Отиди на страница:
| Един-два пъти след 89 за по година-три се пробвах да работя в БГ. Заплащането беше много прилично за българските условия. Но кръвното ми се вдигна на 160 на 100 и други подобни реакции на организма. Като почна работа навън, въпреки проблеми и интриги, кръвното ми се нормализира. Около мене няма говорещи български с изключение на двама българи с които се срещаме на биричка, някой път става бутилка. Не пеем облаче ли бяло, просто си приказваме. Даже и не се караме и не се интересуваме кой е червен, кой зелен. Имаме си къщички в БГ в които ще изкараме пенсионерските години ако Господ ни ги даде и толкоз. Наистина е жалко, че по голямата част от живота ми трябваше да протече извън БГ, не е хубаво и за мен, вероятно и за държавата не е добре когато хората и я напускат. Преди години имаше информация в медиите за българин от Франция, създал скоростна кутия за автомобили, говореше се че иска да отвори завод в БГ, защо не е станало не знам. Ако това беше описано и анализирано в статията може би щях да я изчета цялата. |
Ами да, динаине, точно това иска да каже. Ти да не би да храниш някакви илюзии по въпроса за 'правилния' си избор? почакай да се появят децата... |
| А относно душевността на емигрантите, най-добре е авторката да прочете съседния материал, да се запознае с прогнозите за оставане в България на смесено пенсионерско-циганско население до едно-две десетилетия и това ще й даде най-добра представа как се чувстват емигрантите. |
Това нейното си е интелектуална чалга, Съгласна съм. Да ни оценяват всичките близо три милиона емигранти по измерителната система "Чомски-сливовица-чалга-локва" - абе не може ли авторката да пише за нещо друго, което и е по-познато, че тази тема и бяга като зайчето от вълка в "Ну, погоди!"?[/i] |
| Чуства се , че има промяна на чипа.Говори се за емигрант а не за изменик на родината.Родината е там където съм добре-римска поговорка. |
Я па мислим че аФторката у чужбина само на ескурзии е била . Нека да поживее поне една година у странство па и "градил Илия килия" че запойе , горе -доле имам понятие на таа тема що повеке съм у чужбина що госпоицата годин има .Епа един мой даскал затова казваше че на чужд гърб и сто тояги са малко  |
| А! Разгеле.... 10 години бях физически, сега явно съм "вътрешен" емигрант Ама молим те да обясниш какво е "физически" и какво "вътрешен" емигрант.... Ама много те молим.... |
| "Тъй като от доста време съм свидетел на вашата ерудиция и компетентност - заедно и поотделно - и несъмнения потенциал да промените българската политика към по-добро, се питам защо за всичките тези години в странство не сте основали партия в родината?" Айде сига, гаче си нямаме един Брайти, че сега и още двама наивници. На БГ политическия живот само туй му беше кусура. |
| Още веднъж за музиката Както небезивестният гений Франк Заппа казва: Information Is Not Knowledge... Knowledge Is Not Wisdom... Wisdom Is Not Truth... Truth Is Not Beauty... Beauty Is Not Love... Love Is Not Music... Music Is THE BEST... Лично за мен, няма изкуство което да ми действува по-силно от музиката. Нейната абстрактна красота ме опиянява и задвижва в мозъка ми онези рецептори за възприемане на красивото и божественното много по-силно от написаното и рецитирано слово, от изваяния камък и дори и от магията на танца. Ако някои иска да ми остави едно единственно сетиво то аз безспорно бих избрал слуха. Като всяко абстрактно изкуство и музиката въздействува по неведоми пътища. Една творба ще те опияни с хармоничното си богатство, друга с валпургиевата си ритмика, трета с божественната си мелодичност, а четвърта с динамичната си обагреност. Понякога завиждам на необременения с теоритична заготовка слушател, тъй като той възприема творбите именно емоционално ( което е и първичното предназначение на музиката). Когато си натоварен с прекалено много професионален багаж понякога ти изгубваш онази приматна красота на творбата с постоянните си ( неволеви) дисекции на "тъкънта" и:Аха...тук минава от 5/4 в 9/8...тук горният глас е подскочил в нехарактерен за инструмента диапазон, но това пък придава допълнително напрежение...мммм, добре е да се опита, там пък триолите вървят срещу боса нова ритъм и спъват повествованието...да се избягва...и т.н.т...