Отиди на страница:
| И международните договори го пазят, и авторският колектив го пази, и законът за паметниците, уви.... Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев с идеята да символизира „признателността на българския народ към руските воини“. Автори архитекти са арх. Данчо Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Китанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев |
| Не е идеология, живаче. Това е единствено смирение и уважение към паметниците. Към всякакви паметници. Както каза Геновева - ако другия бяха нашарили - за него щяхме да негодуваме. Замо че и аз забелязвам, че хората, които по принцип си позволяват да драскат по паметници, са доста селективни, почти винаги един и същ тип паметници се оказват "замесени". Та затова тяхната защита може да изглежда пристрастна - всъщност пристрАстен е изборът, според който са "осъвременени". |
Витлеем, естонците не могат да ми служат за пример за нищо особено. Преиграваш. Естонците, малък народ с малка държава като България, са си били баш два пъти "освободени". Един път нацистите ги 'освобождават' от съветско иго, втори път съветите ги 'освобождават' от нацистко иго. Ама не щат паметник на съветската армия и не щат  |
| Die Hexe, къде видя драсканици? Да има пречупени кръстове, цинизми, обиди на политическа и расова основа - не. Ако имаше, и аз щях да се изкажа отрицателно, но няма. Младежите, които са го направили, явно имат повече интелект от на обикновени тъпи хулигани. |
Попангелов, това го пише в линка, който ти пусна!  Аз самият не бях чувал за този паметник, както казах. Само че има маалка разлика между monument и memorial, и това е именно паметник "посветен на победата на Червената армия над Нацистка Германия и падналите в борбата (редовни войници и партизани)". |
| Няма що, известни по света и у нас. На сайта на Торонто Сън има няколко коментара. Подписаните с български имена са в стил "ууу, окупаторите си получиха заслуженото". Но има и други, като например "отвратително, значи обезобразяването на историята е нова форма на изкуство" или "Всички ветерани заслужават нашия респект и вандализирането на паметник в тяхна чест е най-малкото позорно." В Канада помнят и се почитат ветераните, има дори руска секция към Легиона. Те не са забравили нито Нормандия-Неман, нито Сталинград. Не мисля, че имиджа на България особено ще се подобри с тази вандалска изява. |
Живаче, за повече интелект - безспорно си права. Но надали имат повече морал и чувство за мярка. Die Hexe, днешните млади имат други категории за нещата. Друга им е мярката. Те за това са млади! Според мен извършеното няма нищо общо с вандализъм и понятия в този смисъл. |
67, не става изобщо реч за това, че имиджа на България ще се подобри от такова нещо. Това е абсурдно и да го твърди някой, значи, че не е добре с главния. Аз обаче живея в България и няма как да нямам достатъчно чувствителност към подбудите на младежите, които са го направили. Истината е, че младите хора в България се бунтуват от това, което им предлага родината им. Истината е, че са пълна безпътица. Само че са твърде малко, за да изразят по друг начин недоволството си. Затова прибягват до такива начини, които за мнозина остават неразбрани и поради това се възбужда недоволството им. Това не е вандалщина, мила 67, повярвай ми не е. Протест е. Отчаян протест. Забележи подтекста - след постигането на свободата ни с помощта на Червената армия, чиито незнайни воини символизира този паметник, докъде я докарахме? До Супермен, който ще дойде отново да ни освобождава с руска картечница в ръка?! До мечтите и стремежите ни, толкова реални, колкото и дядо Коледа... Не порицание, разбиране търсят младежите в България, разбиране и помощ... А политиците и ние, техните родители, все им я отказваме  |
| Не, не са я представяли като вандалска, точно това е ключът. Заглавието е "Армейски паметник модифициран в супергеройски". Коментарите за вандализма са читателски. |
През 1956 г. излиза романът "Воля" от Митко Горчивкин. Главният герой Захари (Зарко) Белев е ученик, останал инвалид при нещастен случай. Той намира играчка, която се оказва заредена с взрив. Говори се, че такива предмети са хвърляни по време на бомбардировките над София през войната. Натиснете тук |
...Според мен извършеното няма нищо общо с вандализъм и понятия в този смисъл... Да, да..няма нищо зер...Те - младите - нямат никво чувство...че те дори нас по- възрастните не и@ават за слива, камо ли некакъф паметник...Те за нищо не стават, не са уваяжителни и ни съ - най-паче - таквизи родолюбци като нас...Ееех, ний какви родолюбци бехме на времето...  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Не зная, Жанче, ако беше протест, щеше да е на платнище, опънато пред паметника. На карикатура. На плочника отпред. Може и да е отчаяние. Но безпаметното отчаяние докара неонацизма в Русия. Преди двайсет години това бяха лумпенски групички, на които гледаха като на болни. Сега са страшни. Атакистите имат още много хляб да изядат да ги стигнат. |
| Така, да изясним нещата: 1. Днес пуснах два линка към паметници/мемориали/монументи /места за поклонение и подобни, посветени на Червената Армия в Израел: - единият касае паметник на евреите - войници в Червената армия и партизани в СССР, загинали по време на Втората световна война и е отдавна построен и си стои все така сив и неосвежен от еврейските младежи. За този не знам точно в кой град в Израел се намира. - другият, според вестник "Джерусалем поуст" и много други медии се строи в момента в Нетаня. Събрани са над 1 милион долара дарения от еврейските общности по света за построяването му. Той е посветен на Червената армия и според министър председателя на Израел е израз на благодарност на народа на Израел към народа на Русия и народите на бившия СССР, а също и израз на поклонение пред саможертвата на бойците от Червената армия в борбата с нацизма. Този мемориал трябва да обедини в един смислов център всички по-малки паметници на Червената армия в Израел и да стане централно място за изказване на почит, уважение и преклонение пред саможертвата на бойците от Червената армия от страна на народа на Израел. Редактирано от - popangelov на 18/6/2011 г/ 22:34:46 |
Преди двайсет години това бяха лумпенски групички, на които гледаха като на болни. Абе, това не са лумпени. Един лумпен няма да се сети да направи това. Той щеше да го изпотроши, да им нарисува Хитлеристки мустачки и такива тъпотии, до които му стига ограниченото въображение. Нарисуваното на паметника е изкуство. |