
След, като закупил 51% от Солунското пристанище и 100% от солунската митница. Солун и Солунско избобщо не са били гръцки по негово име. Оценката на Петрински спрямо Трикупис не е справедлива. Политиката на Трикупис може да се отъждестви с тази на Стамболов и К. Стоилов в България - модернизация, особена грижа за транспортната инфраструктура, но също и изграждането на армия и военен флот. Макар фалитът на Гърция да е повлиян от високите военни разходи, не те са причината за фалита от 90те г. на 19 в. Същевременно, Трикупис полага специални грижи за засилване на парламентаризма и ограничаване на личния режим на краля. До голяма степен неговата политика е предвестник на тази на Венизелос. Това е пък в контраст с политическата обстановка в тогавашна България, където след падането на Стамболов, политиците де факто стават придворни на Фердинанд. В известна степен, политическото развитие на България в началото на 20ти в. наподобява гръчкото от 80те г. на 19ти. Повече информация за него: Натиснете тук |
Началото на края е превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204г. (лично мнение, няма да цитирам автор, Това е доста разпространено схващане. То се базира на един факт - съдбата на империята е неразривно свързана със съдбата на цариград. Но това е, колкото силата на Византия, толкова и нейната слабост. Приоритетът по отвоюването Цариград от никейските императори, ги кара да не обърнат внимание на ислямизацията на християнското насенение в "Румски" султанат. Тази ислямизация става толкова гладко и постепенно, че ние нямаме никакъв византийски извор, който да опише събития, свързани с нея. Тя просто остава незабелязана за съвремениците. Исторически погледнато Никейската империя, съзададена след 1204 г., определено по-добре се справя в Мала Азия, отколкото възстановената от Михаил VIII Византия. Византия след 1261, обръща почти цялото си внимание на Запад и към Европа. Михаил VIII, например, има най-ефективната, но и най-скъпата система от шпиони за епохата, поглъщаща огромен ресурс. Ангажираността на Запад е свързано и с униите с Рим, които се оказват сериозен фактор за разделението и отслабването на византийското общество. Завладяването на Константинопол от 1204 има огромно значение, но то, макар и случайност сама по себе си, е една брънка от цяла серия от фактори във Византия последвала слъртта на Василий Българоубиеца. Това доста по-балансирано схващане е предложено още на времето от Рънсиман в "Падането на Константинопол", която горещо препоръчвам на всеки. Рънсиман намира за нужно да се върне чак до 11 век и да посочи връзката между превръщането на византийската аристокрация в наследствена поземлена аристокрация, катастрофата при Манцикерт (1071 г) и неуспешната политика на Империята на изток, загубата на голяма част от Мала Азия. Политиката на "капитулации" (по аналогия с по-късната Османска империя) спрямо италиянските търговски републики също предхожда колапса от 1204. Дори Константинопол през 1204 не може да се сравнява със световната столица два века по-рано. Самото завладяване от кръстоносците е предизвикано от невъзможността на наелия ги претендент за трона, Алексий Ангел, да плати задълженията си към тях. За целта той заповядал да бъдат махнати и иззети златните и сребърните обкови на иконите в църквите. За византийските стандарти това е много по-отчаян (да оставим настрана, че и богохулен) акт, отколкото залагането на императорската корона. |
| Този път и аз съм съгласен с Бонго. И с Историка. По-рано с Бонго спорехме в смисъл, че той застъпваше приемствеността на новогръцкия етнос с древните елини. Аз в духа на стария Фалмерайер поддържах, че такава приемственост няма, новогръцкият етнос е (конюнктурен) етноконструкт на фанариотството от разнородни етнически елементи. Основното доказателство за това според мене е болезнеността, с която в днешна Гърция се реагира на истината за етническия състав на днешните гръцки земи в 19 и началото на 20 в. (Основна черта на съвременната професионална обществена мисъл (но и не на масовото обикновено съзнание, което господства на форума) е развенчаването на старите етноцентристки митове, вкл. и на този за изключителността на древните елини.) (Същата изкуственост е характерна и за други съседни етноси - румънския, новомакедонския и новотурския, а не е характерна за българския, сръбския, хърватския и албанския (босненският и черногорският тепърва вървят по дирите на новомакедонския).) Това не са само академични