| Eдин материал, попаднал ми в днешен ежедневник - по правило няма да посоча името му, няма и особено значение; Остава любопитството ми... ----- Шамарът възпитава? 9. Май 2011, брой 104 Дойче веле Французите бият децата си. Цифрите потвърждават този факт, затова не бива да се учудвате, че никой не се възмущава, когато в магазина родител шамароса детето си. На кухненската маса седи момиче и пише домашните си. Без да иска, детето събаря чашата с вода. Майката си изпуска нервите и удря плесница на момичето. Това видео шокира, но то всъщност отразява действителността във Франция. Над 80% от френските родители наказват децата си с бой - това сочи изследване на френската фондация "Детство". В най-новия видеоклип на кампанията срещу домашното насилие над деца фондацията показва и защо се стига дотам. След като майката зашлевява плесница на детето си, в кадър се появява бабата. "Извинявай", казва тя на изнервената майка, която всъщност е нейна дъщеря. Появява се надпис: "Родители, които бият, са били бити като деца". Означава ли това, че побоят е стара френска семейна традиция? Дори бившата първа дама на държавата Бернардет Ширак твърди, че шамарите са добър възпитателен метод: "Когато децата стават непоносими и се държат абсолютно неприлично, няколко шамара не пречат. Само не бива да се удря прекалено силно", казва мадам Ширак. На това мнение са повечето родители във Франция. "Това е добър метод да покажеш на децата кое е добро и кое - не. Ако са добри - има целувка, ако са лоши - шамар", казва една майка. Така мисли и бащата: "Ако не се държат както трябва, им удрям по една плесница. Това е нормално. Така се възпитава". Ето защо не бива да се учудвате, че никой във Франция не се възмущава, когато в магазина или пък в ресторанта родител шамароса детето си. Що се отнася до възпитанието на децата им, французите не желаят да бъдат поучавани от държвата. През 2009 година френски депутат представи проектозакон, забраняващ на родителите да удрят децата си. Текстът изчезна безгласно, без да предизвика обществен дебат. Точно това цели да предизвика новият видеоклип на фондация "Детство". Председателят й Жилбер Берлазени се възмущава: "Как можем да приемаме безропотно факта, че децата биват бити! По закон физическото насилие над възрастни хора е забранено. Забранено е и да се бият животни. Законът обаче не защитава децата ни!", казва председателят на фондация "Детство". От години насам Съветът на Европа призовава страните, членуващи в него, да забранят насилието над децата от страна на техните родители. Повече от 20 държави последваха този призив. Сред тях е и Германия. Франция обаче в това отношение е сякаш в каменната ера. Вярно, след всяка кампания срещу насилието над деца броят на родителите, които използват подобни възпитателни методи, намалява. Но децата, които не се подчиняват безропотно на родителите си, продължават да са трън в очите на французите. Ето защо в медиите се дискутират какви ли не алтернативи на шамарите. Ето два примера: старомодното наказание "прав в ъгъла" или пък цветя за обидената мама, купени със спестени от закуската пари. Според мнозина френски психолози обаче това е пълна глупост. Те продължават да държат на шамара като на ефективно възпитателно средство. Сред тях е и психологът Робер Леви: "Не знам с какво тези нови методи биха могли да помогнат на родителите, които искат да запазят авторитета пред децата си", казва Леви. Така във Франция расте поредното поколение, за което шамарите и авторитарното възпитание са неизменна част от детството. |
| Ше се пробвам пак...плахо и с тенекиена кофа връз главата. Сутрешната чаша червено вино, е задължителна за френцките маляци.. . P.S. С две рохко-пръжнати яйца връз жамбон, и чаша кафе без захар - по френцки. . P.P.S. Стои си бе тов.Проф.Дървингов - не са го тривнали кат' предишното. Що така? Редактирано от - OLDMAD на 09/5/2011 г/ 21:38:58 |
| Ми, за шамара. Само един шамар си спомням, а той е и единственият май от родител. Получих го от тати, като бях на 16 години, рекох, че ще ходя на жур, излязох в 5 и се върнах в 10. Като влязох в къщи, тати ми заши един страшен шамар, аз ревнах - нали ви казах, че отивам на жур бе! А той ми рече - сега е 10 часа, това не ежур, а соаре! Ако беше казала за соаре, нямаше да те пусна. Не ме заболя, но малко ми писна главата и ми стана безчувствена бузата. Тати имаше много тежка ръка. Сега, като се замисля, прав е бил човекът. На същото соаре се запознах с първата си после любов, с всички произтичащи от това последствия... |
| Ето, станала си професор, защото навреме са ти шибнали един шамар. Ако бяха няколко и по-навреме, академик и член-кореспондент да си. И аз така не се разминах с френско възпитание с необходимите последствия |
| Не съм професор, само доцент съм. Твоите хора зад оградата много подробно го разясниха, но не внимаваш. Прочие, връзката с титлата е налице. Това момче, дето се запознах с него преди шамара, ме запали тогава - още ученичка, по специалността, дето ми даде хляба в следващите 50 години. Странни връзки плете животът. |
Твоите хора зад оградата много подробно го разясниха, но не внимаваш. То , погледнато от тяхна страна ти си зад оградата , ама да не изпадаме в подробности... "Ако не беше латинският език как щяхме да отличим доцента от асистента?" Козма Прутков П.П. Не се заяждам! Потехи ради! ![]() |
Твоите хора зад оградата Нямам мои хора зад оградата. Има кръчма на Керпи, която посещавах често заради хубавото пиене и приятните хъшове. Те обаче си изтриха краката и сега са в "червения салун", както някои се изразяват. Имаше БайКар, Тада, Алексей Блиндяев, муха, бира, Дон, О'дайба, Ели Ригби, Главанаков, Виола, бени, Спасовден, Д-п Перемянов, хауптман, Божо, бирник, Карагьозения Джо, Великанчо и пр. а също и Църни и Мунчо, които не се появиха повече, за съжаление. |
| Моят поменик е по-дълъг, но мисля, че няма нужда от изброяване. Точността изисква да се набележат само общностите, а какво ги обединява, е предмет на разговор между единомишленици с еднаква координатна система. За мен лично - извън обсъждане тук. |
В днешно време ако някоя девойка заяви на баща си че "отива на жур", сигурно веднага ще отнесе шамара, защото бащата ще помисли че не е чул добре първата буква от трите..... ![]() |
| Имах приятел, който ми казваше как на всички езици думата за пеперуда звучи нежно и ефирно, освен на немски. Schmetterling му приличало на Messerschmitt |
| Да, моите родители боравеха с понятията - матине, жур и соаре. Ние пък му викахме - терен. И купона го нямаше даже... |
| .... нееее, приятелю ... на мен ми стигаше баща ми да да каже "застани пред мен. Какво стана?" ... изпявах си и майчиното мляко ... голямото наказание беше " Х дни не искам да ми говориш" ... дребен човек беше, лека му пръст ... корав .. |
| >>><<< Един шамар - възпитание, припомняне, концентрациа върху нещо. Два шамара - наказание. Три шамара - бой Над три - побой. Аз съм се въздържал от шамари, но по някоя здрава запалка по дупенцето, за да не пищят ушите е имало. Не е била френска. ... Юууууууууууу то за 16 годишните било.... не знам какви подходи трябват, особено за моми... Редактирано от - sluncho6 на 13/5/2011 г/ 01:02:34 |