Отиди на страница:
Абе тя и Иванка хубу го е разказала, затуй и подскочихте като ужилени. Зузи, я кажи, вярно ли, че слагаш тиквено пюре вместо доматено в лютеницата.  |
"Кент" Кентата ( дългата  ), ако добре си спомням, беше един и 80 - два лева...И си беше престижна марка... Нагоре бяха само Ротманс Роялс, Питър Стайвезънт и Дънхил плочка... Боро пушеха основно виетнамците... |
Кентът беше с бял филтър и не беше кинг сайз, ами 100 мм, май А Борото си беше божествено, особено това произведено в Пловдив, твърда кутия, имаше и Боро '100, което си беше връх на естетсткото изживяване, за един тийнейджър, в него време  |
Магазинският бахур бе почти като домашно приготвения, но вътре не слагаха ориз и праз, наверно за по-голяма трайност  |
Кент - 100мм - 1.80 лв, 1974 - 1976. Абсолютно сигурен  това пушех като ученик - 1 пакет седмично, а сега  |
Кентът Казва се "Кента". Имаше къса и дълга Кента! Абе ти "Баш Майсторът на море" не си ли гледал? Там всичко е обяснено... |
| Децата ни са научени да обичат България и да я харесват, и да не се "заседяват" на многото й слабости, като ги виждат исторически. Когато някой от тях, каже, че американските му приятели мислят, че "България е село" или нещо такова, им казвам, че България имаше безплатна медицинска помощ и висше образование, беше шестата страна в света, която прати човек в космоса, построи първата АЕЦ на Балканите, беше седма по медали на две олимпиади, произвеждаше компютри и 100-хил. тонни кораби, имаше 140-хилядна наборна армия (а в 1915 г. имала 800-хилядна сравнително модерно въоръжена армия с висок боен дух и високо професионално самочувствие на офицерството) и - чутото скоро от Мето от Интернето - в 1980 г. имала повече промишлено производство от Турция и Гърция, взети заедно. Дон пише, че българите купуваха и четяха световната класика - и това е така, освен само дето повечето българки ги четяха по липса на издателство Харлекин, Джон Гришам, Джеймс Патерсън, Паулу Коелю. Та в 1989 г. се надявахме, не че всичко хубаво ще се срине, а че ще остане, а многото лошо и незадоволително - затвореността ни към света, липсата на свежа информация, "спорни" книги в библиотеките и истински дебати за истински актуални обществени въпроси в университета, ограниченията ни за пътуване и срещи със западни колеги, за писането на каквото мислиш (не че кой знае какво сме имали да мислим), несправедливото принизяване на миналото ни, несвързано със социалните борби, наглостта и привилегиите на номенклатурата, неефективната ни икономика, липсата на възможности да печелиш повече, като работиш повече, липсата на плодовете на консуматорското общество, които гледахме през витрината на корекома, на елементарни модни парцалки за младите. Есента на 1991 г. написах увода на дисертацията си, който се хареса от почти всички в секцията (освен една ревнителка от висшата номенклатура), и седесари, и леви, от научния ми р-л и другите мастити професори комунисти и новоявени седесари в СНС по философия. Рецензентът писа за скрупульозното ми "отделяне на зърното от плявата". Пишех много за слабостите на марксистката история и критика на "буржоазната" философия у нас, но и също и, че в тоя занаят работеха едни от най-кадърните, информирани и просветени наши философи, и че създаденото от тях е - щем-не щем - основата, на която стъпваме, а не всичко старо "да унищожим с една конвулсия" и да почнем да откриваме грънчарското колело и плоските червеи. Тоя подход, вярвам, трябваше да се следва не само в затънтената и незабележима за широката публика ниша на историята на философията, но и навсякъде в широкия свят - в киното, икономиката, политиката, гражданската авиация, спорта. Do no harm, променяй първо най-лошото към по-добро, но винаги мисли и за общите социални последици. Не либерализирай