въпроси. Съвременна Гърция, както и друг път съм писал, е типичен пример на failed state. Нарушена е напълно "мярата на труда и потреблението" (колко съвкупно се пие и колко се плаща). Напълно липсва духът на колективна отговорност (никой не иска да търпи никакви лишения, което според него е само в интерес на другите, които го грабят). Според мене основна вина за това носи изкуственият характер на новогръцкия етнос и пропастта между фанариотския елит и сглобената от него отгоре посредством насилствена асимилация, пропаганда, подкупничество и лъжа етническа маса. Особено лъжата. Колегите знаят, че от над десет години все си мерим БВП на калпак по ЦРУ, и гръцкият напоследък беше 30 хил. дол. , нашият - 12 хил., малко по-висок на турския и още малко повече от румънския. И постоянно поватрях, че 2.5 - 3 пъти разлика в БПВ м/у Гърция и България е нещо оскърбително за самия Логос (Дао), за реда и връзката на нещата (ордо ет коннектио рерум). И ето сега според западните кредитори на Гърция гръцкият БВП е бил надценен до три пъти, т.е. реално е бил към 10 хил. Да се живее в лъжа е невъзможно, поне за дълго време. За нещастие на Гърция нейният разпад настъпва по времето на все още пълно господство на пазарно-фундаменталистките догми в ЕС. Мерките, които еврозоната готви, са убийствени. Това, че дълговете на Гърция към чужбина ще станат неплатими, когато я изгонят от еврото, е още нищо. Доходите на домакинствата ще паднат наполовина, дълговете на гърците към гръцките банки ще станат неплатими. Гръцките банки ще фалират, ще повлекат оставащите гръцките фирми, ще се разстрои вносът на енергия и ще настъпи хаос. От по-високо по-зле се пада. Гърците страдат от своя исторически елит - фанариотите, които направиха от тях нещо, което те не са, и поддържаше положението с лъжи. Българите пък страдат от неспособността си да излъчат и възпроизвеждат елит. По времето, когато Гърция рухна, Румъния е по петите й, Македония бере душа, Сърбия си остава парий, Турция се ислямизира, България избра едно стадо малоумни маймуни да я управлява. Редактирано от - Чичо Фичо на 10/6/2011 г/ 15:42:34 |
По-рано с Бонго спорехме в смисъл, че той застъпваше приемствеността на новогръцкия етнос с древните елини. Аз в духа на стария Фалмерайер поддържах, че такава приемственост няма, новогръцкият етнос е (конюнктурен) етноконструкт на фанариотството от разнородни етнически елементи. Ти очевидно не си вденал нюансите и упорито отричаш, че "етнос"-ът сам по себе си е социална контрукция. бонго-бонго 31.10.2010 г. 21:30:22: .....Защото така работи елинизмът - чрез езика и пайдеята. И Панайотис ти го намекна с думите за Америка. Иде реч за културна приемственост, която върви през езиковата. И Псел, и ученикът му Итал, и Ана Комнина - никой от тях не претендира да е петдесето коляно от тетка му на Ахил. Античните елини за тях са мъртъв народ. Но те претендират да са културни приемници на древните елини. Елини стават азбукарчетата, които рецитират Илиадата в оригинал, както нашите азбукарчета рецитират "Аз съм българче". Етническата принадлежност не е природна даденост. А ти ми говориш за "преки потомци" и "раси". ... Крайно време е да прочетеш Б. Андерсън, а не само да се консултираш с резюметата на "Imagined communities" в нета ... |
| Бонго, Не си информиран добре. Винаги съм твърдял, че етносът е социокултурно явление, а не биологическо или друго. На форума съм се занимавал специално с много популярните сега въпроси на популационната генетика, генетичните маркери и етносите, имах цяла тема за това. Но и като така, пак може да има "естествени" и "изкуствени" етноси, и разликата е в степента на "социалното инженерство", на волунтаризма, насилието и лъжите, използвани за формирането им. Българският етнос се съхрани и после избуя отдолу нагоре в крайно неблагоприятни условия, напълно лишен от свой "етноелит" и програма. Новогръцкият етнос, обратното, като новомакедонският и румънският, беше конструиран отгоре надолу, от елита. Бедата съвсем не е в азбукарчетата и четенето на Омира, а в насилието и асимилацията срещу другите етноси, в расистката пропаганда и в мегали идеята. Насилието и лъжата са пряко свързани с разврата и подкупничеството. |
