Егати невероятния скандал!
Отиди на страница:
| Десетилетия наред българите бяха убеждавани, че автори на налаганите като култови романи – "Време разделно" и "Пътят към София" са съответно Антон Дончев и Стефан Дичев – и двамата любимци на тогавашната власт..... Само че, истината има едно много неприятно свойство – винаги да излиза на бял свят. Прочее, ето какво прочетохме по празниците: >В кафенето на СБП още преди 1989 г. се шушукаше, че истинският автор на “Време разделно” е Фани Попова-Мутафова. Изпадналата в немилост първомайсторка на историческия роман след 9 септември 1944 г. била принудена да подари свои неиздадени ръкописи на романи на двама млади и добре поставени в новата власт белетристи, като уговорката била те да издадат тези книги под свое име, а тя да получи 50 процента от хонорара. Единият от тях бил Антон Дончев, на когото Фани подарила „Време разделно“, а другият – Стефан Дичев. От Мутафова той получил ръкописите на „За свободата“, „Пътят към София“, а може би и на „Рали“. Преди няколко години тази мълва бе съхранена и в писано слово – в излезлите спомени на писателя Йордан Вълчев. Десетилетия наред академик Дончев мълчи по въпроса.< Да допълня само, че Фани Попова-Мутафова много години е считана за "реакционерка", "фашистка писателка" и "носителка на буржоазна идеологическа диверсия". Иначе казано, била е прекалено образована, кадърна и способна, за разбиранията на управниците.... Мдааааамммм...... Повече по въпроса - Натиснете тук Редактирано от - Frodo на 27/4/2011 г/ 09:54:30 |
..първомайсторка на историческия роман.. Да, да, и "Диви разкази" са нейни, и "Отнесени от вихъра", че даже и "Обрулени от вятъра"...  |
Забрави "Под игото" и " Житие и страдание грешнаго Софрония"  Редактирано от - керпеден_1 на 27/4/2011 г/ 11:09:41 |
| Струва ми се, че иронията в случая не е съвсем уместна. Още повече, че Фани Попова - Мутафова е незаслужено забравена и отхвърлена като писателка и като принос към българската култура.... И само тя ли? Редактирано от - Frodo на 27/4/2011 г/ 11:45:45 |
... в излезлите спомени на писателя Йордан Вълчев... Момчета, това обяснява всичко... Навремето (1979-1980) този титан на мисълта написа във в. Пулс, че хан Аспарух през VІІ век имал бяло-зелено-червено знаме (конската опашка е само прост тотем...), защото (Аргумент 1) хунорите през не помня кой век преди Христа са имали вертикален тъкачен стан, а през ХІV век (Аргумент 2) пред войските на Иван Шишман имало знаме от плат с червено-зелена разцветка и бяла ивица посредата... Теза и аргументи... Това е клиничен случай... |
| А на Вера Мутафчиева нещо да е подарявала? Не може да не й е дала нещичко. Такова четиво като Султанът Джем само от перото на Фани М. трябва да е излязло. Впрочем, интересен ми е източникът на цитираното - обикновено трябва да се даде в линк. Нещо ми намирисва на Галерия или още по-надолу... Ако става дума само за масалите на Йордан Вълчев, имах щастието да го познавам лично, той беше един прекрасен разказвач - може би наравно с бачо Рангел на живо. Може и да се е поувлякъл в масалите. За другото - не знам, ама ще кажа по повод на всички споменати - хубави книги, хубави хора ...  |
| Сигурно е бил прекрасен разказвач, както казваш, Геновева. Такива хора обикновено имат и богато въображение - тази дабра го изисква. Но понякога полетът на това въображение достига до висоти, които са абсурдни даже и от гледна точка на формалната логика, да не говорим за правилата на историческата наука. А на едно богато въображение, склонно не само да тълкува, но и да доразвива събития и мисли, му пусни само мухата... Даже като майтап... Какви ли не работи ще приеме за реалност и после ще ги напише като спомен... Frodo, иронията е именно към Вълчев, не към писателката... Редактирано от - letec55 на 27/4/2011 г/ 12:12:21 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
Да, за Шекспир май се говореше, че е жена, писала под мъжки ник. Преди десетина години това можеше да мине и за екзотична теория, но след разцвета на форумното общуване във всичките му форми, кого можеш да учудиш с това...  |
| За Шекспир има публикувана теория, че всъщност това е псевдоним на някой благородник, който е изоставил лукса и ангажиментите си и се е посветил на театъра. Иначе трудно можела да се обясни голямата ерудираност, добро образование и широкия поглед върху нещата, които постоянно се чувствуват в пиесите. Все пак, той е само един скромен провинциалист от затънтеното градче Стратфорд-он-Ейвън - според официалната биография.... |
| Фродо, Шекспир не беше ли цевдоним то ли на Бен Дж. то ли на Френсис Б., не помня вече - помогни. Благодаря. |
той е само един скромен провинциалист от затънтеното градче Стратфорд-он-Ейвън - според официалната биография.... Ех , да те чуе проф. Поповски... щеше да видиш ти кон боб яде ли ама се загуби човекът ... умрял бил , ама не ми се вярва... |
| проф. дървингов Версии доста..... Аз лично съм чувал, че може да е бил и убития при сбиване в кръчма Кристофър Марлоу.... Против тази хипотеза обаче говори голямата разлика в стиловете и начина на изразяване. Все пак, не бидейки шекспировед и литератор въобще, ще си позволя една догадка на лаик - Шекспир фактически е бил нещо като шеф и главен редактор на работилница за пиеси.... В полза на подобна версия е и значителния брой достигнали до нас варианти на почти всички пиеси. Просто защото сам човек по онези времена - когато всичко се е пишело само на ръка и то с гъши пера, не би успял да се справи с необходимостта, едва ли не всяка вечер театъра да представя нова пиеса..... |
| Версията за благородника, писал пиесите с псевдонима "Шекспир" е издигната от специалист - шекспировед, май че германец по националност.... |
Още не сте зачекнали специалиста по "флирта"...Що тъй?  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Верноо...Мъ азъ понеже съм на гергьовска вълна и ми съ привижда букова шума Та за туй съм пропуснал габъра  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |