Обратно броене за шефа на НАП
ДДС, събран при вноса на горива, е приход за митниците, но връщането му е разход за данъчните
След като заплаши шефа на НАП Красимир Стефанов с "раздяла", Симеон Дянков започна с активните мероприятия. Като начало той изпробва през един вестник приятелския си огън срещу главния бирник на републиката. Дянков извади оперативната отчетност на Стефанов на показ, което досега финансов министър на България не е правил. Та тези оперативни отчети съдържат данни, които показват равнището на събираемостта на приходите. В тях се съпоставят числата по план и реалната събираемост към определена дата. Информацията, както обявиха официално за "БАНКЕРЪ" от финансовото ведомство, била само за вътрешно ползване. Въпреки това успяхме да се доберем до оперативния доклад.

"Вицепремиерът без граници" образно казано, започна да бие подчинения си Стефанов с неговия доклад по главата. (Впрочем, по същия начин Дянков извади в края на 2009-а стенограмата от Станишевото правителство, свързана с една банка, и цялата администрация се видя в чудо, а прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител от Министерския съвет за изнасяне на класифицирана информация. И до ден днешен папката с делото събира прах на нечие бюро.)

Проверката на "БАНКЕРЪ" по сегашния случай показа, че на всеки две седмици шефът на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов докладва в писмен вид на вицепремиера и финансов министър какво е изпълнението на приходите от данъци и от осигуровки. Отделно всеки понеделник Стефанов се явява на "килимчето" в кабинета му на "Раковски" за устен изпит - какво и как събира.

Шефът на НАП се кълне, че няма как да е в конфликт с финансовия министър Симеон Дянков, защото "подчинен с началник война не може да води". Стефанов признава, че преди месец - месец и половина между тях двамата е имало напрежение, но вицепремиерът бил в правото си да иска оптимален резултат от работата на агенцията. Той уточни, че от около месец и половина е във всекидневна връзка със Симеон Дянков и че последните оценки на министъра за работата на НАП са били в "положителна насока". Така че всичко било нормално.

Да, ама не. Според "справката бомба" за състоянието на държавните финанси към края на май, която Дянков предложи на медиите, има риск от неизпълнение на планираното за годината с около 620 млн. лева. Според данъчните експерти обаче реалното неизпълнение на приходите в края на тази година вероятно ще е около 320 млн. лева. То ще се дължи на по-ниската събираемост на осигурителните вноски. Данъчните обаче твърдят, че в края на годината ще изпълнят плана за постъпленията, като компенсират изоставането при осигуровките с преизпълнение по други пера. Така се случи и през 2010 година.

Както бе обявено, проблемът с осигуровките е в неправилното планиране. Именно с този мотив беше притисната да подаде оставка бившата шефка на НОИ Христина Митрева, която бе освободена от поста в средата на май, въпреки че цялото планиране е съгласувано предварително с МФ. И когато в последните дни този мотив бе съживен, всички удобно забравиха, че прогнозата за приходите в държавата (не само от осигуровки, но и от данъци) се прави въз основа на макропоказатели, които се спускат именно от финансовото министерство. Ако министерството твърди, че БВП на България ще нарасне с 3.6% през 2011 г. и ще бъде 77 млрд. лв., приходите следва да се изчисляват като процент от тази сума. Ще рече, че проблемът с ниската събираемост започва още от ведомството на Дянков и чак после идват лошата организация или примерно корумпираността на данъчните или на служителите на НОИ.

Има и друга причина в общественото пространство да се завихри огромната сума от 622 млн. лв. неизпълнение. Тази сума е записана и в публикуваната на сайта на НАП справка "Изпълнение на приходите по сметките на ТД на НАП". Около 250 млн. от тази сума са по-скоро счетоводно записване и се нарича
"преразпределение на ДДС"
Което показва, че няма връзка между прогнозите и реалността. Това, в комбинация с по-високите цени на горивата, води и до повече приходи от ДДС и от акцизи в митниците. Но месец след като митничарите съберат ДДС, данъчните трябва да го върнат. Затова приходът за митниците е всъщност разход за данъчните. В случая става дума за сумата от около 250 млн. лв., "превъртени" в системата на останалите до 622 млн. лв. (от тях 370 млн. лв. са несъбраните осигуровки).

В макрорамката на бюджета е заложен ръст на вноса за тази година от 13 процента. На практика обаче той е много по-голям. В доклада, с който разполагаме, е записано, че по последни данни към края на първото тримесечие той е 25%, и то на шестмесечна база. Ако се гледа на годишна база, което е коректното сравнение, ръстът е над 60%, предупреждават в документа от НАП.