вноса, не унищожавай работещи икономически структури, които дават поминък на хиляди хора в import substitution, без да си осигурил къде да отидат да работят. Не освобождавай цените на дребно, преди да си създал условия за истинска вътрешна конкуренция. Не късай дългогодишни търговски връзки, не излизай от стари пазари, преди да си създал и намерил нови. Не ликвидирай насила ТКЗС, създай икономически условия кооператорите сами да решат какво да правят. Не съсипвай и не приватизирай на дребно работещи предприятия, а ако не можеш да се оправиш с тях, дай ги на голям западен инвеститор и винаги пускай по двама и повече западни инвеститори наведнъж. Не залитай излишно по наложена отвън валутна стабилност, валутната независимост е много важна за малките икономики. |
Децата ни са научени да обичат България и да я харесват, и да не се "заседяват" на многото й слабости, като ги виждат исторически. Когато някой от тях, каже, че американските му приятели мислят, че "България е село" или нещо такова, им казвам, че България имаше безплатна медицинска помощ и висше образование, беше шестата страна в света, която прати човек в космоса, построи първата АЕЦ на Балканите, беше седма по медали на две олимпиади, произвеждаше компютри и 100-хил. тонни кораби, имаше 140-хилядна наборна армия (а в 1915 г. имала 800-хилядна сравнително модерно въоръжена армия с висок боен дух и високо професионално самочувствие на офицерството) и - чутото скоро от Мето от Интернето - в 1980 г. имала повече промишлено производство от Турция и Гърция, взети заедно. Та в 1989 г. се надявахме, не че всичко хубаво ще се срине, а че ще остане, а многото лошо и незадоволително - затвореността ни към света, липсата на свежа информация, "спорни" книги в библиотеките и истински дебати за истински актуални обществени въпроси в университета, ограниченията ни за пътуване и срещи със западни колеги, за писането на каквото мислиш (не че кой знае какво сме имали да мислим), несправедливото принизяване на миналото ни, несвързано със социалните борби, наглостта и привилегиите на номенклатурата, неефективната ни икономика, липсата на възможности да печелиш повече, като работиш повече, липсата на плодовете на консуматорското общество, които гледахме през витрината на корекома, на елементарни модни парцалки за младите. Много често споря с теб и се заяждам умишлено, и това ще продължи със сигурност, но когато си прав, го оценявам!  |
| Hamel "че точно заради лишаването на моите болни ... " "И какво стана след като заминахте? С болните имам предвид, Вашите драми не са интересни, с какво Вашето заминаване облекчи болестта им?" Уважаеми, Hamel, Първо: никъде, никого не съм занимавал с моите "драми". Става въпрос за драмите на болните, които прогресивно нарастваха от към 1987-89 насам. Мисля дори, че това е една от причините част от българските лекари да потърсят не само препитание, но и признание на други места. Но да отговоря и на въпроса Ви: Мислех че болестта в Здравеопазването (в частност) и в България (изобщо) е тежка. Тя се оказа смъртоносна. За това допринесоха и такива като Вас. На такива като "Ловкия" просто не си заслужава да отговарям. |
| М да... Като чета интервюто и мненията под него все повече се убеждавам, че сме народ, който не знае дали отива или се връща. |
| Изчетох всички мнения и се замислих... За материалното при социализма - да, няма съмнение, че беше направено много (с цената на много труд и лишения) и то не биваше да бъде пропилявано с лека ръка, точно когато можеше да започне да дава плодове. Но за творчеството и културата... Хайде да не се заблуждаваме. Съвсем наскоро писахме тук много за Людмила Гурченко - поклон пред паметта й. Ако не знаете - проверете защо младата Гурченко изведнъж изчезна за две десетилетия и отново се появи чак когато бе попрезряла (извинявам се за думата, но е вярна). Защото в ония времена всеки доносник, страдащ от хемороиди, можеше да си облекчи страданията като начука канчето на "ентелегенцията". И преди да подскокнете възмутено, кажете ми коя е по-голяма: Гръбчева или Гурченко? |
