Монтен, видял си, че Гейтс дава пари за читалищата (всъщност са за читалищните библиотеки), погледни и за какво ги дава. В духа на автора, ще използвам думата "Идиотизъм" за тези колеги, които смятат, че читалищата точат пари от държавата. Коментирах в статията от първа страница и тук ще кажа, че ПОЛОЖЕНИЕТО Е ТРАГИЧНО в библиотеките, регионални, градски, читалищни. Нямам думи да опиша разрухата, която цари в тях, колко незаинтересувано е обществото и само кратки изблици на родолюбие припламват подир добре написани думи по поводи почти забравени. Влезте и ще видите (ако искате да погледнете, естествено), обърнете внимание, на стената във фоайето стои забит Етичен кодекс на библиотекаря, там в сумрака, като огледало с кърпа върху него. Къща на мъртвец. Не, нямам думи и душата ми потънала е в скръб. Да са живи и здрави колегите от библиотеките и читалищата, дано Господ се смили над тях, защото няма кой друг да го направи в тази държава. |
в този германски град, в който живея, ще строят супермодерен дом на културата(с защеметяваща с дизайна си библиотека):явно, полуидиотизмът ни е в червата(идиотите не могат да са вредни, обяснимо е защо)ума търман каза, че са я учили в къщи (не вкъщи) да мисли.това важи и за всяко германче.всеки ден в netto пръква някакъв нов предмет:ако щете за клечки за зъби.плашат ме полуидиотите, кото могат да тропат по клавиатури(преди, когато имаше ерики, оливети и марица, ги нямаше никакви, бяха се изпокрили) |
Brent, аз съм израсъл в библиотека и живея в библиотека. . Тъжното е, че аналфабетите с титли и без титли здраво държат властта и арогантно лустрят пърформанса. - Да ти кажа какви шикозни познати имам: 1. Член-кореспондент от БАН с лична библиотека от 75 книги. Само на руски. Много прашни. 2. Професор от университет в София - със 110 книги. Половината от служебен ксерокс. - Но само да посмее някоя класическа читанка да ги подразни - ще му скъсат нашивките за радост на зомбирания пролетариат |
Моята скромна библиотечка от около 1000 тома и я разподарявам. Работих около 500 000 екземпляра и знам какво е усещане. обичам книгите и хората свързани с тях |
Brent, дано да "разподаряваш" на подходящи хора, да не стават книгите зян. - А какви библиотеки имат някои люде Умберто Еко - 55 000 тома Орхан Памук - 16 000 тома |
Браво на автора за статията! И дано все пак има такива хора като библиотекарката на село, въпреки идиотията, ширеща се повсеместно у нас... |
Голямо благодаря на Д. Денков. Не вярвах, че ще има "американски" коментари, но простено да му е. Форумците показаха единомислие което звучи гордо за празничния ден. |
И аз се възхищавам от хората на духа като г-жа Петрова, но стреснатият ювенилен начин, по който Митко Денков (трябва да е вече към 55-те по мои пресмятания) пише за нея, дразни естетическото ми чувство. Дразнят ме и лицемерните "поклони" и т.п. И аз обичам Северозапада, и все недоумявам защо така страшно западна, като е най-близката ни до "Европата" земя, и се дразня от колегите, които все пишат цинично за "резервата СЗ". И аз съм за читалищата, каквито има и в Америка, вкл. и със самодейни театрални и музикални трупи за малки и големи. В нашия квартал има две големи и известни читалища, с ранга на някогашната Славянска беседа, еврейското (но отворено и за другите вери, освен в събота) 92 Street Y и латиноамериканското Boys and Girls Harbor. Децата са ходили в 92 Y на разни "кръжоци" и трупи, жена ми ходи там няколко пъти седмично сутрин на плуване и разни гимнастики, и това имат. В Харбъра пък вечер от прозорците на сутерена думкат разни латино банди, човек може да се спре да послуша. Нашето неделно "Бълг. училище и хор "Гергана" в Ню Йорк е пример за българска читалищна дейност в чужбина - те (вкл. жена ми) са учители доброволци, които вече получават и малка подкрепа от София, наистина много по-малка при Герб, за учебници, за пътуване на децата за концерти като в Чикаго прди 3 лета, за такси - регистрираха се - и за издаването на песнопойката ни (с моите скромни преводи, някои от които знаете). Освен нас има още няколко читалищни организации с идеална цел, има и бълг. комерсиални продуцентски фирми. В Чикаго даже всичко е по-голямо, там българите са повече. В Сан Диего даже имат същото неделно училище като нас. Преди няколко седмици в Чикаго имаше общоамерикано-канадски сбор на българските училища, първи по рода си. Друго, което ме подразни по-горе, е парадирането с вагони книги, хиляди томове. Това не зависи само от книголюбието. Орхан Памук е внук на богаташ, израсъл е в голяма фамилна къща с няколко пиана. Освен това човек може да си купи няколко хиляди книги на кило от Странд на Бродуей и 10-та, ако му трябват за декорация. Ще е по-еветино от дъбова ламперия. Аз обаче съм се местил 12 пъти като семеен само в Студентския град, да не говорим че сме мигрирали и в Америка със самолет с осем парчета багаж. Донасяли сме после от България каквото сме могли с бохчите, купували сме и тук, но сега преброих и у нас на око само около 500 хартиени книги. Много от тях са стари детски, за училището. Взимах доскоро и от библиотека. Но вече 15 години четем и на интернета, аз чета и на Блакберито, в Киндъла имам вече към 100 "тома", почнах да си слагам и аудиокниги на айпода - да си пазя очите, и понякога ги пускам у дома, като радиотеатъра за младия слушател. Жената и сина също не се разделят с Нуковете си, той там чете и вестниците. |
Докато под Народна библиотека има мутро-бар, нещата ще са мижави. - Читалището не може да е вече само място за четене. 1. Книгите в читалищата трябва да се обновят Стари и мърляви книги - това е сега състоянието в много от читалищата. Преди 89-та от всяка книга се отделяха по 120 бройки за депозитни библиотеки, сега те са станали май 10. Ако има държавна политика, могат да се изкупуват по 100 книги на 60% от цената и да се раздават за читалищата. Или някакви данъчни облекчения за издателствата, които даряват. 2. В дигиталната епоха е перспективно читалищата да станат нещо като американските community centers - книги - изкуства за деца - техно центрове за деца - зала за дебати по локални проблеми със спонсори от фирми и университети ------- А не да се дават под наем за чужди дейности - напр. както бившия Младежкия дом Лиляна Димитрова в София, който е заприличал на културно Илиянци. - |