| Ами капитализъм - който има пари, има възможност за повече знания. Отделен въпрос е дали изследването е реално. Защото имам някаква представа и трудно мога да приема, че в малките градове учениците ходят на частни уроци. Финансова невъзможност на първо място. Май пак софийската реалност се предава като национална. ------------------------------- ---------- Блогът на Генек |
| Нормално е по-слабите ученици да имат нужда от частни уроци. Особенно, ако родителите им са тъпи , но "бизнесмени"... |
| Изрично разглезване и прищявки на родителите Та, ги попитала: Ама, Герганче, накъде толкова рано сте се запътили днес? - Ми на курс по английски, лельо Мария |
| Струва ми се, че в тези 38 на сто, които "имат индивидуални или групови уроци с външни учители" се включват и езиковите школи. Ако е така, е разбираемо - езици масово се учат в школи, с изключение на добрите езикови гимназии чужд език в нашето училище не се научава добре, а и в тях постигат добро ниво само по един език - втори и следващи трябва да се учат другаде. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
Значи , че Образователната ни система няма нищо общо със съвременните условия на общ живот в Булгаристан . Язък ви за експертизата в Политиката . Не ми се "пише" дори ... ![]() |
| Часовете по математика и български език и литература бяха системно намалявани във всички класове от първи до дванадесети от самото министерство на просвещението (от Веско Методиев насам) и ето, че сега се оказваме с по-малък брой часове - в задължителната програма и безплатни - в сравнение с другите европейски държави. Целта на "демократичните реформи" в образованието явно е била целенасочена недообразованост за тези, които не могат да плащат. Поръсена обилна със сос от лъжи, че така било в Европа. Математиката и литературата, всяка по своему, спомагат за формиране на мисленето (българският език също - няма човек, неграмотен на първия си /майчин/ език, който да е усвоил в съвършенство втори), затова - баста. Е, плодовете на подобна образователна политика вече ги берем. Богатата реколта тепърва предстои. |
| Още в далечната вече 1999 г., по време на едно посещение в Израел, имах възможност да разговарям с доста граждани на Ерусалим. Особено бях впечатлен от факта, че те целенасочено водят децата си на т.нар. "частни" уроци. При това, ако самият учител се съгласи, се чувстваха кажи-речи горди. Защото тийнейджърът, показал наклонност към някаква учебна дисциплина, ще има възможност да надгражда, съвсем спокойно и планомерно, под ръководството на специалист, в индивидуални занимания. С оглед бъдещия му успех. Проследявайки водопадите от словоблудства по форумите относно индивидуалните занимания с ученици у нас, винаги съм се питал: "Нима евреите са по-глупави, че все още не са ги криминализирали ?" Моя роднина от 11 години живее в Лондон, общуваме си активно чрез нета. Дъщеря й също посещава свои учители за индивидуални занимания, заедно с много от съучениците си - англичани. Официално и без учителите да бъдат охулвани, че едва ли не са в основата на "сивия сектор", че "съсипват икономиката" и прочие глупости. Но най-вероятно и англичаните са доста тъпи, щом го правят това - да искат по-челенасочена подготовка за децата си. |
| 'У нас 32% от учениците с висок социален статус са заявили, че ходят на частни уроци', 'Всеки втори деветокласник взима допълнителни часове' ??? Май тези с не 'висок социален статус' са по ученолюбиви... |
Де да бяха само деветокласниците... Да ме извиняват засегнатите учители(не всички са такива!), ама научиха децата ни как да не учат. Не е нормално да запишеш детето си в езикова гимназия с надеждата да научи езика, а още втория срок да му търсиш учител...Бях твърдо против, дори стигахме до скандали с жена ми. Накрая кандисах...В крайна сметка освен диплома(която междувпрочем много лесно се взима), ще му трябват и знания. И не е въпрос на наклонности или глезотии, просто много малко са училищата, където може да получи знанията, за които е там. И не само децата са виновни, защото има часове, в които и дисциплината, и знанията са ниво, а в други - просто се отбива номера ![]() |
