Отиди на страница:
| На мен ми направи голямо впечатление статията на Угърчинска, но все пак направих мислено уговорката, че тя може би ползва редактори. Имам предвид, че тя говори на много хубав език и с издържан стил, а е живяла тук само като дете. За разлика от други, няма значение. А после я гледах в предаването Отпечатъци и тя говори наистина на много хубав език. Самото предаване го забутаха в негледаемо време, за сметка на това пък Сеизмограф въобще го няма. Затова предполагам, че и въпросната тема ще се забута. |
| Тези стихове: ---- Настане вечер, месец изгрее. Звезди обсипят свода небесен. Гора зашуми, вятър повее. Балканът пее хайдушка песен. ---- са наистина връх не само в българската, но и в световната поезия. В четири реда СЕДЕМНАЙСЕТ пъти се чува напевният звук "Е"!  |
Напразно се опитах да го убедя, че България не е само тук. Тя е навсякъде, където имаме съотечественици, чувстващи се българи. Държавата е единство на територия, народ и правов ред. Не е имало, няма, не може да има и няма да има България извън България-единството |
| Ще кажа, че ме хвана носталгията. Смелият анонимко |
| Аз лично бих предложил да съберем кинти за някое шише. Така ще компенсираме сумата на хонорара, за да не четем писани на коляно лакърдии. |
| И аз ще си позволя да цитирам: Напразно се опитах да го убедя, че България не е само тук. Тя е навсякъде, където имаме съотечественици, чувстващи се българи. Много точно и добре синтезирано. .... А по повод изказването колегата, водещ рекламна кампания на другарката Угърчинска: Модераторите, моля Ви трийте спама във форума. |
Ако е тъй, аз предпочитам тази турска мерна единица пред течната унция на англосаксите, дето няма и 30 милилитра в чашата. И аз, и аз...предпочитах... Що се отнася до гениалното; Настане вечер, месец изгрее. Звезди обсипят свода небесен. Гора зашуми, вятър повее. Балканът пее хайдушка песен. Силата му е в музикалността на картината. Пребройте колко широки гласни "е" има. Обърнете внимание на статичността на картината - при все шест /6/ глагола в четири стиха. Вижте последователността на погледа и възприятието... Ботев - сигурен съм! - не е целял да намери тия изразни средства. Те са били в него. Той просто ги е материализирал в думи, които превръщат картината в емоция. Това е гениалността - да не търсиш, а да го имаш. ------------------------------- ----------------------------- Блогът на Генек |
"Тоа, вместо да си седи тука при менека в България, се уредил навънка, па от вънка он че ми дава акъл", рече ми един на пазара в Ситняково. На Ситняково ли? Не е ли от Бургас? Хората, чувстващи Ботев, си отиват. [/quote Именно! ЧУВСТВАЩИ! Не "чели" или нахалното "знаещи" - а чувстващи! А това с наука не се постига. [quote]Територията на българския дух се смалява. Не мога да се съгался. Територията на националния дух не зависи от хората, които се числят към тая нация, а от територията, която заема в невидимия свят на цивилизацията. Само се сетете за отдавна изчезналите елини, примерно. Или египтяни. Територията на техния дух се е разширила дотолкова, че върху нея градят какво ли не - но основата си остава здрава и гигантска. А за идиотите...Не мисля. Макар да сме самокритични, а и виждам, че и на ДИ прелива и вече става все по-язвителен. Щом си задаваш въпроса - абе, да не съм идиот...Значи не си идиот. Идиотът се смята за нормален и въпроси не си задава. ------------------------------- --------------------- Блогът на Генек |
| Някога написх в този форум неоригиналната мисъл "България е навсякъде където има българи". Тогава ми се присмяха, но сега пак ще я повторя. Не се съгласих с уважаемата госпожа/госпжица Угърчинска. Не е "чист" българин който има двойно гражданство. "Любов" няма множествено число. "Родина" граматически има, но логически и емоционално няма. Двойно гражданство е като многоженство - израз на неуважение към двете "родини". |
... на Русия за тръбопроводи и атомни централи. Атомната централа, която имаме не е "на Русия". Други нямаме, нито "на Русия", нито на филанкишията. Другата, непостроената, зорлем я бутат в ръцете на Русия. Защо така - не знам. Дано ДИ да знае. Иначе - статията е много силна. Преди няколко години един подобен образ с брада локаше бира в подножието на паметника на Ботев на пл. Възраждане и също като описания от ДИ се цепеше: "А вий сте идиоти!" Тогава ми изглеждаше оригинално, не знаех, че ДИ има подобна история за разказване. |
| Натиснете тук Бухахахахаха. |
| Д.И. може и да няма нищо против турците в Турция да гласуват в българските избори, обаче това не ги прави българи а само политически инструмент. |