| Биологически погледнато, почти никой съвременен етнос (ако не е изолиран на далечен остров или друго недостъпно място) не е "генетично обусловен" - всички известни генни маркери са много по-стари (поне с по няколко хиляди години!) от времето на появата на съвременните етноси. Диференциацията на езиците от едно семейство също е много по-скорошно явление. Най-противното е ретроградното в наследството на древните елини (за разлика от източните и африканските народи, от които те взимствали почти всичко), е идеята за елините срещу варварите (свободните срещу робите, мъжете срещу жените). |
Но и като така, пак може да има "естествени" и "изкуствени" етноси, и разликата е в степента на "социалното инженерство", на волунтаризма, насилието и лъжите, използвани за формирането им. Българският етнос се съхрани и после избуя отдолу нагоре в крайно неблагоприятни условия, напълно лишен от свой "етноелит" и програма. Нима? Че какво е приемането на християнството? Ами приемането на славянската азбука - не са ли те социоинженерни процеси?. И дали са "избуяли отдолу"? Ами Паисии - "О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?"- това също ли е "избуяване отдолу". Ами тази история с ахряните, както се наричат помаците, изкуствена или естествена е? "Отгоре" или "отдолу". Тоя марксисъм напълно ти е замъглил главата. Опитай се да проумееш, че винаги има една прослойка, която дефинира границата "ние" - "те", която съхранява и оформя историческата памет, според конкретните условия и тя в крайна сметка е основен двигател на етнообразуващите и национално консолидиращите процеси. Поне от Омир насам, на Балканите е така. Участието на една държавна машина може да катализира този процес, може и да го забави, но не го прави повече или по-малко "изкуствен". Още повече, "изкуствен" и "естествен" не се степенуват. |
| Великолепно. Истинско удоволствие е да се следи дискусията между Чичо Фичо и Бонго - Бонго. Двама ерудити. Наистина, логично е да се предполага че размитите и вечно променливи държавни граници в миналото (а и понастоящем В случая, обаче, обнадеждаващото е друго - български елит е имало, има и вероятно ще има. Единственото ми опасение е обаче елитаризма. При цялото ми възхищение от съвременнте Български интелектуалци съществува опасението ерудитите в дадена област да се самовъзприемат и като плурипотентни "мъдреци". Тогава вече "елитарно" и "варварско" престават да бъдат само категории и стават присъда. Във всеки човек, без изключение, има Божа искрица. Единствената разлика е че Твореца е дал шанс на едните да я ракрият и развият in momento, а на другите - ... е да кажем, e дал надеждата за същото при други времена и обстоятелства. |
Най-противното е ретроградното в наследството на древните елини (за разлика от източните и африканските народи, от които те взимствали почти всичко), е идеята за елините срещу варварите (свободните срещу робите, мъжете срещу жените). Идеята за разделение на елините срещу варварите , както ти обясних и миналия път, не е "расова". Самата етимология на варварин показва, че разликата иде от езика. Благодарение на Аристотел, когото си изучавал несъмнено, пък знаем и важното допълнение, че елините се отличават от варварите по своята пайдея. Думата означава възпитание, но в модерни времена се отъждествява с лаатинската "култура". Когато четем Филипиките на Демостен срещу бащата на Александър Велики, ние разбираме самата същност на това разграничение. То няма нищо общо с произхода - македонските владетели изтъквали произхода си от Херакъл и никой елин не им го отричал. Демостен обаче твърди, че македонците са толкоз чужди на гръцкия етос, че човек дори и свестен рон не може да си всеме от Македония. Ако пренесем елинския мироглед в съвременна България, тя е също е пълна с варвари - хора, които не споделят социалните и етични ценности и не могат да ги артикулират. По същество това разделение е родоначалник на национализма. То е различно от противопоставянето свободни - роби. В елинските общества робите са в несравнимо по-добро социално положение, отколкото в източните деспотии. Но в източните деспотии, на които ти симпатизираш, макар да те е страх да го признаеш, тазкова идеологическо противопоставяне е трудно, по простата прична, че макар робите като положение малко да се различават от животните, няма истински свободни хора, които да съставляват тяяхната онтологическа антитеза. Автократията на изток (различно нещо от монархията у аристотел, дори и от тирянията) значава безправие на цялото насление, дори до най-високопоставените случитеели на великия цар, фараона, халифа, султана или великия могул. Владетелят е гоподар на живота и смъртта им и вместо правата на елинските polites т.е. граждани, те имат привилегии. |