да ни напише нещо по въпроса за емиграцията на бялото саламурено сирене и имиграцията на дюнер-кебапа, защото хем има виждане, хем под нейните писания такъв хубав моабет става! |
| Много се хвалят външните емигранти, га си дойдат в България..., а всъщност работат една и съща работа(миене на чинии, сменяне на памперси, ) вече 20 год. Аз лично предпочитам да съм вътрешен емигрант, имам си къща(не се трепя за наем), лозенце, прасенце, кокошки, зимнина. Не гледам ТВ, Гала-Мала, Венета-минета......Обаче харесвам повече" стъклен дом" от "Хаус".А Челентано е пич, голем пич.. |
Нели, а'ре с'а, парчета...кой е тръгнал да те яде ( в буквалния, не в преносния американски смисъл на думата), кой е тръгнал да те забулва и кой ти сере в коридорите на сградата? Айде, чак пък толкова да те отегчава творчеството на народите будители (в края на краищата максимум да надуят чалга от съседния апартамент и да те събудят, един вид). Ти да не би да очакваш от Гунчо и Бончо да щракат пръсти на Каста Дива когато седнат на масата с едно шише потна грозданка и дъхаща на магданоз шопска салата? Тъй де...ракийката не се абсорбира удачно от организма в интелектуална аурална среда...не върви някак си да пуснеш Стравински и да жулиш балкански аперативи. Влез им на хората в положението, в края на краищата. 67, ямайския ром е превъзходен (моя любим е Апелтън естейт), но ако ме питаш мен относно "приложен" ром, който да поставяш в кулинарни продукти - няма по-добър от австрийския "STROH ORIGINAL 54 SPICED RUM " (има и 80, но той е изключително силен и два пъти по скъп). Trust me, believe me...rhum is my favorite fuel.  Натиснете тук Провери в кое локално LCBO го има, купи си и после ще говорим отново по въпроса. Ха наздраве. Льо Клер, верно, брато. От Витоша по-високо нема и от Искаро по-глибоко нема. Живей си весело и самодоволно, а па емигретата да го духаме там с чиниите и памперсите. Ей, един щастлив вътрешен абориген да се намери, в края на краищата който да не мърка за тежкия си живот. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Кога един материал има официален характер? Тази тема не е обект на обсъждане и не ме вълнува. Това, което ме вълнува по темата за статията, вече го споделих и избрах подходящ клип за да АРГУМЕНТИРАМ мнението си, от УВАЖЕНИЕ към читателя. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Та се питам аз - как би могло авторски материал, от частно лице, публикуван в не-държавен и не-партиен орган, да "има официален характер"? Когато в подкрепа на тезата се представи аргументи и факти от поне два независима източника. Напр. за мъченик - съпоставим измерител на страданието/загубата на външния и вътрешния емигрант (първият тръгнал за Франция с 10 евро в джоба и го върнали със самолет и 300 евро в джоба; вторият тръгнал с 3000 евро за Индия и едва се върнал без пари след някое "цунами" .За "модерен" - единият създал еди си колко иновации за 20 години, другият не създал, но "усвоил" еди колко си и едната е фалиране на банки.  С тая последната е създал отрицателен градиент за увеличаване на "външната" и "подземната" миграция. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Грациане, явно не си ме разбрал. А може и аз да не съм го написал разбрано. Не ме причислявай към пломбаджиите. Не ми е думата за това. Говоря за носталгията , от която страда всеки един откъснал се от корена си. Затова и висите с часове във форума. Разбирам ви. Но някои личности от форума писаха, че носталгията не ги мъчи. Не им вярвам. Познавам поне 50 човека, които са навън. Имам първи братовчеди, кръсникът ми е в Италия и т.н. и знам какво пиша. Пък и прочетете какво пише под клиповете в YOU TUBE. |
| гогин, носталгията е просто защитна реакция на организма неспособен да се пригоди към новата среда. Чисто и просто. Моята носталигия може да се каже е по-скоро към моята младост (която няма да се върне...демек, загубена е безвъзвратно ). Младостта си прекарах в България и е нормално тя да е част от уравнението.Принципно, държавата ме е третирала като мащеха и имам много горчиви спомени от това, а на всичкото отгоре и ги помня като слон. Тук, в Канада, аз лично, се чувствувам разкошно. Държавата ме третира справедливо, нито по-добре, нито по-зле от другите, работата ми доставя удоволствие, семейството ми също се чувствува щастливо и това е точно това което мен ме удволетворява. Аз не съм от амбициозните и нивото (социално и материално ) на което съм напълно ме задоволява ( даже може да се каже, че съм по-добре от колкото ми трябва, което от своя страна си е допълнителни задължения ) Бих се радвал, ако нещата при вас вървят към по-добре, тъй като имам много приятели, роднини и близки там и съвсем нормално е да им желая доброто. Приятно ми, понякога да си побъбря на роден език, тъй като вече съм 23 години тук и това е може би главната причина за навещаването на този форум, освен това тук има доста мъдри хора с които можем да се посмеем заедно, да поспорим и изострим рецепторите си за светоусещане или даже да се побъзикаме взаимно ( барем при мен не е с лоши чувства, честна дума). Та така... |
