Отиди на страница:
| В рафинерията и като чистачка на можете да започнете без яки връзки. И не ви трябва да имате специалност, за да работите там. Може и със средно от морското-да, океански, морски риболов. Обучават ви началниците, изпитват ви. Съжалявам, но представите ви за частна руска фирма , работеща на територията на РБ, са далеч от истината. Университет "Асен Златаров" продължава да бълва кадри, от които и 1% не може да започне работа в рафинерията. Защото не сме 1980 г., когато в рафинерията са работили към 15 000. Които си започнаха след като фирмата беше приватизирана, ще си стоят там до пенсия. Съкращенията са на принципа-който е с по-слаби връзки. Работниците по поддръжка на инсталациите са с около 1200 лв.заплата, инженерите- диференцирано, имат си надбавки за нощен труд и т.н. Куп лаборатории бяха закрити/заедно с производствата/. Няма как -преквалифицираш се...всичко тече! |
Чувала ли си за държавна поръчка. Бройките се дават от министерството на образованието и вузовете се наказват и ако приемат повече и ако приемат по-малко студенти. Хайде сега, Министерството на образованието! Вузовете си дават заявки за бройките, МО ги утвърждава. Колкото повече бройки, толкова повече субсидии, това е водещото, а не дали после завършилите ще си намерят работа по специалността. Когато вузовете откриха всякакви специалности (икономически в СУ и ТУ, право в Икономическия) пак ли беше инициатива на МО? |
| Дълъг път трябва да изминем за да пресечем границата и застанем от южната и страна, но ще го изминем. Не се съмнявам в това! Благодаря за препратката, Брайтмане  Сигурен съм, че празни манерки и болнитикви ще има и тогава, дай боже. Но махалото за което говори Фидел в края на филма е страшна сила. Не може да бъде спряно. |
| Бойко Ламбовски. „Преди две-три години имаше едно изследване на Световната банка, което показа у нас извънредно високи нива на носталгия по миналото. В което минало, общо взето, всеки си работеше "по специалността". До пенсия, макар за относително ниска плата. Още по-високи нива показа на житейска несигурност, на емоционален дисбаланс, свързан с икономическия такъв и със социалните перспективи. Пък един висок процент от най-младите, които дори пионерските връзки не помнят, отговориха, че при някои обстоятелства авторитарен режим би бил по-сполучливо решение.” Защо ли ми се струва, че Другарят Бойко Ламбовси говори за носталгията по „онова време”. По оная картинка дето по-възрастните позабравиха, а по младите изобщо не познават. Да, и аз познавам преподаватели по Диамат и История на БКП, които не работят по спциалността си, също и началници-професори по медицина, които не можеха една рецепта да напишат. Те също вече не работят по специалността си. Както и много ЗКЧ-та, партийни секретари, и много други – има ли смисъл да изброявам. Но затова пък познавам много технически специалисти, лекари, физици, певци, за които никак не беше трудно да си намерят работа страната, а даже и ... в чужбина. Въпреки носталгията. А покрай тях и много мутри, сутенори, и обикновенни бандити, също се преорентираха навън. Въпреки носталгията. А пък за ония, дето „дори пионерските връзки не помнят”, но считат че „ .. авторитарният режим би бил по-сполучливо решение” с много искрена доброжелателност бих казал - не вярвайте на такива като Другаря еди кой си. Нищо, че той може да е Вашия Татко, Чичо или Дядо. Попитайте го само всички ли мислят като него. |