Отиди на страница:
Не знам със спиралата на времето как стоят нещата, но мрънкалниците у нас в България, край нямат и по времето на Митхад паша и по времето на Демократическата партия и по времето на бат Бойко----  Мрънкат си те това е ..... |
| популяризирането не е никакъв научен принос, следователно какво му остава-възхвалата на съветския съюз по времето на голодомора. и в края на краищата затова ли му вдигат паметник?! и аз искам |
| Разбира се нито Айнщановата теория на относителността, нито Копенхагенската интерпретация на квантовата механика, задоволяват с обяснението на физическата реалност, но те са крайъгълни камъни към новите теории в модерната физика. Така без квантовата механика не може да бъде обяснен атомът, от там периодичната система, от там химичните връзки, а от там цялата химия. Именно решаването на уравнението на Шродингер за много частици (или в приближението на Хартри-Фок или в DFT приближението) сведе химията до физиката, по-трудно това става с биохимията, защото това решение изисква огромни изчислителни ресурси, а за биологията на ниво клетки, още никой не е успял да го реши. В края на 80-те големият квантов химик Енрико Клементи заяви, дайте ми мощни компютри и ние ще решим проблемът с рака. IBM веднага го назначи, тогава те разработваха матричните процесори. Разбира се и при сегашните многопроцесорни машини решаването на уравнението Шродингер в биологията си остава неосъществимо. В момента най-модерната физична теория е тази на суперструните, която се опитва да обедини теорията на относителността на Айнщайн с квантовата теория. |
| Всъщност "достиженията" на тов.Златаров се изразяват в рекламната брошурка "В страната на съветите(1936)" и серията сказки из Задунайская с призиви за окупация на Славинията са си заслуга отсекаде. Човекът попаднал в PR кампанията на НКВД по масонска линия и досега енкаведистките славини реагират първосигнално... P.S. Нали никой не се съмнява, че НКВД е разполагало с практически неограничени валутни резерви. И тогава се е крало qko, както показва биографията на тов.Шандор Радо, ама неизмеримо по-малко от сега... |
| Интересно е, че авторът въвежда в темата, използвайки случката с децата и майките. Защото аз имам едно обяснение, което лепва добре на гореописаните съждения. Наското тъщата - представител на БГ интелигенцията, известен учен и преподавател - дойде да гледа наследника за две седмици. През това време не можах да се въздържа и не да отбележа (умствено, разбира се  ), че тя започваше 90 процента от репликите си, насочени към наследника с "Не, недей, не така, не бива и пр.) Жената го правеше с най-искреното желание да му помогне и даде правилната посока на въртене в живота. Правеше го, защото така се прави у нас, защото винаги се е правило. Голяма част от "не"-тата бяха свързани с опасността той да счупи или повреди нещо (колата в горния текст) - т.е. с поставяне на предмета пред детето и пр. Схващате накъде бия, нали? И такива са - според мен - 90 процента от всички родители у нас. И най-лошото е, че всички го правят за добро.Та това е моето скромно обяснение за тъй описаните феномени. Сигурно има и други, разбира се. |
| Като се замисля сега, и аз съм бил възпитаван така, както и повечето от хората, които познавам - отне ми много време да преодолея някои наслагвания, навярно останали от най-ранно детство, много други все още са си там, макар да си давам сметка за тях. Тъй че възпитанието е един от основните фактори. Отрицанието се мултиплицира от една страна опита в първите години, от друга страна от неблагоприятната среда. |
| Не трябва да се смесват квантовата механика с Айнщайновата "теория" на относителността. Квантовата механика има проблеми, но в основата си е на прав път за решаване на някои практически проблеми. Айнщайновата "теория" на относителността, от друга страна, е една чиста глупост, която непременно трябва да бъде премахната от физиката в нейната цялост, без остатък, както буренът се преманва от житното поле. Заедно с нея трябва да си отидат и разните му там, свързани с нея, струнни теории, космологии и всякакви такива щуротии, които само изтощават ценния интелектуален потенциал, особено на младите и имат далеч отиващи трагични последици за науката. Проблем е също така как да се подходи към такива основни понятия в квантовата механика като спин или теоретичното обосноваване на позитрона, да речем. Както се знае, уравнението на Шрьодингер не може да изведе четвъртото квантово число, спин на електрона, и то, експериментално установено от Gerlach-Stern, се приема, че е изведено от Dirac от формула уж произтичаща от Айнщайновата "теория" на относителността. Внимателен прочит на въпросния извод показва обаче, че никакво такова извеждане не е налице, защото самата основна формула не може да се изведе от въпросната "теория". Ето защо, даже в най-благоприятния случай, а именно, ако приемем, че експериментите са безупречни и изходната формула в извода на Durac води до онова, което се получава експериментално, то тази формула може да се приеме единствено като някаква емпирична формула, с каквито са пълни инженерните справочници. Такава емпирична формула в никакъв случай не може да бъде разглеждана като произтичаща от някаква теория, а най-малкото като следствие на безсмислицата, наречена Айнщайнова "теория" на относителността. Същото важи и за теоретичното "извеждане" на позитрона, открит експериментално от Anderson, както и за всичко останало уж следствие на споменатата "теория". Споменатата "теория" е вградена в някои области на съвременните точни науки с помощта на много нагла пропаганда и изкусни манипулации, ненадминати