СЪБУЖДАНЕТО
Отиди на страница:
| Развитието не може да бъде за сметка на щастието Изказване на президента на Уругвай Хосе Мухика на конференцията на ООН за устойчивото развитие “Рио + 20″, 20-22 юни 2012 г. Цял следобед си говорим за устойчивото развитие и как да изведем огромни маси от бедността. Какво се върти в главите ни? Дали моделът, който искаме, е актуалният модел на развитие и потребление в богатите общества? Питам се – какво ще стане с тази планета, ако всяко индуско семейство се сдобие с толкова броя коли, колкото има средната немска фамилия? Колко кислород за дишане ще ни остане? За да съм по-ясен – разполага ли светът с материална база, за да могат 7 или 8 милиарда души да консумират и да хвърлят отпадъци със същата интензивност, както най-заможните западни общества? Възможно ли е? Или дискусията ни трябва да е за друго? Сами създадохме обществото, в което сме. То е дете на пазара, на конкуренцията. Довело ни е един злокобен и взривоопасен материален прогрес. Пазарната икономика е създала пазарни общества. И ни е довела глобализацията, обхванала цялата планета. Ние ли управляваме глобализацията или тя управлява нас? Възможно ли е да говорим за солидарност и че сме “всички заедно” в рамките на икономика, базирана на безпощадната конкуренция? Докъде стига нашето братство? Не казвам тези неща, за да отрека важността на настоящото събитие. Напротив – предизвикателството пред нас е от колосална величина, а голямата криза, пред която сме изправени, не е екологическа, а политическа. Човек не ръководи днес силите, които е отприщил, а те ръководят него. И живота. Не сме дошли на планетата, просто за да се развиваме ей-така, най-общо. Дошли сме, за да бъдем щастливи. Защото животът е кратък и си отива. И никое благо не струва колкото живота. Това е елементарно. Но животът ще ми избяга, докато работя и работя, за да мога да консумирам печалбата, и обществото на потреблението е моторът за това. Защото по определение, ако се парализира потреблението, спира и икономиката, появява се призракът на застоя за всеки от нас. Но именно хипер потреблението разрушава планетата. А това хипер потребление се налага да се генерира непрестанно чрез вещи, които траят кратко, защото трябва да се продава много. В такъв случай електрическата крушка вече не може да издържа запалена 1000 часа. Всъщност може да има и крушки, които издържат запалени по 100 000 часа, но не трябва да бъдат направени. Проблемът е в пазара. Нали трябва да работим и трябва да поддържаме цивилизацията на “използвай и хвърляй”. Така попадаме в порочен кръг. Това са политически проблеми. Сочат ни, че е време да започнем борба за друга култура. Не става дума да се опитваме да се върнем към ерата на пещерния човек, нито да си слагаме надгробен паметник. Но не можем и да продължим безкрайно да бъдем управлявани от пазара, а трябва ние да го управляваме. Ето защо казвам, че според моето скромно разбиране проблемът ни е от политически характер. Древните мислители като Епикур и Сенека, а също и народността аймара, отсъждат: “Беден не е онзи, който има малко, а който се нуждае от безкрайно много”. И иска още и още. Това е културният ключ. Така че ще приветствам усилията и споразуменията, които се правят. Ще участвам като управник. Знам, че някои от нещата, които казвам, звучат като празно мелене. Но трябва да си дадем сметка, че недостигът на питейна вода и агресията към околната среда не са причината. Причината е цивилизационният модел, който сме наложили. И онова, което трябва да ревизираме, е нашият начин на живот. Принадлежа на една малка страна, дарена богато с природни ресурси, за да живее. В нея има малко повече от 3 милиона жители. Има и около 13 млн. крави, от най-добрите световни породи. Плюс 8 или 10 милиони прекрасни овци. Страната ми е износител на храни, на млечни и месни продукти. Почти 90% от територията се обработва. Другарите ми работници навремето много се бориха за 8-часов работен ден. А днес са постигнали вече 6-часов. Но онзи, който го има, се хваща да работи на две места. Така че работи повече, отколкото преди. Защо? Защото има да плаща безброй неща: мотоциклета, колата, вноски и вноски. Докато се опомни, вече е стар и животът си отива. Тогава човек се пита – това ли е целта на човешкия живот? Само да се консумира? Съвсем елементарно е. Развитието не може да е за сметка на щастието, а трябва да се осъществява в името на човешкото щастие, на любовта към земята, на грижата за децата, на приятелството. Щастието е най-важното ни съкровище. Когато се борим за околната среда, трябва да помним, че първият й елемент се нарича “човешко щастие”. Президентът, който живее на село Хосе Мухика е президент на Република Уругвай. Роден е през 1935 г. в Монтевидео. През 1970 г. се присъединява към градското партизанско движение Тупамарос и след военният преврат през 1973 г. е арестуван. Като партизанин проявява завидни организаторски способности и умения на стратег. В течение на няколко часа заедно с другарите си завземат град Пандо. По време на сраженията Мухика е ранен от шест куршума, бил заловен и хвърлен в затвора, където прекарва 12 години (1973-1985). Повечето от тях изживява в сурови условия за живот и в изолация, неведнъж е подлаган на жестоки мъчения. След възстановяването на демокрацията през 