| Не става ясно защо изявени културни творци извън системата на ДС трябва да се извиняват, че са творили при държавно-регулираната икономика /социализмът ние така и не го видяхме/. И пред кого да се извиняват - пред рошави, дрогирани, провинциално ограничени, чалгаджисани, сиви, безсмислени потребители на блага? Пред импотентни провинциални вундеркинди, тъпачки, избутали с мъка селскостопански техникуми, пред цялата сюрия опитващи се да прогледнат и да се интегрират в цивилизования свят мутри и мутреси? Що не направиха поне един свестен филм, що не написаха поне една разбираема книга - вижте им стила и езика - мътен, неясен, примитивен, скучен и отблъскващ. Триумф на педерасти като Азис и курви с изкуствени цици - та това дори не възбужда нормалните хора! Не могат ли да го схванат! Трудно е за една нация да отглежда отново прощъпулници в културата, при това родени с дефекти. Отвращението ни от халтурниците, залели пазара, породи равнодушието ни, и това е оръжието на културната маса. Пълен бойкот на тъпаците и примитивите! Нека им висят краката във въздуха, докато се сринат в пропастта. |
| продължение на копи/пейста на гьол Вие сте свидна рожба на социализма, отгледана през 70-те години, ако: сте виждали снимката на Тодор Живков със студентска шапка; чувайки думата “тюрбан“ се сещате за Людмила Живкова; знаете, че София е град, в който има всичко; разбирате смисъла на словосъчетанията “загниващ строй“, “идеологическа диверсия“, “зрял социализъм“ и “елементи на волунтаризъм и субективизъм“; знаете какво е политинформация и свързаните с нея понятия “ескалация”, “дрънкане на оръжие“, “разведряване” и “разоръжаване”; помните призивите “Българско значи висококачествено”, “Където народът – там и ние”, “Опознай родината, за да я обикнеш” и майтапчийския вариант “Опознай Родината, за да обикнеш София“; знаете абревиатурите КОРЕКОМ, ТЕКСИМ, ТАБСО, СИВ, КДС, ДКМС, АБПФК, АОНСУ и ПУЦ; помните Овчарчето Калитко, Митко Палаузов и Ленко; сещате се имената на Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов и Ламбо Теолов; знаете вицове за Тодор Живков и Брежнев; поне веднъж сте виждали мумията на Георги Димитров; поне веднъж сте давали пари за борещите се братски народи на Азия, Африка и Латинска Америка; поне веднъж на открити партийни събрания сте гласували протестни телеграми против американците, без да знаете за какво точно протестирате; иначе безобидната фраза “на летището той беше посрещнат от ...” и до сега предизвиква у вас асоциации с целуващи се старци, след което ви нагонва прозявка; помните дивната лексика на в. “Работническо дело” от ония години: “Сепаратистката сделка на Кемп Дейвид”, “Фарисеите от Белия дом”, “Ян Смит – палачът на Родезия”, “Долу ръцете от Никарагуа”, “Две партии – една цел” и “Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество”; кефили сте се на екзотичните имена на чуждестранните лидери, посещавали тогава България: Председателят и основател Мобуту Сесе Секо Куку Hгбенга Вазабанга, Фелдмаршал-президентът Иди Амин Ада, Генерал Жозе Эдуарду Душ Сантуш - председател на партия “Народно движение за освобождение на Ангола”, и други такива; Помните също така Чомбе, Патрис Лумумба, Пол Пот, Менгисту Хайле Мариам, Юмжагийн Цеденбал и Мохамед Реза Пахлави; намирали сте за напълно нормално заплати и жилища да се “дават”, а за лека кола да се “чака ред”; понятията “пуснали са“ и “дефицит“ все още ви звучат мило и родно; словосъчетанието “гирлянда от рула тоалетна хартия” не буди у вас смях; откакто се помните, в