| Скандинавиан, като изключвам много българското ти име, ти явно не си разбрал, че статията на Угърчинска беше точно в този вестник, почти на същото място и засягаше почти същата тема. Намери си колеги скандинависти. |
| По какво днешна България прилича на онази отпреди 140 години... с важната уговорка, че тогава е имало само проект за такава държава... И тогава, и сега емиграцията е играла важна роля за бъдещето на страната, макар и по коренно различни причини. Тогавашната политическа емиграция е била важен залог за политическото ни бъдеще. Ботевото "Вий сте идиоти" към примирените, уседналите, "патриотите" означава точно това. Патриотите за него са били онези, които са гладували като кучета по чужбините, за да се върнат с оръжие в Родината и да я направят Държава. |
| Какво представлява днешната, икономическа емиграция? Може да ви се стори парадоксално, но тя е своеобразен залог за по-доброто икономическо бъдеще на България. Нямам предвид смешните емигрански преводи, но вижте какви емигрират: 18% висшисти, 54% среднисти и 28% неграмотни /при 24% висшисти и 9% неграмотни, средно за страната. И нека най-после да разкараме от изразите си глупости като "умните емигранти". Фактите показват друго./ С две думи - емигрират малко от студентите и специалистите, доста повечко от тарикатите и най-вече декласирани елементи. Положително ли е това за България? Безусловно. Същевременно овещественият, натрупаният труд в България нараства. Бавно, но расте. Този овеществен труд, рано или късно ще има нужда от приток на жив. Има ли възможност България да започне да експлоатира чужденци? Напълно реална и това също е залог за по-добро икономическо бъдеще. |
| Авторът се изказа навремето добре за превода ми на Ст. Михайловски, но сега не е направил същото за "Хаджи Димитър", само е чопнал нещо, и това не му прави чест. Че преводът не е оригиналът е тавтология, иначе нямаше да е превод. Справедливостта обаче изисква да признаем, че моят скромен превод (бълг. - англ.), не само на "Върви, народе възродени", но и на "Х. Димитър", е най-добрият известен ни досега. Може би авторът се е засегнал от справедливите ни упреци по повод Н. Хайтов миналата седмица. Познавам доволно добре отечеството ни, за да ми е ясно, че искрена похвала (не срещу пари или услуга) и у нас е трудно да се чуе, по-лесно прах от тъпан. Т.е. да те признаят може, но трябва първо да си умрял и да си им оставил пари за паметник. Hadzhi Dimitar Hristo Botev, 1872 Living, he's living! There on the Balkan, In blood he's soaked, lying and moaning, A valiant wounded – his chest torn open, In manly strength and in youth’s prime dawning. His rifle, ditched, by his side is lying, His broken saber, thrown to the ground, His eyes are darkening, his head is swaying, His mouth is cursing all world around. The valiant lies, in heavenly alley Stopped, the sun’s casting ferocious blaze. A cropping woman sings down the valley And the wound’s bleeding in feverish haze. It's cropping time now… O captives, crying, Sing songs of sorrow! Sun, cast your firebrand On this enslaved land! As you watch dying Another valiant… But stop here, my heart! He never dies, who falls for his nation Fighting for freedom, as he’s admired By earth and heaven, all God's creation, And poets play him rhapsodic lyres. At daytime, eagle shades him from sun's glare And wolf revering his wound is tending, Above him falcon brotherly care For fallen valiant is also lending. The night is falling, the moon is glowing In starry heavens, indigo-colored, The wood is rustling, the wind starts blowing, The Balkan's singing a hajduk ballad. And samodivas in snow white garments, Wondrous, delightful, sweet song a-taking, Quietly wading the lush green grassland And by the valiant they sit in waiting. His wound with mild herbs the first is dressing, The second, sprinkling him with cold water, The third and sweetest, furtively kissing His lips, as he lies gazing in wonder. Tell me, o sister, where's my mate Stefan, And where my faithful company roams? Tell me and take my soul to heaven, I want you, sister, end here my death throes. They clap their hands and, embracing tightly, Singing a song, they fly through high heaven, Until the morning would break up brightly And keep on seeking the soul of Stefan. But – daylight's here! And on the Balkan The valiant lies and bleeds in a haze, The wolf is licking his chest wound open, The sun sheds again his torturous blaze. |