щеш не щеш импулсивно гледаш на творбата като гинеколог клитор ( което, разбира се разваля еротичността на преживяването, ако разбирате тънкия ми намек.  Един изпълнител може да те опияни с техническата си виртуозност, друг - с приматната си обаятелност, трети с никотиновия тембър на гласа, четвърти просто с излъчването си. Много пъти дори е трудно да се обясни с какво точно те привлича даден изпълнител или дадена творба. Просто я(го) харесваш и туй то. Аз, лично харесвам почти всякаква музика...много рядко дадено произведение ще ме накара да изключа притока на звукови вълни до ушите си ( признавам си, честно...ескимоска, тибетска и съветска музика са жанровете които много рядко биха ме "мръднали"...но пък със сигурност има хора които се кефят изключително на монотонността на инуитските припявания, двугласността на тибетските монаси и покъртителната сила на баритоните на съветските товаришчи...за всеки влак си има пътници, дето има една дума). Иначе, дай ми прекласика, додекафонична музика, сериална, дръм енд бейс, реге, аржентински танга, оперна, мюзикъл, джаз, кънтри, рап, калипсо, меренге, блуз, рок, чалга, симфонична, фолклорна, балетна, камерна, хорова...а бе...музика ли е...рядко ще ме отекчи. Мога да се кефя с еднакво удоволствие на миниатюра на Сати Натиснете тук хумористично намигване на заппа: Натиснете тук, извиращо от мъдите блус послание на Кеб' Мо' Натиснете тукбалсамно соло на Джери Мълиган Натиснете тук както и на вокалното майсторство на видни чалгаджии(едни от най-омразните на интелектуалците) Натиснете тук. За мен е без значение фактът, че Сати имал незнам си колко еднакви сиви костюма, за това че съпругата на Ал Гор не се кльопала със Запа, за това че Азис си го бил мушкал в кафявия салон. Музиката ми харесвас и туй то. Дали на ведущите интелекуалци им харесва за мен е без абсолютно никакво значение. Аз душата си не кривя.. Както аз не се опитвам да бъда сайбия на техните адети, така и смятам че би било редно и те да не дискриминират другите с налагане на политически коректни музикални стилове. Колкото и да говориш някому , че да речем Ерик Долфи е "Голяма работа" ако той си харесва Глория, ще си слуша Глория и туй то. Какво по-хубаво от това музика да доставя радост? Помня времената когато музиката която слушах беше заклеймявана като упадъчна и да ви кажа честно -беше ужасно някой да ти каззва какво е ХУБАВАМУЗИКА![/quote] |
| Голямо разочарование за мен е моят любим вестник да ми налага този тормоз . Търпял съм Божо, търпял съм кой ли не за тези 10-11 години, но тук има фундаментална подмяна на ценности и мироглед и направо да си кажем-тоя автор не е за тоя вестник, плз, пощадете ни, по добре Вучков, той, преди да изкукурига , имаше невероятни есета. Това тук си е чиста интелектуална чалга. Не искам да чета това от най високо(за мен) място. Защо чалга-за по-българите. Щото всяка седмица интерпретира отдавна обговаряни, но заредени с популистки потенциал теми по един безобразно мутресо-интелигентски начин. Нещо като ББ и дюнерите. Оригинално, добре изпято, но необективно-пошъл текст, опрян на субективни наблюдения. Истината няма значение, важно е да е ефектно и да има възгласи-са, са. Има достатъчно места, където биха приели с кеф такива четива. Голямата трагедия тук е чисто литературното определение за комично-разминаване между претенции и възможности-но тук обективната истина е удавена от формата, сиреч, как е казано е по важно от какво-еми това е чалга От текста личи един див копнеж по Филипините, които никога няма да види. И една стаена завист и злоба към хората, които са там. И обреченост на гладиатор.  |
естествено 3 годишен мандат за присъствие в Англия, от което следва, че познавам тоже студенти от Айви Лийг, общежитието им, сградите за обучение, богатия асортимент от атрактивни забавления *  * Нерде Ямбул, нерде Стамбул. Редактирано от - A Bulgarian in the USA на 12/3/2011 г/ 09:56:02 |
| Като гледам интелектуалните напъни на Ленчето, добре ще е да се каже следното. България не е център на просветата. В България се превежда много малка, незначителна част от това, което се пише навън и то главно пропагандна литература. Цели рафтове има със заглавия- Как да станеш богат. Цитира Ленчето Ноам Чомски, защото е преведен на български. Едно глобално село сме, според авторката, но книги в България няма. Като отидеш в университетските книжарници, книгите им са колкото да напълниш една каруца. А всичко го няма в интернет. Затова, по-кротко с изхвърляниците! Като не ти е ясно какво става по света, няма да разбереш и какво става у нас. За авторката не е препоръчително да философства. По-простичко, по-добре! |
