Много се плъзга по повърхността авторът. Оставям настрана очевидните нелепости от рода на твърденито. че реформацията е допринесла за модернизирането на католическата църква, или че основното достойнство на БПЦ е запазването на традициите. Мисля обаче, че политически коректните призиви за мир и любов плюс иначе християнската идея, за това кому подобава да хвърли камък, са дълбоко вредни. Християнското, и в частност европейското общество, са жертва на политическата коректност и прекомерна толерантост към другомислещите. Това е една добра политика, когато другомислещият е част от общите нравствени принципи на единното общество. Напоследък обаче се сблъскваме със субекти, чиято нравственост няма нищо общо с нашата - талибани, джихадисти, добре облечените бизнесмени, много цигани. Отношението към тях трябва да е безкомпромисно. В този смисъл, не споделям призивите за любов в статията. Друг въпрос е дали точно дядо Николай е точно човекът, който трабва да хвърли камъка и дали баба Ванга и Дънов трабва да са целта. |
Откровението, че Ванга, Дънов и пр. били видни представители на Ню Ейдж ме потресе. Как беше заключителния пасаж за общата култура, че замаян от PR-и, СМС-и, дистрибутори, селф-хелпове, таргет-групи, лайф-стаилове и прочие ню-бългериън словесни салати не успях да го осмисля както трябва... Който няма какво да каже, го казва дълго, скучно, сълзливо и сополиво. |
Че не си го "осмислил" е повече от ясно, но ти не се притеснявай, нито потрисай, колкото можеш - толкова! По-добре се върни в ролята си и разтегли авторитетно някой локум за многобройните свидетелства за Мохамед и Буда. |
сега християнство религията се основава на догмата, а не на същността на учението на Исус, от събора в никея християнството от учение на есеите, което си е орфизъм в чист вид, се превръща в едно догматично фарисейство, благодарение на павел, който така тънко усуква и видоизменя учението на ранните християни, че го променя коренно по същество и на константин напаснал новото учение към познати стари митраически ритуали /това за кръвта и виното и хляба и живота са думи на приемащият митра неофит в митраическите мистерии/ |
Обущарю, не по-високо от обувките ... Разбери пъво какво е християнството, живей като християнин поне малко, разбери проблемите и тогава ... |
Спокойно, спокойно! Ей сега ще си препрочета Йосиф Флавий и ще ви преподнеса една кошница неопровержими доказателства. Ако няма, ще ви ги напиша, колко му е. Знам, че ще ми повярвате, как иначе... |
щом ето, дедо николай анатемоса заради мадона и, и потъна гемията в охрид, баба ванга е помогнала на безброй в нужда, ти, а думичката неблагодарност във вселенския кодекс на справедливоста кое е важното в православието, чистота, да се опазиш от всякаквото зло, в живот с Господа, той напреде и подире ти |
Поведението на "верозащитниците" е същото като на фарисеите - защитници на правата вяра в дните на Иисус. Те са и тези, които не изтърпяха "мошеника, магьосника, лъжеца и самозванеца" и го пратиха на смърт. Фарисеите във всички времена са едни и същи - независимо дали ще са към Светата инквизиция, червената партийна аристокрация, Мюсюлмански братя или просто пенсионирани зелени чорапи, правещи се на важни като се отъркват в ботушите на фарисейските негодници, които обожават като кучета. |
Това, че Християнството, както и Юдаизмът впрочем, буквално повтарят формули, ритуали, че чак думи и фрази от други култури, не е недостатък на по-новите религии, а показател за духовната мощ на по-старите, показател, че истината е една и е казвана навсякъде, макар и по различен начин. |
Най-после подписана антирелигиозна статия в този вестник. Авторът дори не успява да демонстрира загриженост и добронамереност, а говори с езика не на омразата, а на ненависта. Използа изрази като "талибанстващ митрополит", а за Църквата и нейните служители - "архайчна структура", "див", "озлобени и алчни". Всъщност, след като не се познава християнствато /и в частност православието/ не може да се знае, че основен постулат е свободата на избора. Поради това, че изборът трябва да бъде осъзнат и хората да са наясно със себе си, различни клирици дават своето мнение за Ванга и Дънов, без да налагат на никого своето становище. В това не виждам нищо лошо. Но, определено е нередно да се гаври някой си /некой си/ с вярата на хората и с Институция, която е запазила народа ни /в частност и неговите предци/. За съжаление много от проблемите в нещастното ни Отечество произлизат от омраза и некомпетентност, уви потвърждение за това е горната статия. А, дали е архайчна структура БПЦ - авторът може да разбере, като посети в неделя по време на литургия някой от православните храмове в София /разбира се преди това може да направи няколоко заклинания, та да не му се случи нещо - навремето въртяха копчета като видеха свещеник/поп на улицата/.Не бих се учудил мнението ми да бъде изтрито поради наранено достойнство на написалия статията |
Спокойно, спокойно, авторитетни чичо локуме, спокойно. Не се и съмнявам, че четеш и препрочиташ. Похвално е! Аз ако висях денонощно във форума и наковавах по 3 000 постинга средно за година, признавам си, нямаше да успявам да чета, та и да препрочитам. Навярно у Йосиф Флавий си прочел и препрочел за многобройните свидетелства за Буда и Мохамед? |
Статията - Бих добавил, че БПЦ е мъртва не от година-две, а от столетия. (Като изключим един не особено дълъг период на възход около Освобождението, дължащ се обаче на патриотични, а не на служебни, т.е. религиозни, причини.) Християнските традиции в продължение на векове са поддържани от т.нар. народни традиции, които нямат нищо общо с официалното християнство. Но това надали ще се признае официално, защото е твърде неудобна истина..... |
Е как ще му остане на човек, пък бил той и лебед, пък бил той черен, време да чете Йосиф Флавий, когато тича да брои чуждите постинги и не може да се определи дали иска първом информация за Буда или за Мохамед? Ами така де, Одилия, това не е принц Зигфрид! |
абулафия 01.4.2011 г. 22:22:20 АФторА показва удивително невежество, както по въпросите на Християнството, така и на БПЦ. И докато някои от използваните аргументи - показваното сребролюбие, коравосърдечие и т.н. на част от духовеството са достойни за порицание, ЛО се впуска в една до болка позната линия - той третира БПЦ като някакво министерство или социална институция, към която да прибягваме според нашите прищявки и която можем да моделираме според модата на деня. Църквата не е просто орнаментация на мавзолея по случай на манифестациите за 24 май или част от шоуто на Гергьовденския парад. Именно този подход подкопава най-много духовността в Църквата. Очевидно от позицията на "духовността" от времето на Люцмила Живкова, ЛО не вижда вътрешните противоречия и несъстоятелността на писанието си. |