Отиди на страница:
| добре, че българският учител си върши работата, в повечето случаи много добре, ВЪПРЕКИ инновативните концепции и всякаквите му други образователни контрацепции mercury, не "матриала" е некачествен, некачествена е машината. Работникът /учител/ и факир да е, от дефектно работещата машина не може да произведе прави "болтчета" дори и от супер качествен материал. Продукцията, бай дефолт, става за брак. Само тук-таме, с голи ръце, ако работникът успее да "изкриви" в правилната посока някой все още невтвърден елемент, се получава нещо смислено и нерядко изключително висококачествено. Да е жив и здрав работникът, да пребъде! Да са му блажени здравите ръце! |
| Аз веше писах другаде, че колкото повече се реформира, повече се срива това, което се реформира. В унивесритетите влизат съвсем ненаучени, неподготвени за сериозно висше образование. В същото време ми попадна един учебник в моята област за английските училища, трябва да ви кажа, че той беше написан превъзходно. Ако студентите бяха научили добре, това което там пишеше, щяха да бъдат много добре. |
| Образованието с помпозни концепции няма да се оправи Ама този е първият мивистър на образованието, който себе си оправи-направи се професор.Предишните-Дамянов, Вълчев, Методиев-не пожелаха...А той е съветски възпитаник и активно борче против капитализъма...  |
| Ами само програми и стратегии се пишат защото така е по-лесно. Щом се пристъпи към някаква практическа стъпка винаги се намира някой, който да изока, че са му настъпени интересите. А при това няма и достатъчно подкрепа за защита на обществения интерес в образованието. Затова е по-безопасно да пишеш и коригираш стратегии, отколкото да си слагаш главата в торбата с практически действия. |
| И тази концепция е преливане от пусто в празно. Спомнете си само, че въпросната 32 годишна зам.министър беше назначена защото "има интерес към живота" според думите на С.Игнатов. Освен полиглотските й способности. В България нещата винаги ще вървят на зле, защото коцепциите се пишат от хора, които не познават материята и се хвърлят на компетентните да си чупят главите. |
| В новата министерска концепция има 2-3 свежи неща, задушени обаче под похлупака на несменяемите "експерти" и синдикати. Може да ви е интересно да прочетете тук какво споделят хора наистина разбиращи от тези работи. И по специално това: 1. Основното усещане при прочита на концепцията е като за... опит за летене без да се е състояло обаче нещо много важно: задължителното освобождаване от прекомерната тежест на амбицията (че е МОМН могат да управляват всичко централно и все със същите хора!?). Цялото тук2. Между свежите идеи (където виждам и нещичко свое) са напъхани познати стари постановки -приказките на вечните "образователни експерти". 3. Концепцията започва и свършва със Закона (а аз си мислех, надявах се, че ще е нещо далеч над закона - един хубав, смел полет на фантазията....). Като следствие от това... 4. Забърква странна смес от... Редактирано от - Патиланец2 на 14/4/2011 г/ 11:47:11 |
| За отделни министри се твърди, че си вършели работата, макар че са попаднали в олигофренското правителство на Тиквата. Това не е вярно - щом веднъж си попаднал в това правителство, вече не си вършиш работата, а почваш да търсиш мощите на светеца или да строиш Лувър - Тиквата не признава друга "работа". Това е истината и за Игнатов. Журналистката пита хлебарка за рецептата на хляба по новия стандарт. Онази отговаря: "Ще го правим така, както се прави от едно време - хляб, вода, мая и сол". |
Драги Mrx++, забравил си да добавиш, че за това са виновни демократите, съсипали също и икономиката и селското стопанство  |
вила  Този противен образ на снимката ще съсипе докрай българското образование (ако бъде оставен още да води лобистката министерска дружина)! Наскоро не друг, а депутати от ГЕРБ го удостоиха със званието "двойкаджия" в правителството. А какво ли биха казали другите ? И друг път съм писал, и сега ще го повторя: Целта на некадърния министЕр беше една единствена - да ликвидира всички пречки пред себе си и пред други подобни нему да се накичат със "длъжността" (!?!?) прУфесор. И успя - добре, че тази длъжност, според идиотския му закон ЗРАС би трябвало да е валидна само за Новия Български така наречен университет. Но кой знае ? |
Системата на образованието е под тотален контрол. Именно крайният контрол я прави по-скоро бюрократична, а не образователна. Повярвайте ми, 30 % от работа на учителите е чисто административна. 30 % е преподавателска, 40 % - възпитателна. Това, доколкото го разбирам, не е образователен, а административен контрол - по хартийки и документи и по КТ. Нормално, като се има предвид, че контролиращите са чиновници, не - специалисти в някаква образователна сфера. Има някакви експерти, по-неграмотни в учебното съдържание и от учителите. Контролират: брой ученици вдигнал ръка в час, брой учебници пред учениците, тетрадки, използване на технически средства в учебния процес и тук там нещо от методика. И са експерти по 3, 4, че и 5 науки... много странно развити контрольори... Скръб... То и да има нещо качествено, го отминава или подценява.  |