по своето безчестие, напълно чужди на научния метод. Подобна схема се прилага и при пропагандата на квантовата механика, уголемявайки до неузнаваемост скромните й възможности, представяйки, че, видите ли, единствено липсата на мощни компютри й пречи да се справи с такива драматични проблеми като рака, да речем. Разбира се, няма нищо по-далече от истината от представянето на квантовата механика като подобна панацея. За този, който разбира не е трудно да направи справка доколко моделирането чрез методите на квантовата механика, прилагано в невъобразим мащаб от фармацевтичните компании, наистина е довело до някаква революция в синтеза на лекарства, освен някой случаен успех тук и там, който и без компютърно симулиране ще се постигне, ако не и нещо повече. Големите съвременни науни цетрове днес са се специализирал не толкова в честен научен труд, а в продаване на науката на политиците чрез хвърляне на кьор-фишеци като горните за радост на една безсрамна върхушка, систематично изсмукваща жизнените сокове на научното търсене от което светът толкова се нуждае. |
 Биволе мили , Ти си бал мааму на броя от понделник . Дописката за Хайнщайн в зян станала . Какво безсрамие , Боже мили ...   |
| Кой подхвърли на Бивол по калдъръма Торията за относителността? Три непоряда по служба; поливане на "розите" и всичко за което се сетите. о.р.мл.сержант Анастаси Сиров. |
За Денков -  .Пред А. Златаров - дълбок поклон ! Цели 79 г. са минали от написването на тази негова творба, а всичко в нея е така (ужасно) актуално, че просто ти натръхва косАта от ужас ! Май нищо не се е променило на тази изтрадала българска земя за всичкото това време !  |
| Да видиш отрязаната с ножовка лопата от скулптурата на металурга в градинката е да отбележиш видимата страна на вандализма, който и при комунизма чупеше лампите в парка. Сега, разбира се, даже не е чист вашдализъм, защото има и утилитарна страна -- ше да е занесъл оня парчето лопата у пункта и ше да е зел пеесе стинки. Има обаче един друг, скрит вандализъм, който подло се пробутва за култура, към който всеки разумен човек трябва да е особено непримирим. И не ми е думата само за онези недодялани блокове от цимент, разхвърляни в този същия парк, а и надолу покрай Перловската река, за които смей да кажеш, че са демонстративно бездарие. Ще си изкараш коментари, че нищо не разбираш от изкуство и подлостта, която споменах, теб ще изкара безкултурния. С такъв естетически вандализъм кой ще се справи или това е изкуство и там не се пипа, както не се пипа вандалщината в онова, което някой е провъзгласил за наука, въпреки че е явна глупост, а глупостта наука не е. Ти остави, ами и мъдрости от подобен интелектуален вандал, удобни за всеки случай се пробутват като провидения на гений на гениите. Всичко е удобно ушито -- пред атеистите атеистични, пред богоугодните богоугодни. За всеки по нещо, което го прави и морален вандал с дизайн по-гъвкав и от оня на килифаревския поп. Кому е притрябвало това вече го обясних в друга дописка тук. Та, не само с три непоряда по служба и поливане на розите трябва да се здрависва всеки, който подхвърля хвалби към подобен интелектуален вандал, а с нещо много повече, с изобличаване пред цялото общество. Защото подобно вандалство има най-вече утилитарни мотиви, за тези, които го практикуват, състоящо се в разрушаване на обществото, за да се владее. |
| Поздравления, г-н Денков!, особено за това че ни припомнихте какво е писал Асен Златаров в едно подобно, нещастно време за България. Марксе, поздрави за Вашето кредо и за отстояваната неизменна позиция! |
| Колко точно голям учен е трябвало да бъде проф. Златаров според вас бе, злобари, за да го „признаете“ от висотата на собствените си постижения? А между това давате ли си сметка, от всичкото учен по света днес колко качествена продукция излиза? Ако беше много, щяхме направо да хвърчим напред, ама не е така. Така че някои и по 300 статии и 10 дебели монографии да имат, може пак да са в крайна сметка само отпадъчен научен продукт. Златаров може да не е бил велик, но е бил добър учен, а и е запомнен като отличен популяризатор. Колко като него имаме, че сте толкоз придирчиви? Аз смятам да намина във форума след 80г., да питам дали се четат написаните днес трудове на нашия Бивол и дали най-после светът е последвал съвета му да загърби глупостите на оня дилетант Айнщайн, за да благоговее пред него самия, Бивола. (А Айнщайн, подобно на Златаров, има и тоя тежък недъг, че изповядвал социалистически убеждения.) |
| 1932г сме като през 2011г, човек се пита дали и междувременно не сме били все така - по-вероятно да, отколкото не. Мислеше, че не може да е по-лошо, Денков? Ето, че може, а че не се е писало в "Раб. дело", както сега в Сега.бг е напълно обяснимо, нал тъй. Изобщо докато идеалът ни е дасе наядем, нае* и напием винаги ще си ходим ненаядени, ненае* и жадни. Или поне така ще си мислим. Ето го и тънкият оптимизъм в цялата работа. Хубава статия, но защо авторите ни не могат да надникнат над очевидното? Не просто да ни питат въпроси, които сами си задаваме (това е работа на политиците), а да ни карат да се замислим? Затова обожавам Дончо Цончев, той беше от шепата, които виждаха далече и не се страхуваха да грешат. Преди смъртта си ни остави приказката за "красивата версия", хареса ми! Улавям се, че съм готов да приема и лъжата, ако тя е красивата версия. И обратно - да не приема истината, ако е грозната версия. Има нещо много мъдро в това. Ако се приложи мярката на ДЦ могат много лесно да се разберат американците, това е много мощна мярка! Денков приема грозната версия и е повел цяло стадо, гледам  |