Отиди на страница:
| Елена, браво, откри топлата вода - че винаги има някой, който да /се опита да/комерсиализира една некомерсиална инициатива. И го поднасяш с такъв апломб, все едно "Фукушима" току-що е гръмнала. Споко де...това, че откриваш с удивление света около себе си, не е причина да очакваш същото удивление в аудиторията. И се замисли, дали това, че те пускат да пишеш тук /а и в Труд видях днес/ не е в ниското ниво на конкуренция сред пишещите твои връстници. Казвам го с най-добри чувства. Бъди по-критична към текстовете си - когато ги напишеш, прочети ги още веднъж-два пъти с пауза между четенията. Качеството им ще спечели от това. |
| Хубаво написана статия. Изводът - не се предоверявайте, когато ви канят да защитавате благородни каузи, защото някой може да ви използва, за да лансира личните си интереси под прикритието им. Често използван трик. Лицемерие, снобизъм, алчност за слава и пари. |
| като оценка за статията - бих казал че е написана достъпно за масовия читател. ефектът, който постигат статиите на г-ца кодинова е очарователно непосредствен, а заслугата е на нейното спонтанно мислене и излагане на болезнени теми от социалния контекст на бита с непосредственото любопитство, с която биха били разказани на съседката по етаж или на случаен минувач по жълтите павета. очаквам статия, в която се поставя проблема за домашното насилие над тийнейджъри от страна на родителите. винаги съм се чудил защо в българия все още няма горещ телефон, на който подрастващите да се оплакват от родителите си. |
Я дайте сега да се върнем към повода за статията. Става дума за едно събитие и организирането му. Като изключим коментара на сестрата на едната от организаторките, че сестричката й е добро и талантилво дете, други конкретни мнения по този въпрос не прочетох. То не е и чудно, защото хората, които бяха на различните събития, бяха толкова малко на брой, че е нормално, че никой не коментира от първа ръка. Да споделя и аз - според мен статията е показателна за един симптом - образовани момиченца, с някакви средни способности, получават възможност да творят безумия, защото... Нямам обяснения. Но има една руска мисъл- По-страшно от глупака е глупакът с инициатива. От обобщенията ще кажа само и че обществото ни позволява хората да се занимават с неща, които не са им работа и им изграждат фалшиво самочувствие. Организаторките не успяха да привлекат никакво медийно внимание - не е важно, че си се появил в една-две телевизии Преди събитието, за да го промотираш. Важно е на събитието ти да дойдат и журналисти, и други хора, да има наистина присъствие от заинтересувани лица и хора, на които ще бъде полезно. На най-важните събития присъстваха само организаторите и близките им приятели, както и поканените хора, които трябваше да говорят. На форума за жените и насилието си говореха една на други жените от организациите, те тия неща си ги знаеха много добре. Организаторките само им загубиха времето, проблемът не получи никакъв отклик, а няма да коментирам, че самите момичета, които уж председателстват въпросната фондация или каквото е там, нямаха представа за какво става дума и това е обидно за всички жени, които са бити и насилвани всеки ден дори в тази пуста България. Обидно, жалко и дори престъпно, утре тези момичета ще решат, че могат да участват и в политиката, да решават сделки за атомни централи и т.н. Рисувай си, композирай си - всяка жаба да си знае гьола! Тези момичета ме накараха да поискам да им изпратя снимките на всички евенутални техни работодатели с писмо - Не наемайте тези хора на работа! Неадекватност и липса на всякакъв здрав разум. Примерът с исканите 10 лева за рисунките на децата е съвсем точен - просто не се прави така! Тези момичета показаха, че не знаят цената на 10-те лева. Когато правиш подобни събития се казва - уърк шоп - вход 10 лева. Или - ако ви е харесало, ако имате желание - дайте своя принос за дарение. И човек си преценява за себе си. Но не и - ще получите рисунките Само ако дадете 10 лева, за да организираме и друг път такива неща. Което означава, подразбира се, всеки има десет лева в джоба си и да ги даде просто ей така. Не всеки, мили дами. И ултиматумите не говорят добре за вас. Извод - организаторките нямат и елементарна представа от човешка психология. Не ги познавам лично и наистина може да са мили момичета, но вместо да се цупят, да си вземат поука и следващия път може и да е по-добре. А дотогава композирайте, рисувайте – поне от това вреда няма. |
