За обективно изучаване на проявите на българофобия у другите народи
Отиди на страница:
| Няколко пъти съм предлагал у нас - с активно държавно участие, разбира се - да се изучи обективно, безстрастно и просветено българофобията у другите народи като условие за противодействието й, вкл. на равнище държавна доктрина и пропаганда. Самият аз съм изписал тонове виртуално мастило срещу расизма, антисемитизма, русофобията, антиамериканизма, туркофобията и ислямофобията у нас и по света. Но докато антисемитизмът е цяла научна дисциплина, антиамериканизмът също е на път да стане, за русофобията поне има подробна статия в Уикипедия, за българофобията има само една исторически невежа и политически реакционна фашистка брошурка на Болен Лидеров, около която на форума се тепахме доста в 2001 г. и по-нататък. Темата няма цел да раздухва негативизъм към другите народи, а именно да очертаят безстрастно проявите на българофобията, да се покаже източника им в историята и защо още виреят, и как може да се преодолеят с наша и чужда помощ. Нямам много време обаче, надявам се другите колеги да помагат активно. "Обективно" не значи непременно строго наукообразно, много ценни са обикновените впечатления, които всеки от нас сигурно има от другите народи. За мене "българофобия" не е само съзнателната идеология за асммилация на българите, но и неосъзнатата идеология на разглеждане на българите априори в предимно отрицателна светлина. Според мене, без да съм изследвал въпроса специално, българофобията е присъща най-вече на някои от нашите съседи, които са я вградили отчасти в своите национални идентичности, и от които тя ирадиира към по-широкия свят. При това тя е от ново време, времето на формирането на модерните нации, и е била целенасочено внедрена у населението им отгоре, от техните национални елити, а съвсем не е простонародна традиционна (ако изобщо има такива фобии). Новогръцката фанариотска българофобия, срещу която въстана Паисий, е свързана със старата гръцка идея за българите славяни хондрокефали и необходимостта те да бъдат цивилизовани в лоното на елинизма. Тя е и основата на западната българофобия, представата за България като село и като славянски руски сателит (комбинирани с романтизираната просвещенска представа за гръцката древност). Това е парадоксално, защото в Гърция и на запад няма отрицателна представа за самата Русия. Сръбската "пиемонтска" българофобия, днес епитомизирана от македонизма, е срещу бугарите татари, азиати. Това е расистка представа, подобна на българската, полската (в карикатурите за Катин) и на западноевропейската крайно дясна идея за "азиатския болшевизъм", "азиатските орди". Тя също е парадоксална и архаична, днес в Сърбия и западна Европа няма подобна негативна идея за по-далечните азиатски народи - монголците, китайците, корейците, японците ("Черната легенда" на Л. Гумильов). Румънистката българофобия, насочена срещу вредното славянско "влияние" над потомците на "романизираните даки и римските колонисти", които имали по начало по-висша латинска култура. Тя е хем следствие на борбата на влашкото възраждане с унгарско-католическото влияние, хем на вече отдавна демодираната представа за "централността" на Франция и романските народи в света (в която представа бяла Латинска Америка е била съюзник на Франция, но пък Италия не е била), хем е и източник на много грешни западни представи у хора, никога не стъпвали на Балканите, че Румъния е по-цивилизована и изтънчена от България. Няма обаче турска и циганска българофобия с подобен ясен профил, няма арменска и еврейска. Българофилията пък е най-разпространена в Русия и другите постсъветски републики, образуващи едно културно пространство - т.е. без голямата част от Прибалтика, но в случая и със западна Украйна и молдованоезичното население на Молдова, и разбира се Армения и Грузия, донякъде и постсъветска Средна Азия. След това в различна степен в Израел, Унгария, Хърватска, Полша, Словакия (някога и в Чехия), сред албанците в Албания. В определен смисъл и в Италия, Испания, сред скандинавците, англичаните и шотландците, в Турция, Кипър, арабските страни, Иран, Китай и Япония. |
| >>><<< Доколкото фобията е страх от нещо, а не непременно омраза, над два милиона българи българофоби са извън пределите на "страшното". Доколкото го следим отвън, страшното е с поизлинял образ на страх, но отвращението от т.н. политически елит и последствията от действията му си остават. Хайде сега да си приказваме и за другите изплашени от българите, (които били смели като лъвове и люти в бран.), народи. Май не е фобия, а нещо друго.  |
| Българофобия, неазвисимо от етимологията, тук значи омраза, или по-скоро неприязън към българите у другите народи. Редно е тя да стане предмет на обективно изучаване. Както примерно изучават антисемитизма (цели институти) и антиамериканизма. Няма нищо скандално или деликатно в такова изучаване. |
