Отиди на страница:
| А когато от 60-та - 70-та насам ти се привиждат зли комунисти пълзящи и точещи свой кинжал (да ме прости Лермонтов) - това си е обикновена параноя. Интеле, никой тук не твърди, че такива истории няма. Забавляваме се с излиянията на удара, пред които и книгите на Стивън Кинг са като детски приспивни историйки. Редактирано от - Die Hexe на 17/7/2011 г/ 23:12:11 |
| За "панелното строителство" (кавичките ги е сложил Бонго- защо.. не знам?! на английски наистина си е панел!) Бонго май е прав- в България първият блок е бил в София.. но пък малко след това, подобен блок започва и в Пловдив и комай ги завършват заедно.. ще проуча и ще пиша.. А в света първите панелни сгради са разбира се в САЩ- Ню Йорк- Куийнс.. В Европата- Франкфурт.. Тези в Куийнс още стоят, смятат се за забележителност.. Архитектът който ги е изобретил-Атърбъри се казва, печели и награди.. Ама като някои хора, мислят че са загрозяващи.. Редактирано от - samuil на 17/7/2011 г/ 23:17:09 |
твърде близки връзки с разстреляни от народния съд. Ако са изповядвал твоите антинародни възгледи и са мразили народа, колкото теб, то съвсем заслужено са ги осъдили и разстреляли.  |
 Струва ми се за по горното заслужаваш бан, но го оставям на сибила.И прочие, не ти ли писна да се нижеш на хората в обувките? Пролщината е досадна, особено само рекламираната такава. Ако това ще те успокои, именно хората като теб, след десети (не девети - този път десети) ПАК съдиха членове на моята фамилия само че от другия клон. Въобще пролите много лесно намират кого да изправят за народен враг, а може би вместо да си търсят врагове могат и да поработят.  |
| Язе отвадам... Послепис - Всеки носи радост във форума - едни на влизане, други на излизане Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Съгласна, но това не е оправдание. Не е лесно и да си студентка с деца, никак не е лесно да правиш дисертация с деца. Много по-трудно е, но не е невъзможно. Не оправдавам забраните - но не мога да приема те да се използват впоследствие като извинение за недостатъчна амбиция или за лични и професионални неуспехи. А, отделно, че и децата вече са дошли. Едно е да се родят в семейство на студенти (тъй стана при сина ми) , друго е да работиш, да имаш малки деца, всеки ден да пътуваш за работа и тепърва да кандидатстваш за висше образование, перспективите от което никак не са ясни, пак заради пустия произход. Защото трябва да имаш предвид и непрекъснатото втълпяване - по повод и без повод, че произходът ти те обрича само до определено ниво на професионално развитие. Много са факторите, има разлики в отделните периоди и съдби. За много неща субатомният е принципно прав, особено що се отнася до периода 1971 - 1973, колкото и декларативно да звучи. |
| Интел, Брайтман го е казал (айде, заради теб, в случая) доста точно. Но точно нелепостите, изобилстващи в постингите на уважавания колега, предизвикват реакциите ни. Но аз си мисля, че той нито обяснява, нито обосновава "ксенофобията" си. Мисля си, че той не се интересува от реакцията ни. Ето защо, заради симетрията, аз ще си позволя да не се отнеса сериозно към творчеството му. П.П. Опс, нямам предвид постинга на Брайтман за разстрелите, а този от 22:50:45.  Редактирано от - hamel на 17/7/2011 г/ 23:26:31 |
| Всъщност комунисти изобщо нямаше, нямаше "член първи" от Конституцията, нямаше "другарски съд" за повлиялите се от западната упадъчна пропаганда, нямаше Белене, нямаше мръсно производство, тровещо населението край комбинатите за цветни метали край Стара Загора, Златица, Асеновград, Враца, Девня, Златна панега и пр., нямаше отровни изпарения край Русе и Бургас, нямаше завинаги унищожена природа край Кремиковци, нямаше цензура в печата и телевизията, нямаше партийни и военни маршове по радиото, нямаше "Хей Бълкън , ти роден наш" и "Тиии Партиййооо" с басов глас, нямаше съветска телевизия в петък и филми за партизаните и войната, нямаше громене на "гнилия капитализъм", нямаше АОНСУ", "Партиздат", "Работни ческо дело", нямаше "съветските другари", нямаше "под мъдрото ръководство на Партията", нямаше " Братска дружба", нямаше 16-та република, нямашеу нахлуване в Чехословакия, нямаше реекспорт на нефт, нямаше износ на оръжия в третия свят за диктаторски режими. Нямаше "чадъри", нямаше "Да строим неуморно, другари, комунизма във нашта страна", нямаше и ДС, разбира се. Нямаше подписки срещу Солженицин и Сахаров, нямаше Гулаг, нямаше жертви на сталинизма. |
| Бонго, както казах - не е лесно, но все пак много хора са го направили, нали? Значи при истинско желание може. Колкото до ядрения - по-скоро писанието му се отнася за 50-те до към началото на 60-те, и то частично. Настървението му, обаче е от 2011 - а това е съвършено неуместно. А сега си представям какво са правили мои скъпи приятели по същото това време - как са рисували, как са свирили джаз и рок, как са правили филми, как са си оборудвали в къщи фотолаборатории, как са си правили телескопи и микроскопи, самолети и кораби, плували са, ходили са на планина, чели са книги (ооо, самиздатовски, предавани от ръка на ръка, трудно откриваеми и все пак винаги достижими). И сравнявам с тъжния и ужасно ограничен живот на ядрения. Домъчня ми за него. Редактирано от - Die Hexe на 17/7/2011 г/ 23:31:31 |
