
| >>><<< Празниците, църковни и граждански, които толкова често пропускаме. Ритуалите, обичаите, местните храни приготвяни към всеки ппазник. Песни и хора, задявки и магии, заричания и предричания. Всичко за душата. Заповядайте! ****** |
| >>><<< Старшия да рече, кой е най-близкия празник и как да го срещаме. За мен това е 1-ви април, но може да има нещо и дотогава. ![]() |
| 25 март. Благовещение (Благовец). Имен ден на Благой, Благовест и дамските им варианти. Последна възможност да си свалите мартениците и да ги закачите на някое дръвче. |
Свети Тодор коня кове, сестрица му клинци дава. Да подкове добра коня, Да обходи равно поле, Да набере росно цвете, Да увие до два венци, Да ги пусне у бели Дунав... Та ги хвана малка мома, та ги турна у ковчези, Да ѝ светат даровете, Като ясно слънце... Днес е Тодоровден, Конския Великден Натиснете тук Редактирано от - idproxima на 12/3/2011 г/ 17:19:44 |
| Той, празникът на Св. Тодор отмина. Да беше попитало номерираното слънце вчера. Сетил се, когато кафяно време мина, зададе се ракиено... Пак добре, че се е сетил. По-добре късно |
Прокси, свалките във флирта и в sexa. Тук щяхме да си говорим за традиции и обичаи. **** Абе няма ли мюсюлмани и юдеи във форума |
| Здравке, това не са свалки. Ние българите имаме обичая, традиционно да си правим комплименти, не само да се псуваме |
| Здравче, ако на 25-ти март некой ти позвъни по телефона и, както често е у нас, не се представя първо, а пита "кой?", кажи му "рунтавия Благой". |
| При магарешките кушии, не е прието да участват...хм, млади кобилки. Щото се "случват"(каква хубава дума) разни сакатлъци, и после...кое магаре било виновно. |
Мето, у нас стационарния телефон го държим заради нета и нашите си баби, че недовиждат милите и им е трудно с пусти и GSMи. И ако звънне някой друг, 99% е също някоя мила непозната бабка, която бърка номера и 1% някакви досадни моми от неизвестна за мен фирма, които разпитват за съседи. Има едни такива компанийки ала-бала и н*ам кЪФ си кредит. Давали заеми без доказване на доход. Само ни пълнят пощенските кутии с тъпите си флаерчета. Момите аз ги нахоквам и им затръшквам телефона. Но рядко ме улучват, слава Богу, явно работното ни време почти съвпада. С непознатите старици си разменяме по някоя дума. Най ме кефи една маминка дето директно ме пита "Ко прайш ма Ленче?" Няма никакъв смисъл да обяснявам, че не съм Ленчето. На осмото изречение тя сама се усеща - мъ ти ни си Ленчиту След месец-два пак. Явно номерата са близки. |