Езикова полиция ни пази
"В българския език не съществуват думи за голяма част от модерните понятия от полето на личностното развитие, маркетинга и дори рекламата. Преводът на текстове с такава тематика е тегава работа - разбираш, но не знаеш как да изразиш....", е написала моя позната на страницата си в социалната мрежа "Фейсбук". Следват разсъждения в духа на "това е един нов език, който няма еквивалент в нашия, а трябва да се измисли нещо" и такива от типа, че английският език се развива, а българският - не.

Разговорът за езика на рекламистите, медиите, ентъртеймънта и хората от света на маркетинга не е еднопосочен. Той е спорен от десетилетия и се е превърнал в нещо като изначалния за кокошката и яйцето. Според някои фейсбук потребители самоцелното използване на английски думи е комично, но за изброените сфери създава олекотеност на фразата. Според други езикът ни със сигурност се развива, но защо това трябва да става за сметка на чуждиците, които на моменти се употребявали в нелеп контекст. Подобно е и разделението в обществото, затова и опитите да се направи закон за езика стават все по-редовно занимание на депутати ентусиасти. За 20 години, опитите са десетина.

Поредният пример е на проф. Любен Корнезов от БСП, който, докато другите се офлянкват, директно внесе в Народното събрание своето виждане за родната реч. Това му е втори опит в тази област, след неуспеха през 1999-а.
Преди няколко месеца и депутатът полиглот от ГЕРБ Емил Караниколов също дефинира публично подобни намерения в проектозакона си за чистотата на българския език.
Тогава основният мотив бе, че българският трябва да е разбираем и за баба Пена от Бусманци. Патриотични намерения, които образователният министър Сергей Игнатов рязко пресече с твърдението, че "развитието на езика не може да се регулира със закон".

Какви са основните постулати на Корнезов в неговия проект?
Професорът припомня написаното в конституцията, че парламентът трябва да приеме специален закон за българския език и срокът за това отдавна е изтекъл. В мотивите си той подробно е описал в кои случаи българският е задължителен. Например в училищата при изучаването на български език, литература, история и география. Към същото е необходимо да се придържат политиците и обществените организации, които могат да свикват митинги, конгреси и да агитират, но само на български. Шефът на Института по български език към БАН проф. Васил Райнов обаче твърди, че това е разписано в Закона за политическите партии и намекна, че в проектозакона вносителят е допуснал 6 груби правописни грешки.

В предложения проектозакон се предвижда българският език да бъде задължителен в съда, при сключването на сделки и на трудови договори. Същото ще важи и за предавания, съобщения, реклами по радиото и телевизията и публикации в пресата. Наименованията на учреждения, населени места, площади, улици, пътни знаци, летища, училища, търговски заведения, туристически обекти, хотели, ресторанти ще се изписват на кирилица. Народният представител допълва, че те могат да са изписани и на друг език, но задължително да са и на български. Това не означавало забрана на латиницата - чуждестранните фирми и търговски марки щели да си се изписват в оригинал.

Юристът твърди, че подобни закони има в Полша, Франция, Литва, Латвия, Естония, Канада, Китай, Белгия, Люксембург, Ирландия и други. В някои от тези държави има два и повече официални езици, но така или иначе тяхното ползване е уредено нормативно.

Преди време Веселин Маринов възпя
как родната полиция ни пази. Песента бе специален подарък за порфесионалния празник на полицаите, чийто шеф пък е любимият приятел на певеца.
Може би създаването на специализиран държавен орган от 17 души (защо точно толкова не е ясно, може би е любимото число на бившия конституционен съдия), който ще бди над езика ни, също ще провокира подобни творчески напъни. Не е задължително да са у Маринов.
Своеборазната езикова полиция е част от законопроекта на Корнезов.
В комисията, която на места в проектодокумента се подвизава и като "комитет", ще бъдат събрани изявени експерти по езикознание и литература, писатели, журналисти... Те ще се избират от БАН, СУ "Св. Климент Охридски", СБП, СБЖ и т.н., за да се предотврати политизирането на цялото начинание. Ще има и двама юристи, за да може обсъждането на езиковите казуси да е защитено. Тази комисия ще налага санкции и глоби, оповавайки се на Закона за административните нарушения и наказания.

