Нещо такова професоре, както си го описал. Аз имам малко по друга представа - преди време имах заболяване на очния нерв на едното око и дълго бях с превръзка и затворено. В момента в който ми свалиха превръзката и прогледнах, ако и да ме бяха предупредили, залитнах и щях да падна. Просто с едната око се виждаше света под някакъв ъгъл, наклонен и образа става съвсем объркващ за вестибуларния апарат. В някаква такава изкривена действителност живеем и сме изгубили равновесие. Лечението е продължително и все пак остават последствия. Това на края нещо не ми се връзва: Животът е суров, но справедлив. След мутризацията на демокрацията доживяхме и софистикация на мутризацията. -имаме си стар и добър лаф - живота е сурав и ку*ав. А софистикация на мутризацията е нонсенс. Софистикацията се изгражда върху някаква база от макар и примитивен интелект. |