съседство с вашия блок има някакъв строеж, който така и си е останал незавършен, книжарниците са скучно място, защото половината литература там е партийна; “Паралели” е суперсписание, а “Антени” – направо дисидентски вестник; убедени сте, че знаете руски език по рождение; книга със свещено езотерично знание – за вас това е бил оня страхотен каталог, който вуйчо ви е донесъл от Западна Германия (в него все още няма компютри); Каталозите на “Некерман” и “Квеле” са ви показвали нагледно как изглежда Раят; съжалявали сте, че на баща ви не му стигат връзките, за да се уреди на работа в Либия или Мозамбик за 300 долара на месец; чичко Филипов е бил част от семейството ви; Кеворк и Гарелов са предизвиквали възторг у баща ви, а Анахид Тачева/Цонева – злъчната критика на майка ви; баба ви на село е вземала пенсия 27 лв и редовно ви е снабдявала с мръвка, ракия и вино; майка ви все още пази в гардероба си полски и гедерейски модни списания; пращали са ви на фурната за типов хляб от 13 ст.; чакали сте в събота на голяма опашка за бял ръчен хляб; помните трамвайните билети по 6 ст., бозата от 4 ст., бонбоните-ролки от 2 ст., самоделната дъвка от чам-сакъз и българската дъвка, която не се дъвчеше; били сте горди, че знаете разликата между чуинг гъм и бъбъл гъм; яли сте салам “Кучешка радост” и “Камчия”; луканката е била скъп деликатес, който родителие ви са купували по мъничко - на празници, за гости или за вас; купували сте руска салата, завита в амбалажна хартия; знаели сте два вида шунка – наша и вносна в консервни кутии (страшно вкусна!) , три вида ракия, два вида коняк, два вида кашкавал и два вида сирене; 100 вида колбаси и 200 вида сирена е нещо абсолютно невъзможно; дънки “Райфъл” и китайски кецове през лятото, а през зимата – овчи кожух, са били за вас супермодно и елегантно облекло; шили сте си панталони и сафари от български дънков плат, обърнат наопаки; “Плейбой” е било за вас хард-порно списание; Ходили сте да гледате поне три пъти филма “Златото на Маккена”, защото там показват за пет секунди гола какичка, която се къпе; най-забраненият филм е “Емануела“; Още от пубертетна възраст сте знаели, че в Народна Република България секс няма; Челентано е най-добрият певец на всички времена, “Лед Зепелин” – най-добрата група в Европа, а “Бони Ем” – в САЩ; Распутин е герой от едноименната песен на “Бони Ем”; поне един от вашите близки приятели е бил хевиметълист, а друг – брейкър; помните Майкъл Джексън още негър и Лили Иванова – с къса прическа; по стените на асансьора в блока ви е имало драсканици KISS и AC/DC; никога не сте можели да запомните цялото име на групата “Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл”, нито сте разбирали какво значи то; така и не сте проумели защо Дийн Рийд от САЩ е отишъл да живее в ГДР; възхищавали сте се от прическата на Анджела Дейвис; екскурзията до Чехословакия или ГДР е била едно от най-впечатляващите събития в живота ви; помните, че за да отидете в коя да е чужбина, е трябвало да имате и изходна виза; слушали сте със затаен дъх диверсионни западни радиостанции; Полският център в София е средище на Западната култура - там, ако човек добре се поразрови из списанията, може да намери и снимки от филми с голи жени; виждали сте електронно-изчислителна машина с перфокарти и магнитни ленти; “Макдоналдс” за вас е страхотен първокласен ресторант; бананите и пицата са храна за боговете; не сте виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи, а после сте установили с разочарование, че са пълен боклук; намирали сте за съвсем нормално руският ви касетофон да прави касетите ви на салата; VEF е бил за вас голям транзисторен приемник; с удивление сте разбрали, че освен “Грундиг“ и “Сони“ има още много други добри марки; цветният телевизор, електронният часовник-певец