Давачи и лапачи
Добави мнение Мнения:1
| ДАВАЧИ И ЛАПАЧИ Има една хубава народна поговорка: Не е луд този който изяжда седем зелника, луд е този който му ги дава. Да де, ама кой да ти служа народни мъдрости. Държавите по света са луднали да раздуват своята "държавност" като на световно. Можете да забележите с просто око тази маниакална треска по всички точки на планетата. Скоростта с която се раздуват държавни апарати е близа до тази на светлината и кьораво и сакато ( казано неполитически коректно) се бута и ръга за да хапне от държавната баничка. Докато по времето на Маркс и Енгелс един призрак е бродил по света, в днешно време друг призрак се е намърдал на елегантен въртящ се стол, върти се, значи, нашия, свирка си с уста подпури от популярни оперетки и тлъстее със стахановско темпо. "Учи, маминото, за да не работиш"- една друга популярна народна мъдрост се вихри в ефира и заразява все повече и повече от младите дихатели. Спомням си как преди около тридесетина години срещнах в София млад грък. Мой връстник, тогава, с всичките му там вторични белези на прогресивен индивид за онези години ( началото на 80те на миналия век)- дълга коса, дънки, сандали на бос крак, раница и даже две-три книги подаващи се от нея. Попита ме нещо, вече не помня какво и от дума на дума се сприятелихме. Поканих го, занчи, аз, в къщи, булката свари по кафенце и ние се разприказвахме за туй, онуй. Говорихме си, значи, там за музика, за узо, за трошене на чинии и други такива баналности. Когато обаче дойде ред за политиката, младежа най-сериозно ми каза, че бил комунист и мечтаел за онзи момент когато комунизма ще дойдел и в Гърция. Гледам го, значи, аз, чеша се по главата и си викам на акъла: А бе, не вижда ли тук, нашия, за какво става дума? Брех, викам му, ами че ти съвсем не си в час, мой човек. Не виждаш ли тук какво е комунизма? А той ми вика: Ами, какво ти е лошото? Гледай, паркет имате, кооперация за чудо и приказ...Да, ама, викам доскоро живеехме пет човека в тая стая, сега сме вече шестима в две стаи...къде го видя, тоя ми ти просперитет? А той ми вика: Да де, ама в наше село ние имаме глинен под! Брех, викам си, на акъла, ами ние си мислим: Гърция, туй, Гърция онуй, пък той на глинен под...хммм... Ех, само да мога да се уредя и да стана железничар - въздиша и замечтано гледа в една точка този ми ти Костас, а аз още повече се озадачавам. Железничар? Еба ти мечтите...ние тук мечтаем кой барман да стане, кой таксиджия, кой нещо друго дето чекмеджето да го бие в шкембето, а той нашия иска някаква си постна и черна работа, дето тук само най-големите неудачници хващат. Хей, не че имам, аз, нещо против железничарите. Дядо ми Иван, Бог да го прости, беше горд железничар цял живот, ама горкият едвам свързваше двата края със своята мизерна ЖП пенсийка от цифром и словом 64 лева...и освен баба ми, която беше домакиня и "частничка" бродирачка цял живот трябваше да помага с тия пари и на разведената ми майка, а на всичкото отгоре трябваше да отглежда и мен и сестра ми...соцреализъм с една дума, ама Костас има мерак да стане железничар и туй то...е, ами к'во ти разбирах тогава аз от капитализъм...гледаш имат хората дънки, гледат най-новите филми, слушат си там на воля каквото им се слуша, четат си каквото им се чете, ходят си където им се ходи - шапка на тояга, един вид...а тоя ми ти човек има мерак да става железничар?Ха де...къде'й Киро на кирия? Та, не било то точно така, вика ми Костас. Намърдаш се, вика в железниците и после животът ти става по-хубав от песен. ДЪРЖАВНА РАБОТА. Сигурност, железна заплата, социално и здравно осигуряване, яка пенсия и изобщо...те това ти е, значи, КОМУНИЗЪМ. Работиш, колкото ти се работи, а получаваш - а бе да не ти разправям... Чак сега започвам да стополям за какво е мечтал този случайно срещнат младеж...и сега като гледам как вървят нещата...гледам че той е имал донякъде право да си мечтае за такава служба. Защото днес имаме ново класово разпределение: Тия дето пълнят хазната и тия дето я празнят. То, ако погледнеш - хубаво...нали за това е тази ми ти хазна, за да се пълни и празни, ама...дето вика народа: Когато станат много маймуни на клона и клона поради обясними физични закони взима та се счупва. Както ни учи принципът на Питър всеки достига в йерархични структури нивото на своята некомпетентност. Именно благодарение на този социален феномен...милиони ( кой знае, може да са вече пък и милиарди) жители на тази планета правят, струват и се уреждат на държавната софра...а там, благодат...нито норми има, нито пък някъв зор за печалба...хората нали за това плащат данъци, в края на краищата...и Пешо като гледа че нещо бая работа му се е натрупала за свършване и назначава Гошо, да му я свърши, докато той си говори за разни други по-занимателни работи по телефона с Мишо, да ама Гошо не е балама и назначава Тошо и...ясна ви е картинката...панаир на суетата, дето викаше онзи автор...да де ама тук изникват едни цифри които направо плашат окото. Майтапа си е майтап, ама тук както ще видите не е много за майтап. Дайте да погледнем сега каква е ситуацията. Аз не разполагам с кой знае колко статистически данни, ама като прочетох една статийка в Wall Street Journal от Stephen Moore и си викам на акъла: Ами то нещата били още по-зле отколкото аз си мислех че са...ето ви и фактология, а вие преценете сами прав ли съм или не съм: В САЩ, която е флагманът на капитализма има два пъти повече хора работещи за правителството отколкото в производството!!! Няма ташак! Работещи за държавата - 22.5 милиона, производство - 11.5 милиона. Само преди половин век(1960 година) картината е била в негатив: 15 милиона работещи в производството и 8.7 милиона - на държавната копанка. И става все по-зле и по-зле...а после се чудим: Кой ни сра в гащите? Да де, ама, да не си мислите, че някой се замисля: Как да го оправим този проблем? Не бе, братче...сега за сега на никой не му дреме...ще разтегнат по някоя социална лакърдия, ще направят там някоя и друга глупост и ще завъртят ръчката на машината за печатане на мангизи. Виж, вика, колко е лесно: Печаташ колкото ти трябват и туй то...за к'во ти е философски камък или перпетум мобиле? И най-важното има хора които им се връзват и гласуват с две ръце за ЛИБЕРАЛНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА, обещаващи едва ли не "Виагра" на всеки ъгъл, вечна младост и гладиаторски зрелища за всички по телевизията...а през това време производството бере душа...от една страна яки профсъюзи си викат: Ами, как може пощаджиите да взимат толкова, учителите онолкова, полицаите и ватманите пък да не ви говоря, а пък ние да мизеруваме тук...от друга пък, някои окомуш баровци си викат: А бе, що ще им цепя аз басма на тия - изнасям производството в Китай и ми дреме на оная работа...и така...едни бият тъпана, а други сбират парсата... И лека полека се получава това ми ти ново класово разпределение: ДАВАЧИ и ЛАПАЧИ...та, оди после ми разправяй: Ама, ние правдата, ние равноправието, искаме, значи достоен живот, светло бъдеще и тъй на тататък, ама вика без да се потим и ако може така нещо по-дебела филийка...нали разбираш за к'во ста'а дума, мой човек? Ама ха, нема с'а да сме 'се ние баламурниците...нъл тъй?  |
Добави мнение Мнения:1