| Хм, и част от децата си "доучвали" по СИП-ове... Голям страх го тресе българина, че неговото гардже може да се окаже не най-умното... Хем не иска детето му да бъде примерно ядрен физик, хем и на другите не дава... Че има истерия около частните уроци, школи, "елитните" училища, има... Но както едни са високи, руси, с големи ... очи, други са по-схватливи и любознателни. Както прекомерното изрусяване и уголемяване на "очите", така и полунасилственото "тъпчене" на много знания в главите на децата, са вредни... Колкото и да е чудно, на някои им харесва да учат повече математика... Обаче се налага да им се натъпчат в главите, бавно и мъчително, един куп литературни клишета, иначе никога няма да съчинят 7 страници анализ върху "Две хубави очи"... При други е обратното... Само че съвременната "политкоректност" изисква, всички да знаели еднакво... |
| Бе защо мойто поколение като бяхме ученици нямаше частни уроци? Вярно, че тогава училището беше доста по-различно, ама че в демократичните години ходенето на частни уроци се превърна в мода си е факт. И се стига дотам, че някои деца, особено по-малки /имам предвид не кандидатстуденти/ ходят на уроци, за да уйдисат на акъла на родителите си. Такива деца в училище спят и дремят, защото са с нагласата, че като идат на уроци учителят ще им го налее. Не стават тези работи. И после родителите се чудят защо наследникът им не напредва, въпреки частните уроци. Едно дете трябва да се научи само да учи. Не може цял живот някой да го дундурка и да му налива знание в главата. Не се ли седне на д-то, няма как. А че всички не могат да бъдат и не са Айнщайновци, ама кой да го проумее. "Мойто гардже е най-хубавото" е максимата. То е така, ама това не значи, че непременно трябва да е отличник. Не знам, днешните родители /не всички де/ като че ли прекомерно се опитват да научат детето си на какво ли не, включително чрез частните уроци, а не мислят, че най-важното, на което трябва да научат децата си е чувството за отговорност. Към себе си, към училището, към всичко. [/right] |
| Като учител не харесвам идеята за платени курсове и частни уроци. Като родител, при настоящото състояние на нещата, горещо я приветствам и използвам възможностите й. Не всички са еднакво руси, наистина. Уви, едно добре изградено или "самоизградило се" отговорно дете, на всякаквите му изпити няма максималния шанс за успех, ако, най-малкото, не е проиграло изпитния формат. До голяма степен академичните и неакадемични ценности на настоящия ученик се определят от заложените ценности и критерии в изходни изпити, както и входните такива за по-висока образователна степен. А по-високата образователна степен намалява вероятността за трайна безработица на индивида, поне в България, поне по настоящем. Няма как да сме сигурни какво ще е бъдещето. Затова и мерим с настоящия аршин, а той най-вероятно ще се окаже погрешен. Според мен, бъдещ успех, целесъобразност и реализация ще има такъв тип обучение, който работи предимно върху изграждане на нагласи. Първо нагласи, а впоследствие и навици и умения /едно от които е умението за учене, споменато по-горе/ Всичко останало е шменти-капели. Не виждам условията това да се случи в обозримото бъдеще в българското училище. Представата ни за това какво трябва да е разбирането ни за образованието /т. нар "концепция"/ е погрешна. Това не означава, че немалко деца не могат да се възползват по добър начин от настоящата ни система. Но това далеч не са мнозинството от учениците. А никой не би трябвало да бъде отхвърлен като ненужен член на обществото още преди старта му в последното. По-окомуш младежите, щамповани с такава предопределеност, търсят и намират алтернативни начини за вездесъщия социален и финансов успех. Уви, тези начини са рядко обществено приемливи. Ако разчупим тесногърдото си егоистично мислене, би трябвало да ни интересува живо не само образованието и развитието на собственото ни гардже, но и това на всяко едно дете, на всеки един ученик. Но едва ли при сегашния ни манталитет е по силите ни да не виждаме в чуждото дете предимно източник на конкуренция и заплаха /за нас и нашето отроче/. |
| Да погледнем ако не цинично, то прагматично на въпроса за образованието на бъдещите граждани /настоящи ученици/. Да му минава на някого през ума, че поради обезлюдяването общините, а и държавата като цяло, нямат интерес да наливат ресурси в изграждането на висококонкурентни и образовани млади хора, които ще практикуват уменията си извън образовалите ги населени места? И то не поради общоприетото конспиративно схващане, че на управниците /наши и чужди/ им трябва нискоквалифициран, лесно манипулируем обслужващ персонал в България, а чисто и просто поради необходимостта нашите деца да останат тук. Цинично, но факт. Други пътища трябва да се търсят, не само чрез суперобразованост на учениците |