| Ех, ако можеше българофобията да се осребри някак си... Хабер си нямате колко кандидати с лъжици ще се натъкмят около казаня с кашата.  Инак, хубава идея на бая ви Фичо. Но... в светлината на изменените части в НК от преди няколко дена, се съмнявам дали е полезно за здравето да се драска за каквато и да е било -"фобия" преди да се е избистрила мътилката...  |
Тоя проект ще превари ли оня със смяната на имената на градовете или и той като него ще остане зает обем на твердия диск? За Zaitgaist, Шлиманското намиране на столицата на Аспарухова България, ислямизмът в европа и прочие фундамент буквален на форума няма да питаме. |
| Чичо Фичо, тази тема е много обширна. Само като се сетя за българофобията на сърбите в Македония и Поморавието в годините на Балканските войни и Първата световна, косата ми настръхва. |
| >>><<< Ами като се сещаш, сядай и пиши. Тя темата е за да си каже всеки мнението. В моята махала, например, има любопитство и одобрение към българите.  Лошото е, че част от хората питат дали България е в Румъния или в Гърция и направо подскачат от радост като им обясня, че е между тях. Има доста народ ходил до Европа и крайбрежията и, а някои знаеха Варна и я харесват! Други бяха ходили в София, а един ден ми звъннаха да се консултират относно престъпносттс по случай заминаването на една ученичка на културно-църковна мисия. Не бяха я изяли и страшно и харесали хората. |
| Пак да кажа, не става дума за народна българофобия, която извира отдолу (ако някъде изобщо има такава), а за налагана отгоре, от националистическите елити, с цел да се мотивира агресивната им политика срещу България и бълг. население, асимилацията му. Особено за сърбите и румънците. Ако може и да се "осребри" един ще е хубаво - например съседните страни да насърчат и финансово изучаването на българщината в своите граници. Особено Румъния - да признае и изследва славянобългарските си корени. Колкото до плащането на пари от други държави като в случая с Турция и тракийските бежанци, това, много пъти съм казвал, е от умрял писмо и само смразява съседите, и Б. Димитров го използва умишлено с провокационна цел. Въпреки клането на българи от Турция в 1913 г. там не се разви специфична българофобия. |
| Ами в днешните български земи, които се намират в сръбско, и конкретно в Ниш, например, сърбите не допускат в музеите им да говорят екскурзоводи на български език. И всеки българин е принуден да си плати входа и да слуша неразбиращо половин час как му ломотят нещо. Не само слуша, ами и клати глава разбиращо, за да не го обвинят в насаждане на умишлен българизъм. Адски унизително. Редактирано от - mercury на 18/4/2011 г/ 18:48:07 |
| Ето малко материал - гугълски, но е добре да се прочетат книжки. Това тук е само по време на две въстания. Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук Редактирано от - mercury на 18/4/2011 г/ 18:51:58 |
| Българофобията у нашите съседи, най-вече гърци и сърби, се предопределя от техните национални каузи. И двете се дефинирани в условията на самостоятелно и независимо държавно формирование - и Мегали Идеята, и Начертанието на Гарашанин. Постигането и на двете, вкл. и тяхното териториално покритие, минава през антибългаризма. Македонизма също е издънка, по-скоро развитие, на Начертанието. Той е предложен (от проф. Стоян Новакович, сръбски посланик в Цариград в началото на 90-те год. на ХІХ в.) като алтернатива на неуспешната сръбска пропаганда в Македония. Чрез Македонизма, приложен от Тито и подкрепен от Коминтерна ( "разделяй и владей" ), антибългаризмът е станал основополагащ национален идентификатор и легитимиращ, осмислящ признак на една нова нация. Редактирано от - letec55 на 18/4/2011 г/ 22:24:42 |
Петър Мутафчиев, "Книга за българите"
Редактирано от - Чичо Фичо на 27/6/2011 г/ 19:00:31 |
| Много интересна идея. Заслужава си да бъде разработена в БАН (за предпочитане без да се разлайват кучетата). |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
| Така е - българофобията у съседите в края на 19 - началото на 20 в. се дължи най-вече на страх. Вижте как е прокарана (от сърбите) западната ни граница, а и южната. Страхът от българската войска, каквато са я видели през Балканските и Първата св. война, у сърби и гърци е бил голям. "Прусаците на Балканите" не било само приказка. След 1919 г. българофобията им (и на румъните) вече се дължи най-вече на гузност. |