Ръстът в износа на стоки и услуги да 2011 г. също ще е доста по-висок от планирания - 13.3 процента. Тук всеки един процентен пункт по-висок ръст от плана на Дянков води до 25.5 млн. лв. загуба на приходи от ДДС.
Внимание!- през първото тримесечие на тази година ръстът в износа е 55.6 процента!
Това също е записано като предупреждение за Дянков в доклада на Стефанов.

Дянков е планирал първо ЖЕЛАНИТЕ разходи, нагласил е след това НЕОБХОДИМИТЕ макроикономически показатели и като резултат е заложил ЛЕЛЕЯНИТЕ приходи. Това е простата схема на бюджетиране "ала Дянков", която вече дава дребните си и червиви плодове.

Как иначе, при положение че след средата на година все още излизаме от кризата, а индексиране на заплати и пенсии няма от две години, може да се заложи 5.6% ръст на крайното потребление.
Как може да се достигне този показател, от който зависят приходите от косвени данъци, след като през първото тримесечие например ръстът се измерва с жалките 0.7 процента?
И какъв ръст на приходите да се очаква, като се знае, че всеки един процентен пункт, по-нисък ръст на потреблението от планираното, води до приблизително 64 млн. лв. загуба на приходи от ДДС

Преди Дянков да удари Стефанов обаче, той на свой ред заяви, че НОИ е планирал нереални постъпления от осигуровки. "Ние още от октомври миналата година, когато се гледаше бюджетът на НОИ, писахме официални писма до НОИ, че методиката, по която се изчислява планът за осигурителните вноски, е грешна, тъй като стъпва на плана за миналата година, а не на реалните постъпления, които сме събрали за миналата година", обясни Стефанов.

Според някои наблюдатели критиките на Дянков за неефективната борба с ДДС измамите са прицелени в другия вицепремиер и силов министър Цветан Цветанов. МВР и данъчните неколкократно организираха шумни акции именно срещу "дедесарите".
Красимир Стефанов пък "заработи" недоволството на министъра си, като не пропусна да изтъкне каква добра координация има между неговата агенция и силовото министерство.
Отделно че Стефанов остана единственият подчинен на Дянков, който не е негово назначение. А вицепремиерът вече не крие, че напоследък се е заел да сменя висшите чиновници в държавата.

Каква е логиката на "ответника" Стефанов?
Очакваното неизпълнение на приходите в бюджета за годината към 17 юли е 580 млн. лв., каза Стефанов.
Според него 320 млн. лв. от тази дупка се дължат на грешно планирани приходи от осигурителни вноски, обясни Стефанов. Само за месец в резултат на контрола на данъчните инспектори (най-вече заради спазване на осигурителното законодателство) са "наваксани" 42 млн. лв., смята шефът им.

Друга част от неизпълнението се дължи на несъбран корпоративен данък.
В доклада Стефанов твърди, че той няколко пъти е предупреждавал, че има риск да се получи такъв ефект, защото той е пряко отражение от дейността на фирмите в "пиковата" за кризата у нас 2010 година.

Планираните приходи от ДДС ще бъдат събрани, кълне се Стефанов.
Запитан в кои браншове са най-големи "приходните" проблеми, той посочи, че най-трудно върви при горивата и при зърното, и обърна внимание, че именно затова са касовите апарати на бензиностанциите, свързани със системата на НАП. Предстои до 30 ноември това да бъде направено и по отношение на зърнопроизводителите. Така че и тук нещата били под контрол.

Колкото до фантастичния бюджетен оптимизъм, можем да кажем: "Толкова можал Дянков, толкова направил".
По-важното е обаче какво ще прави оттук нататък. Понеже няма как да сложи юзди на износа или вноса, нито пък да размаха камшик над крайното потребление, Дянков може да "печели" само от корпоративен данък и осигуровки.

Тук обаче въпросът е само един. Дали да се доубие българският бизнес и догодина в хазната да не влязат и тези изцедени сега приходи, или да се охлаби леко примката около врата му и да го оставим да мърда. В интерес на по-доброто бъдеще на всички ни.

Излишният трус
На 10 май тази година (преди около два месеца) шефът на Агенция "Митници" Вальо Танов заяви: "Приходите за първите четири месеца на годината са с 380 млн. в повече в сравнение с първата третина на миналата година. 2.14 млрд. сме събрали досега."