и най-вече видеомагнетофонът са били върховните чудеса на техниката; поне веднъж сте ходили на гости, за да гледате видео; в “Кореком” за пръв път сте видели странни битови уреди с неизвестно за вас предназначение; мечтаели сте си, че когато порастнете, ще си купувате стока само в “Кореком“; за вас най-страхотният магазин след “Кореком” е бил оказионният; Ладата е била символ на престиж; и досега подозирате, че кока-колата отначало наистина е била алкохолна напитка, но после са я развалили; единственият начи да се пие Нескафе е като предварително се бърка до припадък с три капки вода; за вас уискито си остава универсален заместител на ракията и се пие с ракиени мезета; по принцип пиете каквото има, когато има, колкото има и докато има; първите ви цигари с филтър са били “Трезор”, “Ком” и “Луна”, слагали сте български цигари в празни кутии от “HB” и “Кент”, за да го дадете баровец; ваденките, лепенките и постерите са били суперценности за вас; Сърбия е била символ на Запада; тайно сте завиждали на поляците и унгарците за куража им; чувайки думата “уестърн“ се сещате за Гойко Митич; индианец номер едно за вас си остава пак Гойко Митич; знаете кои са Щирлиц и робинята Изаура; знаете как са изглеждали фашистите, благодарение на ТВ сериалите “На всеки километър” и “Седемнадесет мига от пролетта” помните филми с Луи дьо Фюнес, Жан Маре, Жерар Филип, Луи Журдан, Жан Габен, Ив Монтан, Бурвил, Фернандел, Мишел Симон, Жан-Пол Белмондо, Ален Делон, Лино Вентура, Марчело Мастрояни, Алберто Сорди, Джулиано Джема, Ричард Бъртън, сър Лорънс Оливие, Кърк Дъглас, Стив Рийвс, Кларк Гейбъл, Грегъри Пек, Спенсър Трейси, Сидни Поатие, Марлон Брандо, Антъни Куин, Ал Пачино, Кърк Дъглас, Бърт Ланкастър, Питър О’Тул, Шон Конъри, Евгени Леонов, Инокенти Смоктуновски, Вячеслав Тихонов и други популярни актьори от онова време; помните също така Бриджит Бардо, Клаудия Кардинале, Джина Лолобриджида, София Лорен, Елизабет Тейлър, Дорис Дей, Одри Хепбърн и други популярни актриси от онова време; знаете какво значи “краставицата на Мирча Кришан”; и сега бихте разпознали безпрогрешно миризмата на одеколоните “Магнит”, “Красная Москва” и “Бич може” хубав дезодорант – това е три часа чакане на опашка за два флакона “Рексона“; никога не сте изхвърляли празните опаковки от вносна козметика, а сте ги пазили за битови украшения, демонстриращи западен стандарт; доларите са една такава блага валута, за която може и в милицията да попаднете; поне веднъж сред старата хартия, която сте предавали в пункта за вторични суровини, сте успявали да си изровичкате две-три чудесни книжки; сменили сте поне веднъж чисто нова кулинарна книга на майка ви или енциклопедичен речник на баща ви за опърпано криминале на Агата Кристи; в новогодишната нощ мъжествено сте се борили с дрямката, за да дочакате в 2 часа по телевизията “западната естрада” – ТВ балета на ГДР, Карел Гот и италианците; ровейки се на тавана, случайно намирате стари плочи на Емил Димитров и Адамо и, изпадайки в умиление, се чудите откъде да вземете грамофон, за да ги чуете; смятали сте “комсомолската” сватба за най-достойния и нееснафски начин да отпразнувате бракосъчетанието си (после сте разбрали, че много сте се минали); и до сега ви е приятно да вземете в ръка молив "Кохинор" или чертожен прибор “Ротринг”; и до сега изпитвате неудобство, когато си купувате презервативи; “лизинг” ви звучи като мръсна дума; все още помните първоначалното значение на глагола “духам” (насочвам струя въздух) и на съществителните “педал” (част от велосипед), “свирка” (прост духов инструмент), “трева“ (ниско зелено растение по ливади и морави) и “мутра“ (едро, грубовато и глуповато лице); отдавна сте сметнали на колко години ще бъдете през 2000 г. и не сте се надявали да доживеете до такава преклонна възраст; |