| ПОЛ И МУЗИКА Музиката е недискриминативно поле днес и в нея могат да се изявяват с успех представители и на двата пола. В някои жанрове доминират представителите на единия, в друг - на другия...изобщо - мешана салатка, един вид. Класическата музика, както знаем е предимно населена с интерпретатори на чувствата, копнежите и творческите виждания на композитори с отдавна изтекъл срок на годност и при тях акцентът е поставен върху правилното тълкуване на нечии емоции. Разбира се, че има изключения и там - Паганини, Рахманинов, Моцарт и мнозина други са били превъзходни изпълнители на своите творби, но днес може да се каже, че болшинството от хората имащи класическата музика за поминък предимно предъвкват материал който стократно е бил предъвкван в изминалите столетия и тяхната задача е само да се опитват да оцветят готовият вече продукт със своя собствен почерк ( ако имат такъв) или поне да се опитат да не го окелпазят ( ако нямат такъв). За да бъдеш класически музикант не се изисква кой знае колко много фантазия, иновативен поглед и интелектуална задълбоченост, а най-вече изключителна трудоспособност, воля и желание да свириш като откачен скучни гами, пасажи и етюди с часове и всеотдайност. Ако трябва да сме честни, това е музиката в която "занаятчийския" поглед е решаващ и колкото по-вещ си в мълнеоносното интерпретиране на черните точици нацвикани по петолинието, колкото по-бързи са твоите ръце и колкото по-добра е връзката:око-мозък-ръка(крак), толкова по-големи са твоите шансове да си вадиш хляба с този занаят, особенно ако свириш на "стаден" инструмент (такъв, който сам за себе си няма кой знае каква комерсиална стойност и поле за изязва, но е неоценим в палитрата на оркестър, като да речем обой, фагот, валдхорна...). Ако погледнете състава на всеки оркестър (камерен или симфоничен) ще видите, че няма доминиращ пол в състава му, въпреки че в повечето случаи в "скърцащите" секции преобладават жените, а при "духачите" мъжете, което може да бъде обяснено донякъде с доминиращия при женския пол финес и обратното физиологичното предимство на мъжете в сферата на белодробния капацитет. Когато стане дума за джаз, виж вече тук мъжете доминират на всички фронтове ( изключая вокалния джаз) и според мен това е разбираемо, тъй като това е един онанистичен жанр в който е от изключително значение не само познаването на имповизационните канони, интонационните трикове, коварните ладове с византийски времена, каменистите пътечки на ритмиката, но и възможността да накарат инструмента им да проговори с техния собствен емоционален език. Несъмнено от всички жанрове, джазът е музиката при която музикантът успява да се изкефи най-много, тъй като той има възможността не само да пресъздава "предварително фиксирани картини", но и да "твори в движение", а едва ли има по-голяма тръпка за всеки който е в гилдията от възможността да изразиш себе си посредством инструмента си и дори да го чувствуваш като своя анатомична придавка. В популярната музика специално жените в последните две декади доминират и докато през 60те и 70те години на миналия век можеше инцидентно да се видят девойки-творци:Carol King, Janice Ian, Joan Baez, Melanie Safka, то в настоящето (може би поради фактът, че днес популярната музика се опакова във визуално-аурален формат, в който при предоставянето му на масите) несъмнено нежния пол е в подем. Особенно това важи за родните предели, където освен традиционната популярна музика на особенно висока почит е и "алтернативната" при която за успеха на дадена изпълнителка ( тук определено може да се говори за хегемония на другарките) решаващ фактор е големината на бюста, наличието на устни тип "кокоше дупе", крака започващи от сливиците и поглед на прясно абортирала крава.  Между другото, забелязали ли сте как един кисел лузър пак започва да ми се мотка в краката? За мен неговия "бял шум" вече става досаден...но изглежда е въпрос на критерии от страна на цензурата кое е приемливо и кое - не. Явно имаме различни мерила за това кое е нападка срещу някой и кое не е.  . Редактирано от - gratzian на 13/4/2011 г/ 17:10:33 |