Днес обаче се оказва, че приходите от акцизите за горива ги няма. И настава пълен хаос. Потребление има, "Лукойл" дори е увеличил с 50% износа си, но приходи в бюджета няма. До скоро се смяташе, че злоупотребата с горива минава през търговците на дребно. Именно заради това бензиностанциите бяха принудени да свържат фискалните си устройства с НАП. По този начин контролът се установи на самия касов апарат и за всеки продаден литър гориво се начисляват акциз и ДДС, които влизат в бюджета. Именно поради установяването на фискалния контрол върху търговците на дребно се очакваше, че тази година приходите от косвени данъци върху потреблението на горива ще се увеличат драстично. Уви, оказва се, че очакванията драстично се разминават с реалността. Парите ги няма. В паниката си правителството търси виновен. И така, министър Дянков заплаши "Лукойл" с отнемане на лиценза.
.
Ще може ли икономиката ни да понесе един такъв евентуален шок като отнемането на лиценза на "Лукойл"?
Считам, че влиянието на монополиста за фиска е сериозно преувеличено и силно митологизирано.
Отвсякъде ни заливат с аргумента, че "Лукойл" формирал 25% от приходите в бюджета. Добре е тук да вметнем, че ДДС-то и акцизът, за който говорим, се плащат от крайните потребители. Всички ние, когато си купуваме гориво, си заплащаме косвените данъци върху стоката. Иначе казано, ДДС и акцизите, които са обявявани като "принос" на "Лукойл" за бюджета, всъщност се плащат от всички нас, хората, потребяващи горива.
А и като извадим вноса, приносът в косвените данъци на рафинерията е не повече от 7-8% (което съвсем не е 25%).
Дори и да прибавим данъците от трудови доходи и осигуровките, които внася монополистът, пак няма как да стигнем до онези суми, за които ни убеждават.
Ако рафинерията спре да работи, шокът за икономиката ни ще бъде огромен. Поне в началото.
Но далеч не смятам, че ще бъде пагубен. Категорично може да се каже обаче, че сега не е най-подходящият момент за такъв трус. Ако в период на икономически растеж и ниска безработица един такъв шок би бил трудно преодолим (но преодолян), то днес, с двуцифрена безработица и почти нулев растеж, отнемането на лиценза на "Лукойл" ще има непредсказуем и много вероятно пагубен ефект върху икономиката.

Проблемът, за кой ли път, е в контрола. И в определяне правилата на играта. Държавата беше убедена, че злоупотребата с ДДС и акцизи идва от търговците на дребно. Е, свързаха ги с НАП. Сега, след като парите отново ги няма, започнаха да се чудят защо контрабандата процъфтява, а бюджетът издиша. Дали пък част от тези 50% увеличен износ на "Лукойл" не е фиктивен? Дали не се връща после у нас под формата на внос ? В общи линии се оказва, че отговор на тези въпроси няма, защото липсва контрол. Или поне не е на нужното ниво. Сега правителството ще се втурва да контролира най-големия завод в България. При това без да има нужния капацитет. Не е трудно да си представим какъв ще е резултатът от евентуалния контрол.

Неприятното е, че на фона на тази ситуация изявлението на Ваньо Танов само от преди два месеца звучи абсолютно неадекватно. Излиза, че правителството няма никаква представа какво се случва с контрабандата.
Това бихме си помислили, ако сме наивни. Другият, по-реалистичен вариант е, че правителството няма волята да се бори с нея. И тук стигаме до разковничето - идеята за отнемането на лиценза на "Лукойл" е безумна не само защото ще има шоков ефект върху икономиката ни, но и заради геополитическата сила, която рафинерията и капиталите зад нея представляват в нашата действителност.

Министър Дянков плаши с отнемане на лиценза, а монополистът вдига цените на горивата с бързи темпове. Да, те поскъпват и на международните пазари, но не с такива темпове. Да, еврото поевтиняваше в същото време, но не с такива темпове.
Високите цени на горивата у нас всъщност ще помирят за известно време правителството и "Лукойл". Защо ли ? По-високите цени означават повече приходи от косвени данъци в бюджета. Но високите цени означават и висока инфлация. А тя от своя страна е благодат за бюджета, защото в него ще влизат повече данъци като номинална стойност. Повече данъци, плащани от нас, потребителите, чиито доходи по силата на пакта "Евро +" са замразени до 2013 година.

Либерализацията на вноса на горива е нужна. Само и единствено контролът върху монополиста (който на практика сега почти отсъства) и конкуренцията могат да премахнат възможността на някого от играчите да контролира цената. А що се отнася до Ваньо Танов: Колкото е погрешно твърдението му, че контрабанда в България няма, толкова е погрешно и схващането му за либерализацията на пазара на горива. Строг фискален контрол върху монополиста и повече конкуренция са нужни на пазара. Но за това пък трябва политическа воля.

"Аз съм против либерализация на вноса, защото ние имаме пълно наблюдение върху целия внос на горива и мога да твърдя, че няма контрабанда на горива, имаме пълен поглед и върху складовете на горива. Затова аз съм против либерализация. "