Отиди на страница:
Тя е ученичка в 11 клас с добър успех. Тихо момиче. Не създава никога проблем в часовете, освен че си прави снимки. Вади мобилния си телефон на всеки петнайсетина минути и се снима. Познати доктори са ми разправяли, че натрапливите идеи... наричат ги компулсивно-обсесивно разстройство или нещо такова. Отдават го на осъзнаването на чувството за загуба, неизбежно за определена възраст... се проявяват при почти всички подрастващи. Въпросът е защо повечето го преодоляват, а при някои остава доживот? Редактирано от - burning daylight на 02/6/2011 г/ 21:32:16 |
| Онзи ден се видях с позната психиатърка. И предвидих, че скоро няма да има работа за нея. Защото, когато повечето избръмчат - психясването ще е нормално. И неперкулясалите ще станат ненормални. А за момчето, спечелило олимпиада и леко кръшнало с акъла, се сещам за един, дето се хвали, че влязъл без изпит във ВУЗ, тъй като бил победител в олимпиада. -------------- Блогът на Генек |
| Доц. Лиляна Цонева-Пенчева е координатор на Програмата на МЗ за суицидна профилактика и участва в разработването на Национална програма за превенция на суицидния риск и на суицидното поведение в Република България 2008-2013 г. "Какво сочи статистиката в България по отношение на самоубийствата? - Според данни на Световната здравна организация, в световен мащаб ежегодно се извършват около 1 млн. самоубийства, като на всеки 3 секунди някой прави опит да отнеме живота си. Самоубийствата са сред трите основни причини за смърт при хората на възраст между 15 и 35 г. По последни данни за България, честотата на смъртните случаи в резултат на самоубийство е 11.80 на 100 хил. души население и епод средната за ЕС. Същевременно опитите за самоубийство са 1660, което е 21.73 на 100 хил. човека. |
| Повечето от хората, направили опит за самоубийство, което не е завършило със смърт са на възраст между 20 и 39 години – 40% от всички случаи. Не е малък и броят на младежите на възраст между 15 и 19 години, опитали се да отнемат живота си – 20% от случаите. За съжаление имаме и деца под 14 години, които също са направили опит за самоубийство – 7%. Същевременно най-много са самоубийствата, завършили със смърт при хората на възраст между 40 и 59 години – 35% от случаите. По-нисък е броят на младежите между 15 и 19 г. – 3%, а децата под 14 г. са 1% от всички смъртни случаи. Както се вижда от статистиката, самоубиват се основно хора, които са в икономически активна възраст. |
| - Какви са мотивите на българина, за да посегне на живота си? - На първо място в България като мотив за самоубийство са семейните конфликти, а на второ място е безработицата. В Европа обаче на първо място е психично заболяване, като шизофренията и маниакална депресия. - Какво се прави в България, за да се намали броят на самоубийствата? Преди старта на проекта имаше статистика само за броя на смъртните случаи в следствие на самоубийство. Нямаше обаче данни за опитите за самоубийство, които не са довели до смърт, защото те не се регистрират. Предполагаше се, че тази цифра е от три до осем пъти по-голяма от смъртните случаи. През 1999 г. със заповед на министъра на здравеопазването въведохме регистрация и на опитите за самоубийство. Оттогава всеки лекар, който установи контакт с лице, което е направило опит за самоубийство, е длъжен да изпрати съобщение за това в РЦЗ. България е една от малкото страни в Европа, която има подобна система за регистрация на национално ниво. Останалите страни имат такава практика само в отделни пилотни зони. |
| -Какъв беше резултатa от програмата за 2000-2006 г.? - В България основните причини за смърт, които не са в резултат на някакво заболяване, са две. През 2000 г. смъртността поради самоубийство и смъртността поради транспортни злополуки са били на едно и също ниво. Но до 2005 г. смъртността поради самоубийства нарастваше и беше по-голяма от тази при транспортните злополуки. През 2005 г. обаче тя започна да спада и от 2007 г. вече е под тази от пътнотранспортни злополуки. Причината за това до голяма степен са резултатите от програмата за суицидна профилактика за 2000-2007 г., защото ако се погледне статистиката, ще се види, че сама по себе си смъртността от самоубийства е намаляла. Според статистиката през 2007 г. те са 900, а през 2000 г. бяха 1500. Надяваме се смъртността да продължава да се снижава. |
| - Бихте ли ни разказала повече за програмата за 2008-2013? - След приключването на проекта за 2000-2006 г. бе отчетена нуждата за поддържане на устойчивостта на постигнатите резултати. Ето защо в НЦООЗ бе разработена Национална програма за превенция на суицидния риск и на суицидното поведение в Република България 2008-2013 г. Тя е насочена преди всичко към укрепването на психичното здраве на цялото население, като под психично здраве се разбира чувството за благополучие. Необходимо е да кажем на населението, че трябва да обърнат внимание на психическото си здраве и да го укрепват. Това обаче трябва да стане много внимателно, защото хората са предубедени по този въпрос. В тези материали ще бъде обяснено какво представлява стресът и какво е депресията. След като вече сте запознати с това, ще получите информация как сами можете да ги преодолеете и кой може да ви помогне. |
