Добави мнение Мнения:14
| Къде точно викате имало "Още"? В "Отблясъци"? Ама на кой брой, щото явно не е днешният?!  |
| Някой чел ли е нещо от този писател?По форумите се говореше, че една от книгите му била буквално преписана от Лавина на Блага Димитрова. |
"Истанбул" и "Името ми е Червен" - след тях повечето съвременна белетристика изглежда като съчинявана от третокласник в помощно училище  |
В този форум нема …… Има. Истанбул е хубава книга. Човекът е голям талант и представлява всичко което Турция би трябвало да бъде. |
В този форум нема И още има, при все че моите впечатления не са чак толкова възторжени. Чел съм "Името ми е червен". Авторът наистина има страхотен талант що се отнася до начина, но който описва Истанбул и създава атмосфера. Самата история остава малко на заден план, докато четящия се разхожда из дворците и задните улички на града. Всяка глава е колкото част от фабулата, токова и самостоятелна история. При всички положения си струва |
| Аз съм чел Орхан Памук и съм писал за него на форума доста преди да го наградят. Заслугата е на сп. Ню Йоркър, което го беше осиновило. Той живее в Ню Йорк (дето живееше и последният османски султански наследник) недалече от нас. Най-интересната му за нас книга е "Сняг" (Кар, 2000), дето един турски поет, самотен политемигрант в Германия от много време, пристига в град Карс в турска Армения, за да пише за някакво немско издание репортаж за многото самоубийства на млади момичета там. От тая книга научих повече за Турция и за съвременния ислямизъм, отколкото от всичко друго, с изключение може би на сирийския политолог Басам Тиби. Беше ми много навреме, малко след 11-ти септември. "Името ми е Червен(о)" (Беним адъм Кърмъзъ) е по-стара, за средновековието, и наистина доста прилича на В. Мутафчиева, а криминалната интрига и на У. Еко. От нея запомних, че османската миниатюра (илюстрации за светски книги), заимствана от Персия и по-точно от днешен Афганистан, Херат, по персийски сюжети, изобразява и хора. "Бялата крепост" (Беяз кале) е за разликите между османското и западноеврoпейското, един "венецианец" (като във "Време разделно"...) попада в плен у един "ходжа", османски изобретател, който се прави на нещо като ренесансов италианец. Те пътуват с османската войска от Одрин през източна България на път за Бялград на Днестър, тогава в "Полша", да воюват с поляците (лех), за което са построили обсадна махина. Ходжата вижда българите като русоляви диви селяци славяни, на които задава постоянно глождещите го екзистенциални въпроси и после неудовлетворено ги беси по дърветата. В Турция Памук има издадена смъртна присъда от някаква нелегална екстремистка организация и срещу него се водиха няколко дела за "очерняне на тюрклюка (турщината)" и беше осъден. Той често се изказва за арменския геноцид и за войната срещу кюрдите. В "Сняг" пише с голямо съчувствие за арменците и със симпатия за Русия, времето на руската окупация на Карс от 1878 до 1918 г. е оставило хубави "руски" къщи, сега занемарени. Памук уподобява атмсферата си на Чеховата. Неговите политизирани буржоазни турски интелигенти се топят от вина пред "народа" за неговата тъмнота, търсят Бога у народа богоносец, плачат от срам от бедността и дивотията на отечеството, но не намират спасение на запад, дето не са приети от западняците и обикалят само турските мизерни емигрантски кафенета и после биват отстрелвани от турските екстремисти. Редактирано от - Чичо Фичо на 19/5/2011 г/ 14:49:23 |
| Памук е от богато цариградско семейство на инженер жп строител от времето ранната република (дядо му). Баща му бил развейпрах и артистична душа. Живеели в голяма фамилна къща в Галата със старците и чичовците, имали пиано (или май няколко пиана). Като почти всички известни турци, Памук е от "етнически" произход, майка му и баба му са черкезки (адъгейки). Кавказките жени в Турция са идеал за красота, в "Сняг" има една много красива грузинка проститутка. Това сигурно е понеже кавказките се приемат като един вид еманация на рускините, по които турците са щури. |
Чичо Фичо   Аз не бих могъл толкова надълго да опиша книгите на Орхан Памук; мога само да кажа, че, като ги чета, имам чувството за нещо много интересно и завладяващо, нещо много различно. |
| Памук живее във фамилната къща в Нишанташъ. Фандорин, хюзюн е причината. И умението на Орхан Памук да го предаде на читателя някак неусетно. |
Добави мнение Мнения:14