| Чудя се къде искам да умра. Не-е, не става дума за това къде искам да остарея и ако ме стигне Оная с косата-при бг здравеопазването тоя въпрос е смешен. Чудя се , къде е по добре да стане това по ненормален път. Аве както и да е -смъртта си е смърт и човек трябва да има мнение, къде да го приберат. Кое е мястото му, като равносметка. И какво погребение искам. Получавам листовки за застраховки -за разходи по погребения, за подпомагане на наследници и пр. Ако знаете какви погребения съм виждал тук, в Лондон. Отпред върви човек, облечен с фрак и цилидър, държи бастун в ръката си, който върти като ритуален жезъл. Ходи бавно и важно, а след него е колоната. Достолепно, бавно приближават гробищата и никой не ги притеснява, не бибитка, след тях има километрични опашки. Виждал съм и други-с каляска, красива, лъскава, отгоре седи кочияш с фрак и вдовицата, а покойникът е в прозрачната каляска, която бавно се носи за последен круиз през през града и всички замират. Гробищата са огромни, зелени, сенчести, с широки алеи, осеяни с великолепни паметници, точно както ги пише в Библията-"Место светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка". Според застрахователите, едно погребение излиза към 2500 паунда, средно. Ами ако искам костите ми да лежат в Бг. Ето, това е дилемата.Дали при татко, дядо и баба, или в чужбина. Претеглям нещата емоционално. Помня как изпратих татко. Ковчегът беше малък и паянтов. Ръсих пари за друг, за място на гроба, на гробарите, на попа, мямаше хора да го носят-беше някъв кошмар, който не искам да си спомням, дори. Помня, как ни караха да препогребваме костите на дядо и баба, щот местели гробищата-не искам да си спомням дали ги опяхме, или не, и тая мисъл ме яде. Сложихме ги в гроба на татко, с тенденция всички да сме на едно място. Но Господи, какви разноски са това! Решавам да ме кремират-на прах си и прах ще станеш. Но къде да ме пръснат. В страната, която ме роди и отгледа, но в която видях само скръб и тъга и в която са моите близки, или в странта, която ми даде всичко. Тежка дилема. Дали при циганите, които ще притесняват моите наследници-бате, дай някой лев за Бог да прости, ще плячкосват гроба ми, или в това, което си представяме за последен дом, и хората го имат. Моля се за още години живот. И по голяма застрахователна премия. Редактирано от - Наум на 15/3/2011 г/ 03:09:58 |
Науме, дядо ми/ лека му пръст/ казваше: като умра , върху оная ми работа, ако искат може и дърва да цепят..все ще ми е тая..  . Погребалните ритуали отразяват уважението на живите към мъртвите...Щото на самите мъртви.../виж дядо по горе /  Редактирано от - Данил на 15/3/2011 г/ 10:23:15 |
... - ми нямаше повече за крадене, затуй се изнесохме, но други дойдоха от чужбина да довършат - кой от Мадрид, кой от Лондон - сигурно сме пропуснали нещо да откраднем- пък гледам - някои - като сегашното правителство - още стоят - още има сигурно за опоскване... Това сте комуняките, пипате небрежно, мърляво, през пръсти, бързали да се изнесат, решили че нямало за краднене..... добре че е Деди да ви светне какви мърлявци сте.... |
| Абе, що пускате ток по умрялата жаба? ------------------------------- ----------------- Блогът на Генек |
| Защо имам усещането, че авторката едвам е успяла да емигрира от някое село в София и това й е предела на възможностите и венец на усилията?! |
 Поздравления за Кодинова не съм чел неин материал от края на 90 те, когато пи6е6е заедно с Карбовски в сп.Егоист.За мен темата е прекалено индивидуална, при някой процеса на интеграция е прекалено дълъг, но истината според мен е без да натрапвам моето скромно мнение е че добрата интеграция е свързана с доброволна асимилация с добрите и с ло6ите и страни.Много хора не си дават сметка за това и поради това живеят в разкрачено положение нито тук нито там. |