| Вчера (19 март 2012 г.) гледахме документалния филм "Празни товарни вагони" - за изтребването на евреите в "новите земи" през ВСВ и за спасяването им в "стара България". Първата част направо бъкаше от антибългаризъм, особено в изказванията на една госпожа от Битоля, holocaust survivor, сефарадска еврейка с гръцка фамилия и сърбокомунистическа душа, бивша титова партизанка. Запознах се с продуцента, американски професор по международно право в един малък католически колеж в Средния запад. Ето какво му писах веднага след прожекцията (със съкращения): The memorable events covered by the second part of the documentary have been well known in Bulgaria ever since WWII – and have even been overexploited for propaganda purposes over the past two decades. The tragic events covered by the first part are now also pretty familiar to most educated Bulgarians, although the intensity of the film’s criticism, in my opinion not entirely just, overwhelms the feel-good impression from the second part. More importantly, its historical context is seriously lacking. Just a few quick factual points, I’ll deliberate if you’d be interested in further discussion. Lacking - a broader historic explanation of the fact (briefly mentioned on the occasion of ambassador Beckerle’s letter to Berlin) that in Bulgaria, there was no palpable popular аnti-Semitism, by any means nothing of the magnitude characteristic of neighboring Romania, Russia, or Poland. Lacking - the conclusion that the different plight of Jews of Bulgaria proper and those in the occupied territories was – apparently – due to the fact that Bulgaria never had full sovereignty over the territories, Jews there were not made Bulgarian citizens and were nor represented politically – as were the Baruch family from Kyustendil who could call their MP and family friend, D. Peshev. Lacking - the explanation why Bulgaria was occupying power in Bitolya (Bitola) and Skopie (Skopje) in the first place. There was a brief mention of “Hitler returning [Southern Dobruja] to Bulgaria.” In fact, the USSR, Britain and France, along with Germany and Italy, all supported the Bulgarian claims to Southern Dobruja before Bucharest in the summer of 1940. But there was no explanation about “Macedonia” - im fact, in March 1941, there was no “Macedonia” as a political entity, nor a recognized Macedonian ethnos. There was the southern part of the “Vardar Banovina” of the Kingdom of Yugoslavia whose Slav majority was declared “South Serbs” by Belgrade. Now, in 1991-99, the world learned more on the specifics of Serbian treatment of some non-Serb peoples under Belgrade rule, but I assure you that treatment was not different at all with regard to Bulgarians in Vardar Macedonia (and other Serbian territories) in 1913-15 and 1919-41 – as well as with regard to Jews in Serbia since at least the mid-19th century. The one-sided monologues by the Bitolya lady – former Serbian communist guerrilla fighter – about the sinister Bulgarian occupiers were obviously aimed at a zealous anti-Bulgarian FYROM audience. I wonder why the interview with former Macedonian prime minister L. Georgievski, listed among the “additional interviews”, was not used in the final version. The fact is that in April 1941, immediately after the “Bulgarian Action Committees” in the southern “Vardar Banovina” seized the power from the collapsing Serbian authorities and handed it over to the Bulgarian army, the Vardar Macedonian Bulgarian communists too left the Yugoslav Communist Party and joined the Bulgarian Communist Party. The majority of the population of the “Vardar Banovina” greeted the Bulgarian authorities as liberators from Serbian oppression and the resistance movement was generally weak and almost completely imported from Serbia proper. Hence the “Macedonian people's rebellion against the Bulgarian fascist occupier” in September 1944, Macedonism’s founding myth, is only a myth. Unfortunately, in 1941-44, Bulgaria was never granted full sovereignty over Vardar Macedonia, which also made possible the brutal extermination of its Jews under Nazi dictate. The unjust Versailles treaties called to life Hitler, NSDAP, the Holocaust, and also the unfortunate way in which Bulgaria sought to realize its dream of national unity under the ill-fated “Tsar Obedinitel ” Boris III. A thin residue of anti-Bulgarian animosity stemming as if from the specter of the old Entente and from Cold War mentality is felt throughout the first part of the film. More importantly, it seems to me that the tragedy of Vardar Macedonian Jews has been somehow exploited by FYROM zealots for anti-Bulgarian propaganda, for which the FYROM government has been recently chastised by the EU. |
| Ta значи българофобията в БЮРМ днес расте и не се мотивира от страх от България, а от страх пред собствената неотменима гибел на македонисткия елит. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Интересно ми е,Чичо Фичо.Един толкова интересен въпрос,защо ни мразят съседите,как го обръщаш /отново/на величаенето на Българската нация.Според менкъм този въпрос трябва да се подходи и от другата страна.Да видим как ни възприемат нашите съседи.Защото е имало Драмско въстание,което нашите войски са потушили вкл.и чрез разстрелване на заложници.Имали сме и войводата Тане Николов,който съвместно с турците е унищожавал цели гръцки села през двадесетте години.Имали сме и окупационен корпус в Сърбия,който също е разстрелвал заложници.Дори Божидар Димитров споменава за цяло едно сръбско село,чиито жители са разстреляни. Не опира въпроса до националните елити на съседите.Той опира и до вижданията на тамошното население.В края на краищата Германия нападна Югославия и Гърция през България. |