"Зная, че чрез санкции и глоби не може да бъде решен въпросът в тази деликатна област. Никой не иска да уволнява някого, думата "уволнение" я няма в законопроекта. Явно има недоброжелателни люде, които коментират нещо, без да са го чели", заяви пред един от сайтовете проф. Корнезов. Поводът - интерпретацията на законопроекта, че ако не говориш български, ще те уволнят. Езиковата полиция обаче не само ще бди над езика, но и ще бъде основен двигател в предписването на рецепти за обогатяването му и усъвършенстването на граматиката. Решенията й ще са препоръчителни и задължителни. Освен това ще може да предлага и теми за научни изследвания и да организира издаването на речници с новите думи и изрази. Може и компактдискове да пуска, ако вдъхнови изпълнители като Маринов.

Най-сладките занимания на хората, опитващи се да регулират езика ни, са пуристичните.
Дискусиите за навлизането на чуждиците и дали и как трябва да се освободим от тях няма да секнат, дори и ако законът на Корнезов все пак стане факт наесен, в което дълбоко се съмнявам. Професорът например предвижда всички думи и изрази, които могат да се преведат, да се заменят с български. Така той яростно се противопоставя на езиковия нихилизъм. Следователно опасенията на рекламистите, маркетолозите и хората от развлекателната индустрия ще си останат да висят с пълна сила - как да преведат техния професионален език, без да звучат смешно. Още повече че авторът на законопроекта е записал, че езикът може да се обогатява само чрез: "народното творчество, достиженията на науката и литературата". Не е ясно в коя категория ще сложим тогава "сърфирам", "буквам", "мейкинг" и т.н., но очевидно ще трябва да се поиска разрешение от 17-членната комисия и да се направят научни изследвания. Важно уточнение е, че използването на диалектни думи и изрази, според законопроекта "Корнезов", може да има само на територията на литературата и на журналистиката.

От опитите досега не става ясно защо не езиковеди, а депутати се заемат със закон за езика?
Излиза, че езиковата материя е нещо като телевизията, мачовете и секса, по които всеки българин е специалист.

"Ако трябва да се пише закон за езика - за това как той да бъде използван, то инициативата за това трябва да бе на специалистите - езиковедите", категоричен е проф. Васил Райнов.
Но Корнезов е на друго мнение. Според него от две десетилетия се чакали действията на експертите, а те бездействали. Депутатът не можел да си обясни тяхната ревност към всички законопроекти по темата и допълва, че езиковедите се фокусирали върху правоговора и правописа, но законът не бил речник.

Шефът на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков пък обеща, че скоро ще съберат в едно всички закони (около двайсетина), които засягат езика, ще ги преработят на по-достъпен език и ще ги предложат на обществото за дискусия.

В интернет се разрази спор дали след 20 години, ако езикът ни не бъде съхранен, ще оцелеем като нация. Спорд потребителя Балканец "Българският език, българският народ (и нация) са оцелели без закон за езика от VII до XXI век, от които почти осем века във вражеска среда, и очевидно си имат естествен имунитет. Затова налагането на норми е безмислено и цели единствено да се създаде нова сбирщина от търтеи, навлеци и хрантутници, паразитиращи за наша сметка". Блек райдър пък твърди, че "… сега бг езикът е подложен на огромен натиск. Медиите са се превърнали в истинска машина за убиването му. Чуй само как говорят спортните коментатори. Ужас!".

Наистина медиите са основните виновници както за развитието на езика, така и за неговото препълване с чужди думи. Само че ако езиковата полиция тръгне да глобява, то първо трябва да арестува половината министри, министърчета и държавни служители. А след това да затвори две трети от медиите. Поне.

(Б)

… сега бг езикът е подложен на огромен натиск. Медиите са се превърнали в истинска машина за убиването му. Чуй само как говорят спортните коментатори. Ужас!".