Отиди на страница:
| Поздравления, авторе! И аз познавам тази Кейт, защото учеше дъщеря ми в езиковата гимназия. Дъщеря ми я обичаше много и ми е разправяла тези същите неща, които пишеш тук. Не знаех само, че си е заминала. Не зная дали и дъщеря ми знае, но й изпратих линка от статията. Дано има повече добри същества като Кейт! Редактирано от - читатель на 30/5/2011 г/ 20:00:25 |
| Хубав текст! Тъкмо навреме го прочетох, че нещо ми беше криво. Харесвам непринудения стил на Веселина Седларска. |
Да, тук определено  за Веси.По стечения на обстоятелствата поназнайвам някои двойници на персонажите и впечатления от споменатите места, та- точно така е. Добре, Седларска, добре!  |
Аз пък не познавам тази Кейт, но - докато четях - ми стана, някак... по-светло! Благодаря Ви, Веселина Седларска! Бог да Ви поживи!  |
| Г-жо Седларска, знаете ли разликата между обикновения българин и американец? Разлика? Само в името!!! Приемето го като от моя жизнен опит! |
За Кейт| Г-жо Седларска, знаете ли разликата между обикновения българин и американец? Здравей Веске, радвам се, че и ти трайно емигрира във в. Сега. Ще си позволя да отговоря вместо теб, защото за разлика от Калина влизането във форума не в твоя стил: Много са разликите. Но според мен най-съществената разлика е американския оптимизъм. Американецът не само живее с вярата, че ще успее, но и се радва на успеха на другите. Просто защото счита, че техният успех увеличава и прави по-реален собствения му шанс за успех. За разлика от американците, българите рядко се радват на чуждите успехи. Изключение правят може би само страдащите от тежки заболявания, когато научат, че други страдащи от същата болест са се излекували. Освен това българите живеят в постоянен страх, че нещо лошо може да им се случи. Затова дори и когато успеят и са добре, чукат на дърво. Уж за да не ги чуе дявола, ама май по-скоро за да се предпазят от чужда завист. Ако с нещо превъзхождаме американците, то това е способността ни да оцеляваме посредством снишаване. Виж в това отношение могат да ни завидят дори и първите заселници Редактирано от - Anastass Stasev на 31/5/2011 г/ 01:44:48 |
"Тук нямаме Първа поправка и ще те пратят за хулиганство да чукаш петнайсет дни камъни! - заплаших я, като се надявах да няма представа, че вече няма къде да се чукат камъни. |
| Я, няма къде...При толкова магистрали... Топло написана, добра статия - А за оптимизма на американците... Песимистът: "Няма как да стане по-зле"...Оптимистът: "Може, може...". ------------------------------- ------- Блогът на Генек |
"..Ти не разрешавай да те страхуват. Правителствата са много добри в това да произвеждат страхувани хора..." безценно!!! |
Много са разликите. Ама не е вярно!! И сред тях има прекрасни хора и ужасни хора, и сред тях има отворени сърца и черни душици, и в Щатите има села със затихващи функции и песимисти в тях. И вероятно на американците и на българите ще им е жал за човек, на който основната маса познати не се радват на чуждите успехи. Може пък аз да съм повредена нещо, все ми се падат от прекрасните като Кейт и американци и българи, поне в преобладаващото количество. Дай Боже всекиму!  Да чукна на дърво, викам, знае ли човек къде дебне Рогатия |
| Защо ни занимават с тази Кейт В САЩ има най-различни субекти. Особено такива, които се пишат в Корпуса на мира. Аз имах един приятел от него, запознахме се на Витоша в началото на 90-те. Той беше станал много религиозен след като участвал във Виетнамската война и зиживял ужасите там. |
| Статията е приятна, но винаги ме е дразнело отношението към чужденците като към рядък екзотичен вид животни. Разказваме за тях все едно са рядък вид изкопаеми от друга планета. Тук се заселили не знам си какви англичани - 5 телевизии да снимат, там дошла американка - айде разкази и оди за нея. Ама тя свирела дайчово на дудук - еми и аз ако отида в САЩ бих опитал банджо например. Няма нищо по-естествено от това чужд човек да се диви на нещо, което за местните е просто нормално. Това е така дори и в рамките на една държава - столичани се кефят на морето, на което варналии изобщо не обръщат внимание. А иначе чужденците в опита си да говорят български наистина ръсят страшни бисери, но и обратното е така - спомнете си само "Кен лий..." |
| А Ичера е едно наистина много приятно място. Намира се встрани от главните пътища, но ако имате възможност ви го препоръчвам - дълбоко в планината, там имаше лаф - "моли се като ичеренец за слънце" защото е сгушено сред високите хълмове. Чудна природа, а и наблизо е Карандила - също интересно местенце. Самото село Ичера вече е позавладяно от хора - "по-така", но направените вили са добри, не са се увлекли в простотиите на замъците. Въздух - невероятен. Въобще, все още има островчета на спокойствие в РБ, но за съжаление малко са останали.Или пък не се знаят и запустяват. Което пък може да се окаже не толкова зле - избягват мутризацията. Редактирано от - Old_BG на 31/5/2011 г/ 09:43:59 |
| 67, разбира се, че между европейците и американците има не само различия, но и много общи страни - болшинството американци все пак от Европата са се пръкнали. Но не за това иде реч. За да разбереш какво исках да кажа, ще ти разкажа какво прочетох в една книжка-спомени на американски военен журналист за Франция, по времето в края на Втората световна (кой да помни заглавието на книгата и името на автора, ако ме попиташ). Пътува журналистът с влак, навсякъде разрушения, хората изнервени, вагоните с изпочупени стъкла, без отопление и претъпкани с пътници. С една дума позната картина. Единствено вагонът за американски военнослужещи отоплен и почистен, свети като примамлив остров на фона на съществуващия хаос. Човекът между другото знае добре френски и се заслушва в разговорите на хората. На една спирка слиза за да си налее вода и чува една млада майка с три деца да ругае американците: Ах как ми се иска тези.... да ги натикам в нашите вагони! Слуша американецът и недоумява - защо тази млада жена вместо да си пожелае да се настани в неговия вагон, иска него да го натика в изпочупените вагони. Който разбрал - разбрал |