Единият ми дядо е руснак и ми е разказвал как през цялата война носел в джоба на гимнастьорката си заявление: "Ако загина, моля да бъда считан за комунист...". Това ми хареса и аз също написах на един лист - "Ако не дай боже ме утрепят, да знаете, че съм привърженик на..." Само че партиите се сменяха една след друга и след година управление всяка доказваше, че само пълен идиот може да си помисли да мре за нея. Така че аз изхвърлих няколко листа един след друг и накрая се спрях на формулировката: "Ако ме убият, да знаете, че гроздовата е скрита зад рафта в мазето".