| Защо ли всички тези неща ми звучат толкова познато? "Иновациите" всъщност са съвкупност от добре познати идеи, които никога не са проработили, но сега казани с нови помпозни думи, които след някои и друг месец ще овехтеят. Образованието продължава да се върти в порочният кръг Ян Коменски. Наистина този човек е гении щом е спрял развитието на образователните технологии за четири века и никой все още не е успял да измисли нещо ново. Втренчени единствено в необходимостта от усвояване на знанието, педагогическите корифеи виждат в децата, които обучават единствено ученикът и отказват да признаят тяхната човешка природа.. |
| Е добре... Нека Сега напише имената на конкретните чиновници в МОН и от колко години са там? Откъде са взели тези идеи? Има ли крадени термини от подавани предложения през годините? Пример за крадено понятие е педагог-съветник. МОН го открадна от *** СОУ** и промени по глупав начин смисъла му .... Не става дума за сегашните учители на длъжността, а затова, че те правят съвсем различни неща от тези в успешното експериментално държавно училище (с 2000 ученика!) , което МОН едва не унищожи през 2002 г. за кефа на няколко объркани експерти от МОН преди години. Сега трескаво вадят всякакви термини за да не изхвърчат от МОНМ. |
| Образованието е прекалено сложна тема, за да се дискутира по този начин - времезакъснението на резултата е 15 г. в най-добрия случай. Всичко друго е само оправдаване на пари, похарчени за ... Много страшно е, че пак всичко се върти около дебата за философията, защото няма по-коравосърдечно същество от философа в човешката история (обикновено това са личйности, които излагат идеи, водещи след това до смърт и други по-неприятни неща напълно невинни хора). А какво трябва да бъде - не мога да кажа (не съм работил с толкова малки обучаеми), но резултатът сега е отчайващ. И тов основно е поради пълната им некомпетентност когато трябва да се направуи нещо, изискващо работа по аналогия. А това е основното, движело човека по пътя на прогреса. |
пълната им некомпетентност когато трябва да се направуи нещо, изискващо работа по аналогия. потвърждавам, така е при обучаемите последните, 3-4 до 5 години максимум. Даваш или успяваш да изведеш с/от тях модела, те само трябва да го приложат, но ... не успяват. Няма лошо. От първия път малко хора успяват да се научат безгрешно. Следва дообеснение, онагледяване, метафоризиране дори на модела. Уж всичко разбрали и после пак... нищо. Втори, трети опит.. Проблясъци. Частичен успех. Нови усилия. Привидно пълен успех ... и след 5-10 мин пак нищо. Остава за самоподготовка. В най-добрия случай всички имат доказателства на следващия път, че са се самоподготвяли. Кратка проверка. Криво-ляво добър резултат. Разбрали са го*. Продължаваш напред. Стъпваш върху вече постигнатата база, за да надградиш и тя вземе, че се срути цялостно. *Разбрали са го, но нищо не са запомнили. И пак наново... |
| С това можем, с това го оправяме. С помпозни концепции. Като навсякъде другаде. Дай му на българина да философства и отгожорност никакжа да не носи. Бива ни много. |
| Ето един истински случай. Дъщерята беше 14 -15 годишна. Идва при мен държейки учебника по история и намусена казва: "Не мога да си науча урока"... "Дай да видя"! - казвам. Прочитам, урока беше за Тридесетгодишната война. Така написано, че не може да се научи... Значи, религиозна война през 17 век, в която участват 2 коалиции от петнадесетина европейски държави, като междувремено от едната коалиция някои отпадат, после пак се присъединяват отново към нея или към другата. И така 30 години една голяма каша. Действително, не може да се запомни... Направихме заедно едно кратко резюме, което да каже ако я изпитат... Погледнах кой е авторът на този учебник. И кой мислите? Андрей Пантев. Моите уважения, сигурно е голям историк, но да пише учебници за средното училище не става. Подобно беше в учебника по физика. Спомням си урока "Изпарение, кипене, кондензация". Едни молекулярни решетки, едни повърхностни слоеве... А онова от което трябва да се започне за да се предизвика интереса на учениците, практичното, което виждаме дори в тенджерите и по прозорците на собствената си кухня, не е обяснено. Убеден съм, че университетски преподаватели не трябва да пишат учебници за средно образование, просто са изгубили чувство за мярка и целесъобразност. В учебния процес винаги се върви от простото към сложното, като онагледяване с простички примери от ежедневието са изключително полезни. |