1985 г. Мухика е освободен и заедно с други тупамароси създава партията Движение за участие на народа (МПП). През 2005 г. се жени за сенаторката и своя съпартийка Лусиа Тополански. Избиран е за депутат в долната и в горната камара на уругвайския парламент. От 2005 до 2008 г. е министър на селското стопанство. През 2009 г. Мухика, когото бившият бразилският президент Лула да Силва определя като един от своите примери, е избран за президент на Уругвай от лявата коалиция Широк фронт. Като такъв живее в скромна селска къща в покрайнините на столицата, до която се стига по черен път. Автомобилът му Volkswagen Beetle е модел от 1987 г. Охраняват го само двама полицаи и Мануела – любимото му трикрако куче. В свободното си време президентът и жена му работят в градината си – отглеждат цветя. Мухика дарява 90% от месечната си заплата на стойност около 12 хил. долара. Благотворителната му помощ подпомага бедни хора и предприемачи, които желаят да стартират малък бизнес. След като дарява парите той получава грубо около средната работна заплата в Уругвай – 775 долара месечно. Това го прави най-бедният президент в света. “Може да изглеждам луд и ексцентричен възрастен човек, но това е свободен избор. Живял съм по този начин през по-голямата част от живота си. Мога да живея само с това, което имам”, казва президентът на Уругвай. |
| През последните 15 години БВП на България по метода на доходите се разпределя в рамките на 39-43% "Компенсация н наетите лица", 10-15% "Потребление на основен капитал" 45-50% "Нетен опериращ излишък". Няма друга такава държава в ЕС с толкова нисък дял на първия компонент. А какво се крие зад третия ли? Ами всичко - амортизация на вили, яхти, коли, обзавеждане и т.н. заведени на името на фирмите все на европейско и над европейско ниво. Реклами за да нахраним журналистите по европейски цени. Договори за наеми и т.н. и т.н. Апропо това съотношение е било най-трагично по времето на "лявото" управление. |
| Съдът в Солун наложи най-тежкото наказание на бившия кмет Василис Папагеоргопулос. Той получи доживотна присъда на първа инстанция, съобщи БНР. Папагеоргопулос е обвинен в участие в корупционна схема за присвояване на пари от общината. Доказано е престъпление, при което чрез фалшифициране на документи от касата на община Солун са източени 18 милиона евро. |
| Натисни тук Власти Китая признали наличие «раковых» районов В Китае есть сотни населенных пунктов, проживание в которых грозит раковыми заболеваниями. Недавно это признали и власти страны. Китайското икономическо чудо... |
| И В ГЪРЦИЯ ОКУПИРАТ ФАБРИКИ ПОД РАБОТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ http://www.youtube.com/watch?v=f3SkuZ6btvM Видеото е публикувано на 13 март2013, 22 минути, с български субтитри Вторник, 12 февруари 2013 година, е първият официален ден от производството във фабриката Viomichaniki Metalleutiki (Vio.Me), под работнически контрол, в Солун, Гърция. Това означава, че работата се организира без шефове и йерархия, а планирането се прави с пряко демократични събрания на работниците. Те обявиха край на неравното разпределение на ресурсите и ще имат равни и справедливи възнаграждения. Фабрика произвежда строителни материали, и те са заявили, че планират да се насочат към производството на стоки, които не са вредни за околната среда. При безработица достигаща 30%, работниците от фабрика "Vio.Me", изтощени от големи приказки, обещания и повече данъци, не получавали заплати от май 2011 г., с решение на Oбщото събрание на съюза, заявяват своята решимост да не станат жертва на безработицата, а вместо това, да вземат фабриката под свой контрол. Идва времето на работническия контрол на Viomichaniki Metalleutiki. Работниците във "Vio.Me" спират да получават пари през май на 2011 г., а впоследствие собствениците и мениджърите изоставят фабриката. След серия от събрания, работниците решават, че заедно ще управляват завода. Оттогава, те окупират и защитават фабриката и машините, необходими за производството. Те продължават да достигат до други работници и общности в цяла Гърция, получавайки огромна подкрепа. Солидарността и подкрепата на всички тези групи, общности и личности, имат важен принос за оцеляването на работниците и техните семейства. |
| В Швейцария на 16 март около 20 000 държавни служители организираха демонстрация, за да се противопоставят на строгите икономии с искания за по-добри условия на труд и заплати, съобщава Agence France-Presse. В демонстрацията, която се проведе в Берн, участваха учители, полицаи и други служители в обществения сектор. Протестиращите обвиняват правителството в това, че въпреки увеличението на цените, заплатите на държавните служители отдавна са непроменени. |
В Китае есть сотни населенных пунктов, проживание в которых грозит раковыми заболеваниями. Недавно это признали и власти страны. Китайското икономическо чудо... Клеветники такие..йоп..онский городовй  То там имаше и друга клевета - че стреляли с бойни патрони срещу студенти на Тянънмън! Убили, викат много младежи, които са били голееми врагове на народа! Ама аз не вярвам, а? Лъжа си е отсекъде..тц..тц..Китай притежава толкова демократична обществена структура..хората се радват на свободата на словото си и човешките си права под крилото на китайцкото бекапе..Блазе им.. |
