Отиди на страница:
| Меркюри: Преди 10 години - шестици, след 10 години - двойки! Аз съм си същата. Нима? Как успяваш десет години да си една и съща? Дай рецептата, моля!  |
 Съседът , предприемач със средно образование , прати малкия си син в Единбург , европско право . Наред с друго , без вариант "завръщане" . Жена му плаче като във "Време разделно", но щяло да й мине . Поне дузина са яко познатите ми в тази щампа на "общата" ни орис . Режем клона и не спираме да плачем . Втора употреба от 19-ий век ...   |
| Aranita, като завърши, ако започне при тях, то ще видим, колко ще и плащат. По-горе описах кога, защо и какъв е повода да и предложат и да бъде споменато числото. Може пък с предложенията, които е направила вече да си е избира заплатата за целият трудов стаж. Не знам. Ако държиш довечера по скайпа ще я питам подробности и ще ти кажа. |
За курса си прав, Брайти, БНБ го потвърждава. Въпросът е, че помолих младежа /може да е и колега на дъщеря ти/, дето ми даде информацията, да посочи доходите в евро след облагане. Няма да настоявам, просто нямам време да изучавам датската данъчна система  |
| http://www.overseasdigest.com/country/denmark.htm Target=_Blank id=url>Натиснете тук Engineering With its rapidly expanding high-tech industry, engineers in technological fields are in high demand in Denmark. In the last few years, Danish engineers and educational institutions have been required to acquire and teach the information technology skills necessary to the nation's growing IT sector. Excellent opportunities exist in many engineering fields: mechanical engineering, energy and production; civil and environmental engineering; chemistry, chemical engineering and biotechnology; information technology, electronics and mathematics; and electrical engineering and physics. The average software engineer working in Denmark now earns a salary of 242, 779 DKK or $29, 921 USD. В този свободно подбран източник обаче не става ясно дали говорят за месечна или за годишна заплата |
Ако държиш довечера по скайпа ще я питам подробности и ще ти кажа. Не занимавай момичето с това. За мен инфото като цяло беше интересно. |
Жена му плаче като във "Време разделно", но щяло да й мине Няма да й мине... Уви, но наистина е така |
| Написах, че на страниците на Сега сме виждали и друг автор, който откровено изповядва егоизма и аморалността и дори - за да се прави на интересен - половата разпуснатост. Сибил ми е изтрил изречението. Добре, сега повтарям същото, без идентифициращи белези (като първо име пол, възраст и т.н.). Така може ли? Не може едновременно Галя Горанова и въпросното лице да бъдат извън критика. Или едната, или другото. |
За данците и един пример от мен: бакалавър съм с перфектни английски и датски, с датско образование и местен стаж 2 години, преди назначаване на сегашната работа. Часовата ми заплата е 122 крони; получавам 19 600 крони бруто, а след облагане - 12 200 крони. 150 крони и повече на час е много сериозно число, но и данъците растат много сериозно. Моите са 38%, а ако мина 150-те крони, ще станат 47% Годишни трябва да са числата, Аранита |
| Аполитичен, "...Тук имаме проблем с огледалата. На Малечко огледалото е евтинджос и криво. Фокусира тарикатлъка в интелигетност. ..."  О, моля ти се - стига вече! Недей обижда малкото човече!  |
Израстват във време на рушене на традиционни ценности в България и минимални качествени опити да се изграждат нови. Отнесени са от вихъра! Рушене. Това е ключовата дума. Само в Бг ли е, кой руши, защо руши, може ли да се направи нещо, това конвенционална ситуация в контекста на извечния проблем "родители-деца-критици' ли е? Захванали сте се с Брайтито, къде учи дъщеря му, скъп ли е университета й, евтин ли е, колко евро е една крона и т.н. Може пък това да е правилния път за избистряне на проблемите в статията на Галя. Знам ли? |
| Обяснимо е защо уважаемата авторка и повечето от форумците са с напълно изкривени и неточни представи за съвременните младежи - ценностите определят какво и как вижда човек от нещата около себе си. Като имаш за ценности алчност и завист, каквито са устоите на левичарите, това и ще видиш в хората наоколо. И за кой ли път ще се нахвърлиш да ги упрекваш, да даваш акъл и да хленчиш. Даже любимата дъвка - чалгата - в момента е по-непопулярна дори от такъв елитарен реликт като рок-музиката поне сред софиянци под 20 години. А сред мъжете между 20 и 50 в София си е почти маргинално явление. Има социологически агенции с достатъчно данни за това. Както често съм казвал - младите са категорично по-образовани, очевадно по-добре възпитани и неизмеримо по-отворени и рационални от по-възрастното поколение у нас. А сравнение с уважаемите форумци в този форум е даже смешно да се прави. |
| Не е толкава трагично. През всички векове са говорели такива неща за младите. Простотията е по-агресивна и ни се навира в очите и от нея не виждаме нормалните хора, те са тихи и не се набиват на очи. |