| Бегемот, Общото между вас е, че вие, както е казал Грациан сте НАД "простолюдието" българско - не понасяте чалга и БГ хайлайф, четете от Чомски нагоре, не ви вълнува НИЩО от БГ действителността, информирате се от чужди източници, Динката даже е нещо като икономически оксиморон - хем не е на държавна софра, хем няма нищо общо с БГ-бизнеса (цитат) и т.н. Да добавим нещо - за точност? А? Общото между вас е, че вие, както е казал Грациан сте НАД "простолюдието" българско - КАЗВАТЕ, ЧЕ не понасяте чалга и БГ хайлайф, четете от Чомски нагоре, не ви вълнува НИЩО от БГ действителността, информирате се от чужди източници, Динката даже е нещо като икономически оксиморон - хем не е на държавна софра, хем няма нищо общо с БГ-бизнеса (цитат) и т.н. Твърдение, братче, твърдение! Иска някой да се представя пред непознаващите го като нещо си - ами давай! Но не мисли, че тив ярвам. Всъщност - не знам дали и той си вярва. Така и с емигрантите /"Малей, кво знаете вие, бе - аз като се прибера вечер и ми поднесе прислугата чехлите и пурата..."/, така е и с нас тук /"Абе, я ела в България и ще видиш лесно ли е да се слушат съвети..."/ Впрочем, въпрос към форума: КУЛТУРНО ЛИ Е, ЕЗИКОВО ПРАВИЛНО ЛИ Е, ПРОСТО НОРМАЛНО ЛИ Е ДА НАРИЧАШ СТРАНАТА СИ БГ? Ей така - високомерно, пренебрежително, абе какво ще си премятам езика с вековното й име... ---------------------- Блогът на Генек |
| Харесвам идеята на авторката. Понятието емигрант губи предишното си значение и от място на преживяване започва да означава състояние на духа. И другата идея също харесвам - че физическото място губи значение. Но не го е обяснила добре - не е смисъла, че може да отидеш бързо навсякъде. Смисъла е, че въпросното състояние на духа се среща сред живеещите в България и също така не е задължително присъщо на живеещите другаде. Демек - отминало е времето автоматически да приемаме какъв е човека по това къде живее. Причината е, че ако преди "вътрешния" емигрант е изпитвал необходимост да отиде да живее другаде, сега вече не е така. Тази дуалност на понятието "емигрант" явно е объркала някои от коментиращите, които са решили, че двете значения се припокриват. Въпреки, че авторката изрично е подчертала наличието на "външни" и "вътрешни" емигранти, доста хора буквално са възприели твърденията като отнасящи се към живеещите тук или живеещите там. "Външните" емигранти не са имунизирани срещу чалга съзнание, дори ако презират чалгата и е крайно време да си намерят по-истинска причина за самочувствие. Някои от тях имат досадното качество да приписват вълшебни качества на средата, в която живеят и да обясняват всичко с нея. Подтекст - превъзхождат дори с нещата, които не са известни за тях, понеже всичко това е следствие. От своя страна живеещите в България не са осъдени на чалга, не са осъдени да се чудят зяпнали какво ги отличава от другите и това е очевидната реалност. Навсякъде има и от едните и от другите. Това е статията и затова тя е реалистична и позитивна. За разлика от есето на В Марковски тук на тази тема, която беше възхвала на емигранта по причината че е емигрант. Е не обичал чалга и имал и други достойнства, ама това било следствие от средата в която избягал.  |
| " Много хора работят дистанционно. Пишат програми например за Силиконовата долина от яхтата си във Виетнам или Южна Африка. Може да са българи, а може и да са чисти лондончани или берлинчани. Други пък шест месеца печелят пари по проекти в чужбина, а следващите шест месеца ги харчат в България. За да постигнеш тази степен на свобода, се изисква да положиш известни усилия и да се образоваш. Никъде по света невежеството не се отплаща. Затова не мога да изпитам никакво съчувствие към хора, които хем не полагат усилия за развитието си, хем хленчат колко тежка е емиграцията и как нямат място в страната си." Глупости на търкалета, бедна душевност и провинциално мислене. С всяка статия това момиче се излага все повече. Както винаги под статията е много по-интересно. |