грациане...  *** не си запознат с класическата музика и нейната интерпретация. в музиката и особено в класическата има много свобода и това, което чуваш е взаимодействието на изпълнителя и композитора. да не говорим, че инструментите се променят... *** в последните 30тина години има профанизация на класическата музика за да е достъпна на повече слушатели и като резултат да се продава. *** прецени сам: "Бурята" от Бетховен: Кемпф Пиреж Фазил Сай |
| по отношение на интерпретацията, камерната музика е особено благодатна почва. пиано трио от Шуберт: Трио Капусон Трио Ойстракх |
| rbi, свободата в интерпретацията на класическата музика е близко до свободата на везачките на вилерови гоблени.  Разбира се, че за вещото ухо има известна разлика когато творбата е изпълнена от метрономно звучащ и изсушен от емоции прагматик или от по-фриволен и емоционално обагрящ я иноватор, но творбата си остава същата, тъй като целта на класическия музикант е да предаде на слушателя консервата на емоциите на композитора. Той може да добави единственно само нюанси, но не и да влияе на "повествованието". За всички музиканти цялата нота си е цяла нота, крешчендото-крешчендо, мецафортето-мецафорте, алегрото-алегро и т.н.т. Ако интерпретаторът свири точно това което пише в партитурата, то той ще звучи компютърно и ще изцеди творбата от живот, ако тръгне пък да суингира и свири (да речем, осмината с точка и шеснайтината като триола - без средната нота от "триптиха" то той пък се отдалечава от оригинала и ни показва творбата в криво огледало. Разбира се, някои слушатели ще предпочетат "Бурята" изпълнена от Кемпф, други - от Пиреж, трети от Фазил Сай*, но тя ще си остане завинаги бетовеновата "Буря" и толкова...въздействието е предимно от СУБСТАНЦИЯТА ( субективно погледнато около 90%...и може би 10% от интерпретацията). _______________________________ ____________________________ *аз лично предпочитам галопиращата интерпретация на Глен Гулд.  |
| грациане, мойте уважения. говорихме си за онези 10%, за 90% съм съгласен с теб. *** за мен интерпретацията е важна за разбирането на една творба - и изпълнители и диригенти представят една и съща творба различно в различните етапи от житейския си път. има хора, който се опитват да се придържат стриктно към композитора, примерно Рихтер, и други, които я дават много по-свободно, като примерно Рахманинов. *** но горното си е само мое мнение и не го разбирай като критика. нещото, което ме подразни е, че използваш думи като консерва и т.н. при положение, че за мен е възможно да открия нови неща в творба, която съм слушал стотици пъти, и то благодарение на изпълнителя. _____ аз предпочитам Кемпф  Редактирано от - rbb на 13/4/2011 г/ 19:31:51 |
| Грацо е прав за това, че жените са по-старателни и прилежни, това е и биологически обусловено - те подреждат гнездото и мътят яйцата. Мъжете са по-игрови и я карат през просото - те са преследвали и надхитрявали мамутите. И аз като карам колело по зелената пътека около Манхатън, често се случва някоя велосипедистка да ме изпревари на някой участък с по-усърдно въртене, но на светофара спира и чака зелено, а моя хитрост вижда, че няма нищо и минава като малка гара. После тя пак ме задинава и т.н. Така е според мене и в джаза. Но и аз не съм съгласен за "класическата" музика. Интерпретаторската свобода там е много по-голяма, музиката е много по-натоварена с драма - джазът е общо взето емоционален фон, "класическата" музика е драма. Много се кефя от джаз и често по цели часове слушам Чик Къриа радио (те не свирят сано него, а всичко, което напомня) на Пандора, докато работя. Но като кликна на Шостакович радио, Бетовен радио или даже О соле мио радио, вниманието ми се поглъща от слушането, не може да се работи. Другите ми радиа - Джон Ленън, Марк Нофлър, Дийп Пърпъл - са някъде в средата по съвместимост с работата. |
не по Манхатан, а около. по брега на Хъдсън... потънал в цветовете на вишни, ябълки и магнолии, ... къпещ се в последните лъчи на живописен априлски залез.  |
| Грациане, т'ва музиката и по-точно музицирането не е серийно производство.Твойто описание напомня отчета на някой технолог-нормировчик. Толкова и толкова движения за толкова и толкова минути.Хоп!Произведението изпълнено. Характерна чичогенчовщина.Тоя пред оркестъра с пръчлето що дири там? Жив да си, ама недей да се размисляш над неща дето не се ловят със хронометър. |