Добави мнение Мнения:15
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Лека полека разбирам, че единствените колонки, ставащи за четене от мен са на КД. КД - геният на частния случай. Частният случай, в който особеното и общото са в неразличимо единство. |
КД - геният на частния случай. Частният случай, в който особеното и общото са в неразличимо единство. подписвам се и аз под тези думи. Когато чета негово есе, с огромно нетърпение очаквам последния абзац. Така майсторски успява да обримчи разказа със заключението, че човек се чуди след прочитането как не е имал преди това очи да види същите неща в описаната или подобна на нея случка. |
| И на мен ми харесва. Идеята, че всеки от нас има в себе си по една лодка, в която гребе от време на време. Но още вчера бях смутен. Не можех да разбера защо натрапчиво ми идва все един и същи образ. Утрото е по-мъдро от вечерта. Разпознах го. Архетипът е. Всъщност, архетипи. Да прощаваш, маестро, ама твоят гребец всъщност се е помирявал със ... смъртта. Трапът езеро си е един прогизнал гроб. А и лодката ни отвежда в отвъдното. Така е в Египет, така е при викингите, така е и когато лодкарят те пренася през Стикс. Ковчегът е лодка ("Моби Дик", Мелвил), лодката - ковчег. Зависи в кой етап на плаването си си. От което не губя уважение към него, гребеца. Имал е смелостта и доблестта сам да подкара лодката си към ... Страха. И пак да прощаваш, маестро, но вътре в себе си ти знаеш, че съм прав. Последната ти среща с гребеца е в ... метрото. Пътят, отвеждащ под земята ... |
Защото и съдба, и време са безсилни пред мъжественото право на човека да бъде не само това, което е, но и онова, което копнее. И веригите ни в галерата на живота никога не приковават цялото ни същество. И никога докрай...[/quote Благодаря, г-н Донков! Странно, този финал ми напомни нещо от една от любимите ми книги - Алексис Зорбас на Казандзакис. [quote]Да се освободиш от една страст, подчинявайки се на друга, по-възвишена… Но нима и това не е робство? Да се жертвуваш за една идея, за племето си, за бога? Или може би колкото по-високо стои господарят, толкова по-дълго е въжето на робията ни, тогава скачаме и играем из много по-просторно поле, умираме, без да стигнем края му, и наричаме това свобода? Противоположно на това, което казва Донков, но пак вярно... |
| Ех, наборе, пак успя да "посвириш" на арфата - моята душевност. И, както всеки път, отроних сълза... |
| Гребци сме всички в живота, кога по-успешни, кога не толкова. The Republic Of Wolves - Oarsman Натиснете тук  |
| Точно там...някъде там - някъде, край Комодоро Ривадавия...Край Мдина и Ла Валета, при последния останал рицар, който пази своя замък и нищо не може да му попречи. Само смъртта може да го освободи от задълженията му. А когато го стори, очите му ще затвори поелият неговите задължения следващ пазител на рицарските чест и слава. Защото нищо не може да спре човешкият дух, когато е достойно подобие на божественото. |
Добави мнение Мнения:15