"Десните" комплексари, обаче в огромното си мнозинство са точно от комунистическата родова номенклатура. Има мнозина таквиз. Има един... може да го нарека мемоари на Златко Ангелов, Комунизмът и Угризанията на един по неволя виновник. Натиснете тук Струва си да се прочете. |
| @хамел, карай... казал съм го още в първия си постинг под статията - делението е малко остаряло и смятам абсолютно невалидно за хора набор около моя. Днес никой нормален не се интересува къде си роден, а какво можеш и каква ти е квалификацията. Същевременно - показната народнящина е не по малко отвратителна, още повече че се гради на изначало грешния принцип "посредствеността това е плюс". Живеем в конкурентна среда, всеки трябва да се докаже, но "аз съм от народа" или "ние сме народа" не е доказателство, а регрес. "Аз мога и аз съм" вс "аз съм никой и това е моя плюс". Толкова от мен по темата, без да искам да засегна някого. Редактирано от - intel_inside на 17/7/2011 г/ 23:32:31 |
А когато от 60-та - 70-та насам ти се привиждат зли комунисти пълзящи и точещи свой кинжал (да ме прости Лермонтов) - това си е обикновена параноя. Die Hexe, айде стига легенди в едната или другата посока. Разстрелвания, убийства и това реките да носят трупове, както е било първите дни след 9 септемри 1944 г. през 80-те вече нямаше, но политически присъди, пращане в Белене, по-финни репресии, като уволняване от работа или забрана за следване си си съществуваха. - Конкретен случай с мой комшия от началото на 80-те. Щяха да разширяват улицата и моя комшия отсреща, партийна номенклатура, си продаде старата къща, заедно с половината двор, след като си построи голяма нова четириетажна "прогимназия" навътре в двора. Поставиха ограда, като си му е реда и нямаше проблеми. - Да, ама разширението на улицата се отмени и старата къща заедно с предната част от двора нямаше да бъдат отчуждени. Тогава той се присети да иска двора, от този, на когото беше продал къщата. Бутна изградената между тях ограда. Оня се опъна. В резултат купилият къщата замина на лагер в Белене, а оня завзе и огради двора към своята част, оставяйки половин метър, около старата къща. Вероятно го е натопил, че е "вражески елемент". |
| "Ядрен удар [Новак][13] 17.7.2011 г. 21:48:48 Да напомня само какъв беше животът на "сините аристократи" през слънчевите 45 години на комунистическата диктатура. Децата на "Сините аристократи" не можеха да следват, каквото си поискат, за тях бяха "Табу" Английската гимназия, "Външна търговия", "Дипломация", "Авиация", "Международни отношения", "Право", военните и мвр-училищата, "Корабоплаване", следване в чужбина и пр. Децата на "Червената аристокрация" учеха в Лондон и Париж, а във ВИТИЗ и ВИИИ "Н.Павлович" дете на "синята аристокрация" можеше да влезе през крив макарон или заради изключително дарование." *** Добре де, ясно, че си един от предметите на статията. Не е нужно да го афишираш чак с отявлени лъжи. Без да съм дете на аристократи (били те сини или червени) за мен и за 99% от българските деца изброените заведения също бяха terra incognita. Що се отнася до Лондон и Париж тия бяха баш децата на посинелите аристократи - имаше един списовател от търновските села активен СДС-арин (Дайната). Хеле пък Витиз - а, Йоската Сърчаджиев и той ли беше червен аристократ? За срам на много "сини аристократи" децата им прилепнаха о червената номенклатура - Боцето Карабочкова, а след това пак безсрамно развяха синия антикомунистически байряк. Та каквито ни демократите, такваз ни и демокрацията. |
| Браво, Брайтмане, право в целта! Да изтрепеш статистиката с единичен пример. Не се прави така, бе, кога ще се научите? Никой не спори, че не е имало такива неща. Отричаме да са били масови. Да не говорим, че сега, именно в наше "демократично" време на тоя съсед ще му се случи далеч по-неприятно нещо. И то с много по-голяма вероятност, отколкото тогава. Случката, която описваш, няма нищо общо с партийността, а с кримоналността. Да беше си направил труда поне да дадеш подходящ пример. От мен лека нощ и красиви и спокойни сънища!  Редактирано от - Die Hexe на 17/7/2011 г/ 23:39:10 |
| Преди Демокрацията, едните(Мнозинството, управляваните) бяха срещу другите(Малцинството, управляващите)! Сега, при Демокрацията, всеки е срещу всеки, всички срещу всеки и всеки срещу всички! Преди Демокрацията ни казваха, че "при Капитализма, човек за човека е ЗВЯР!"! А сега, при Демокрацията, се оказва, че не само човеците, но и "получовеците"-ДЕЦАТА!- са вече "зверове"! Ама, пък, Демокрация, е, бе! |
| Обобщенията относно "комплекса за елитарност" и "царските офицери" са донакъде верни. Вероятно този комплекс е роден от очевидно охолния и безгрижен живот на (имащите достъп до това, до което плебса нямаше), отроци на партийната номенклатура, в т.ч. и т нар."научно-техническа интелигенция" и "художествено-творческа интелигенция", заела идеалния център на София около Оборище, Георги Георгиу Деж, Шипка и редица квартали плътно населени с червени аристократи първа, втора и трета ръка. Мнозина от тези отроци, ползващи благата на системата, след това смениха боята, но вместо елитни комсомолски деятели, се подвизават като елитни демократични сенатори. Примерно. Развитие, какво да се прави. |