| А бе, то вярно, че през вековете все така са говорили за младото поколение. Ама точно сега, точно в България, живеем в условия на безпрецедентен преход от една политико-икономическа система към друга. При това предишната имаше претенции не само да изгражда икономика от нов, небивал дотогава тип, но и да формира нов морал и нова етика. Днешните времена са безпрецедентни (исторически) и в още един аспект - глобалните медии, които спомагат и налагат небивала досега унификация на мода, вкусове, светоглед, ориентирани единствено според рекламния пазар на 'Запада'. като добавим и световната тенденция на преминаване към все по-примитивни и елементарни формулировки, към първичните инстинкти - храна, секс, физическа разправа... И така се получава, че днешните млади са под влияние на нещо чуждо, нямащо нищо общо с националните и семейните им традиции. Същевременно са и под силния натиск на отричане на ценностите на предишното поколение заради някакви реални или въображаеми 'комунистически' черти. Затова младите растат и се формират в етичен и морален вакуум и резултатът е налице. |
| Аполитичен, "...На Малечко огледалото е евтинджос и криво. Фокусира тарикатлъка в интелигетност..." Нямаш представа колко точно си ме характеризирал!  Но пък искам да обясня накратко, ако нямаш нищо против, нали? Аполитичен, със съжаление трябва да направя едно признание! Аз имах ужасяващо детство в училище поради ниския си ръст. . Всички деца в класа ме биеха по цял ден и ми се подиграваха. Викаха ми Джозепе - което намираха за доста обидно, по някакви си техни причини, неизвестни за мен. Дори и момиченцата - поради вродената си женска проклетия. Което ме травмираше, стресираше и ми причиняваше дълбоки морални щети. За да отърва поредния побой в междучасието, налагаше се да пиша домашните почти на целия клас. И то - по химия и руски, два отвратителни за мен предмета, по причини - които имах случай да обясня, по-рано вчера под тази статия. Но нямах никакъв друг избор, събирах тетрадките им и със сълзи на очи пишех и пишех домашно след домашно, докато другите момченца цомбеха момиченцата ... А в резултат на тези мои напълно доброволни усилия, с които се стараех неистово и искрено да спечеля любовта на класа, получавах само допълнителни удари зад врата и други унижения, които ти можеш да си представиш, като имаш предвид колко са лоши децата... Защото аз бях много зле по двата предмета и в продължение на месец успеваемостта на класа по тях спадна почти до нула. Класната ни - другарката Кекеларска, беше учителка по пеене, неуспяла оперна певица от плевенската опера, но прекрасно реализирала се като партиен секретар на училището. На външен вид приличаше на обербандщурмфюрер от СС. И по характер бе същата. ... |
| Като разбра какво съм направил, без дори да изслуша обясненията които се опитвах да дам през сълзи, тя ме заплаши, че ще ме остави да повторя пети клас. И не само това - ами и всички останали класове - и то по три пъти. Аз паднах на колене пред нея и задавен от плач я умолявах да не прави това с мен. Тогава жестокото й сърце се смили и тя каза, че няма да изпълни заканите си, ако боядисам с червена боя баскетболните кошове на двора, като през това време изпея по три пъти всичките Подпури от операта "Четиримата грубияни" на Верди ... Но това бе нищо, сравнение със следващото унижение - предизвикано от моята изпълнителност , което ми се стовари на главицата след това! Учителят ни по физкултура, който бе 130-килограмов глиган и твърд фен на "Уе`ски" (както наричаше отбора защото бе от Перник), възприе цвета на спортните съоръжения като лична обида и започна да бележи кош след кош с мен, вместо с топката... Децата едва не падаха от прозорците по етажите от смях. Аз хвърчах във въздуха между кошовете и ридаейки продължавах да пея онези омразни оперни подпури, за да запазя все пак достойнство. Тогава за пръв път разбрах, че трябва да превърна вродения си интелект в дребен тарикатлък, за да оцелея...  |
| Да добавя, че това, с отричането на ценностите на предишното поколение е стар трик. Ж.Желев на времето го бе описал добре във "Фашизмът" - пионерските организации и хитлерюгенд, чрез които на младите се внушава, че са нещо по-различно от родителите си. Руши се естественият авторитет на предишното поколение, къса се връзката с него и се пречи на младите да се възползват от опита на бащи и деди. Така те стават по-податливи на новите си ментори, по-лесно внушаеми и по-лесно манипулируеми. И се появяват павлик-морозовци. Сега е същото. Достатъчно е да си спомним рекалми като "Пепси - изборът на новото поколение" и безкрайните внушения, че старите, "пенсиите" са онези, дето гласуват неправилно. Та, като казваме, че хилядолетия наред старото поколение не е одобрявало младото и сега е същото, да не забравяме, че през всичките тези хилядолетия е бил уважаван авторитетът на старите. Старейшините. А сега не е така. И получаваме неща, небивали досега. |