Да ме прощава г-н Божанов, ама точно - къде заслужено, къде не, прехваленият "Източни пиеси" е поредният измежду филмите, който се опитва в рамките на час и половина да засегне всички световни проблеми (наркотици, мулти-култи любови и прочие отношения, младежки агресии и прочие ърбан и събърбан драми). Да, беше направен по-добре и по-естествено от всички предхождащи го подобни опити (черни лястовици и прочие глупотевини), но нищо повече. Но пък иначе е прав за комплексарската драма на българина с обикновеността. Както и да е, да сме живи и здрави, ще гледаме и "Аве"-то, пък да видим кои критици са били по-близо до субективните ни истини... |
"Българите не може да се примирим с това да сме обикновени" *** Сигуро затова сме най-големите нихилисти! |
= | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
"...Най-трудното в родината лично за мен се оказа сблъсъкът с агресията на всяко едно ниво." За жалост е напълно прав |
Най-точната тема по Психология и Българска Народопсихология, която някога съм чел Натиснете тук!!! Страхотни и невероятни ценни неща има там! |
Пореднят мераклия да обобщава и да поучава... Ако се беше позавъртял по-дълго тъдява, щеше да разбере може би, че не всички българи се побират в неговите клиширани представи. А що с отнася до киното - щом у нас можа да се появи филм като "Пазачът на мъртвите", да прощават всезнайковците като интервюирания по-горе, но нащето кино има какво да каже. А това, което "обектът" на интервюто е споделил за собствеия си филм, хич, ама хич не убеждава, че гледането му няма да е загуба на време. Което не му пречи да се дуе като нашенски пуяк. Прочее, да е жив и здрав. |
Като това например: "Запитвали ли сте се защо хората имат толкова много нужда от внимание? Защо всеки иска да е нещо специално? Вниманието е психическа потребност! Ти познаваш себе си единствено чрез мнението на другите за теб. Оттук и страха от това мнение - ако хората променят мнението си за теб, ще трябва да се промениш и ти. Но най-интересното е, че същите тези хора, дали мнението си за теб, познават себе си чрез твоето мнение за тях! Това е една странна игра: Аз познавам теб, ти познаваш мен... а всъщност и двамата не знаем кои сме!" |
Потърсих само "мисълта", цитирана в заглавието /за да й видя истинността в контекста/ и намерих това: "...Това е първият откровен филм, който гледам; първият, в който не се театралничи и преиграва; първият, който не се опитва в рамките на час и половина да засегне всички световни проблеми. Защото го има това - ние сме пълни с комплекси, задето сме малка държава, и не можем да се примирим с това да сме обикновени. Винаги има една шизофреничност в българската култура - или сме най-долните, или сме най-гениалните, няма средно положение. От друга страна, България няма литературна традиция на световно ниво, никога не е имала.". Е, кво да коментирам: простотията негова или тази на вси останали, направили я достояние? |
.преди мнооого години, в залите преди, по време и след съответните лекции и упражнения, разположен връз университетските скамейки, изтъркани и протрити от мноооогото студентски тлъсти, от не толкоз такива или от изпосталели кокалести задници преди нас, изпадах в почуда от това с каква лекота колеги оборваха какви ли не изучавани и споменавани в историята на съответната дисциплина личности. Га че ставаше въпрос за някои лица ей така, случайно попаднали в архивите... По-късно, някои от състудентите "пораснаха" да пишат небивалиците в учебниците, от които се втрещяват дори днешните "простовати" на до и средношколниците родители. Та, в богатата ни история, се срещат какви ли не мнения, цитират се какви ли не неща, понякога и не толкоз нарядко, противоречиви. Като че, човек, па бил той и капацитет, не би могъл да греши дори и в това, в което е най-силен, камо ли относно други, пО не дотам ясни му неща. Втръснало ми е това, че българите раболепничим пред всяка, станала малко по-популярна особа. А всичко е просто ИНФОРМАЦИЯ. |
Това е първият откровен филм, който гледам; първият, в който не се театралничи и преиграва Точно. Това заради което един филм не става е склонноста на режисьора към оригиналничене. Изсилени и изскуствени сцени и поведение на актьорите - това не се харесва. А някои режисьори точно с това избиват комплексите си.Формулата за хубавото кино е проста - красота - красота във всяка сцена. Как се постига красотата? - вземаш една интересна история и я разказваш чрез киното - леко, свежо, ясно и просто. И с приятни артисти ... |
От друга страна, България няма литературна традиция на световно ниво, никога не е имала Това също е склонност към оргиналничене. Твърдението е ограничено - не може да слагаш в рамки което и да е изкузство - всеки харесва различно. Както и не може да клеймиш поп-фолка, примерно. Времето е единственото което дава оценка - стойностното ще остане във времето - макар че и там, донякъде, го има явлението <<реклама>>. Отдавна "хубавата литература" се прави от "хубавата реклама", Божанов, така че по-кротко с крайните оценки. |
Не понасям, когато киното третира зрителя като идиот и се опитва да сдъвче историята и да я изплюе в устата на простака в салона, че да не би случайно да се задави. ... е тва определение за холиводското кино ми хареса. |
Дали България има литература на световно ниво се определя не от нас, от това какво ние харесваме, а от останалия свят. Аз имам своя версия за липсата на литература на световно ниво. От историята на българския народ не може да се изрови една история, за която писателят да се хване и създаде нещо значимо. Поведението на българите е толкова мижовско, историите им са толкова лайняни, че и гениален да е писателят, не може да се опре на нищо от реалния живот, което да го вдъхнови, или да му даде идея, или да се сблъска с някакви силни характери и пр. От един народ, където никой никога не предприема нещо значимо, никой никога не проявява нещо вълнуващо, от един народ от мухльовци, хитреци на дребно, ачигьозлии, тепигьозлии и боазлии каква история може да се роди, та да развълнува останалия свят? Огледайте се около себе си, прегледайте историите, които вие знаете за останалите хора и ще видите, че всички са някакви лайняни истории. |