Отиди на страница:
| Въпросът какво става с едно неподдържано кале е природонаучен въпрос. Имаше преди три години много интересна книга на Алан Уайс, "Светът след нас". За колко време Нюйоркското метро, от което всеки ден се изпомпват еди-колко си млн кубика вода, оставено без поддръжка, ще се наводни, срути и изчезне. Предполагам също, че значителна част от архитектурата на калетата е била от дърво и землен насип. Разрушенията на крепости след 1878 г. са факт. Берлинският договор изисквал да се разрушат всички турски крепости. Варненската Нова крепост, Йени кале, строена в 1830-те години след разрушаването на старата след превземането на града в 1828 г., е разрушена напълно, последна паднала цитаделата в 1908 г. (на мястото на Сите Варна, сега Адмиралтейството). Новата крепост е доста широка, до Погребите, Експресбанк и Фестивалното кино - имала 12 порти и вит каменен мост с три свода над реката и е строена в 1830-те с камъни и от Марцианопол, Плиска и Преслав. След 1878 г. с тия камъни са строени Катедралата, гимназиите, настилани са булеварди и кой знае какво. Навсякъде, свидетелства Иречек, са се търкаляли доосмански камъни, често с надписи. На Уикипедия още не е нанесена Новата крепост (само средновековната), но османските табии около града са нарисувани с големи подробности. Също и над Шумен. |
| След като направи средновековния Търнов "световен град" и "един от най-големите градове в света" в една предишна статия, авторът се опитва да сравни стените му с Великата китайска стена. Човек не трябва да е тесен специалист, за да види мегаломанията в това експозе. Предводителю, чудесен контрапункт с Преслав и третирането на ранновизантийските строежи  |
| Я и аз да се изокам - не като професионален историк, а като търновчанин, обикалял доста по Царевец. Че Петринки се е поизсилил с "милионите кубометри", така е. Обаче и Вожда малко на ангро го дава: Не знам откъде е това сведение за 1.5 км крепостна стена. Соред мен, гледайки на картата контурите на укрепения хълм, стената е доста повече - поне над 2 км. Ще ми е интересно наистина да се посочи достоверна информация отнякъде - може и да не съм прав. Освен това - крепостните кули - като най-известна е Балдуиновата, но има още доста, като всяка от тях изисква доста матриал. Трето - стените. Принципно са над 2 метра дебели, а на места, особено около портите, са доста по-дебели от 2 метра, и височината е над 5-6 метра. Ето и едно описание, където всеки може да види за какво говорим: Натиснете тук Четвърто - съпътстващите крепости и крепостните стени около самия Царевец (примерно Трапезица, която сега се възстановява) - сведения има на линка. Да не броим сградите вътре по хълма. Накратко - дори и да е преувеличение вдъхновеното описание на Петрински, Вожда залита в другата посока. Нека да не сме цифрояди, но все пак според мен крепостният комплекс на Старопрестолния град е достатъчно внушителен. Няма нужда от превъзнасяне или излишна скромност... Всеки може да го види и да се разходи до там. |
А защо Трапезица да не идва от трапеза - маса (банка на латински).Т.е. там да се е помещавала някаква малка банкова институция?  |
| Йезуит, нали знаеш, че Балдуиновата кула е просто възстановка по Червен? Та не става като аргумент какво РЕАЛНО е имало там. Предводител - За статията - ...или нищо. ------------------------------ Блогът на Генек Редактирано от - генек на 17/3/2011 г/ 17:59:38 |
| Според мой познат, историк, с интереси в тая област, всичко, което е градено на Царевец, е възстановка на релано съществували зидове, кули и сгради. Доколко това е така, не знам, но съм склонен да го приема за истина. |
| Уф, не се изразих правилно. Всички"зидини" следват реално съществували основи. Виж, за височината им и архитектурното развитие нагоре - сигур са ползвали Гугъл сттрийт вю...  |
| Интересно, защо Петрински не споменава нищо за останките от крепостна стена на височината источно от хълма Царевец. Там могат да се видят майсторски обработени камъни с обем около 1.5 -2 м2, оформени в безупречен паралелепипед. Нещо не характерно за строителството по Царевец и Трапезица. Националистичните тенденции в работите на някои български историци не прави миналото ни по-велико. Самата притурка 'велико', към името на града Търново, само го прави смешен. В действителност останките от близкия до Търново Никополис Ат Иструм са несравнимо по-интересни от жалките руини на средновековния Трънов град. Ако в историята фактите не се отчитат безпристрастно, то не става дума за история. |