| - Кои са целевите групи на новата програма? На първо място това са лица с повишен риск за суицидно поведение. Става въпрос за хора, които са склонни към самоубийство или вече са направили опит за такова. Също така тук влизат пациентите с психични и тежки соматични заболявания. Включени са и хората с други форми на дезадаптивно поведение – наркомании, алкохолизъм и др. Целеви са и определени социални групи. Това са членовете на близкото обкръжение на лица, извършили опит за самоубийство или самоубийство. Освен че се губят млади хора, тяхната смърт има отрицателен психологически ефект и върху техните семейства, чиято работоспособност също намалява. Главен фактор, който им оказва негативно влияние, е чувството за скръб и вина. Ето защо е планирано да им се помогне чрез включването им в групи за взаимопомощ. |
| При целевите групи влизат също така безработните и социално слабите лица, жертвите на насилие, възрастните и самотните хора, децата, лишени от родителски грижи и с поведенчески отклонения, инвалидите, лицата в неравностойно положение поради дефекти, недъзи и тежки заболявания и затворниците. Целева група са също военнослужещите и служителите на МВР, заради това, че работят под напрежение. В програмата е обърнато внимание и на учениците на възраст между 10 и 18 години и програмата ще бъде насочена приоритетно именно към тях. Те трябва да знаят как да се грижат за психичното си здраве и как да повишат самооценката си, за да имат вяра в себе си и в своите способности. Планира се учителите да бъдат обучени да откриват депресивност, тревожност и намерения за самоубийство, защото трябва да знаят как да се справят ако възникнат рискови ситуации. Те от своя страна ще обяснят на учениците как да се грижат за психичното си здраве. |
СЕГА, да си кажа и аз тежкото мнение. Първо, лудите и бедните Господ ги обича. Понякога и пияниците  Но, проблема описан в статията се появи преди около 20г. и започна с едно скачане, по едни площади, с магарешки рев за банани. Така започна Дееволюцията! Разбира се не всички индивиди сапиенси издържаха крещящото противоречие между елементарна логика и брутална действителност и изпердашиха. Издухаха гарнитурите. Те така...  |
| Ако сте изчели интервюто с д-р Цонева-Пенчева, вече можете да посочите главните виновници за самоубийствата, които са могли и могат да бъдат избегнати. Това са политиците и медиите. Политиците, които разрушиха системата за здравна профилактика. Едва сега, с половин уста и под натиска на ЕС започва бавното й възстановяване. Медиите и най-вече двете антибългарски телевизии, които с целия си тон, с тенденциозния подбор на фактите и с чудовищната надпревара за най-черногледо представяне, са в състояние да докарат до самоубийство - и докарват! - дори сравнително здрави и благополучни хора. Та какво остава за лабилните, при които "чувството за благополучие"... д-р Цонева-Пенчева ясно ви казва, че у нас именно то, а не болестите е в основата на страшното явление... виси на косъм |
А за момчето, спечелило олимпиада и леко кръшнало с акъла, се сещам за един, дето се хвали, че влязъл без изпит във ВУЗ, тъй като бил победител в олимпиада. Злобно Генек  |
| Статията не е много издържана. Абзаците с факт не са очевидни факти. Освен за сезонно афективно разстройство, не е ясно как може да се установи, че времето е причина за обостряне на заболяванията. Има разни теории за влажността, часовете дневна светлина, съдържанието на минерали в храната през зимата и лятото, но данните са противоречиви. Дали има много болни? Понеже статията е за това, авторката е видяла "много", останалото трябва да са данни от медицинската документация. Верно е, че тези хора имат лошия късмет да се разболеят точно в България, но това важи и за останалите пациенти. |
| Не ми допадат някои изрази, по-добре беше да не излиза статия с такъв език за психичните заболявания. Нормалност, кукувича страна - към кого е насочена статията, все пак? Какво значи психично болните са "навън" - нали това е целта на лечението, да са навън? За момчето-автобус е било идеална възможност да отиде в дневен център или резидентска програма - то няма да се излекува от разговори с шофьорите, нали трябва да контактува с лекари, да се обучи да живее самостоятелно. Тук близките не са от голяма полза, те няма да му променят гледната точка, каквато и да е тя. |
Шизофренията във всички страни не пада по 2-2.5% . По-ниска е само там дето не я диагностицират. Тъй че - Лошо Седларска, лошо!  |
| Бърнинг забравил си една доста голяма група самоубийци-старите безнадеждноболни хора. Те не са интересни , но едно време ги учехме като най-голямата група. |
 Мила Весе , че и сефте , Дано зевзеците тук не сетят , ама няма начин да не сме се бивали заедно , пред кабинета на д-р Стоянов . Спокоението ми иде само от приведената от теб данна за 6-те процента . Няма като как да сме възможни , без да се вълнуваме , Мила . Твоето ми се придава ...  |
Хайде малко оптимизъм - членската маса на ПП Четвърти километър нараства - да живей д-р Тони Филипов- предсетател. |