Добави мнение Мнения:21
| Мдаа, хубави предложения, но както се казва в оня виц: ха дано, ма надали... |
Кой от нас, възрастните (освен ако не е специалист филолог), може да различи сложно съставно с подчинено подложно от сложно съставно с подчинено допълнително изречение? Аз. Искрените ми комплименти, г-жо Радева |
| Напълно права е учителката. Например тези задължителни за прочит книги отказаха някои от приятелите ми да четат. Те намразиха четенето. Помня с какви мъки довърших "Овчарчето Калитко". На няколко пъти щях да го захвърля, но пусти му инат - бях го захванал и трябваше да го довърша. Много ме беше яд и на писателя - толкоз много обяснения и увъртания.... В същото време чертяхме интересни книги - от ръка на ръка ги прочиташе почти целия клас - по желание - без да ни карат. Дойде ми на ум за една такава - "Тайната на кораба Пирин". Такива ми ти спомени. |
| Освен книги има и... е-книги, е-учебници... а интерактивните книги и учебници са къде къде по-интересни. В Корея таблетите изцяло ще заменят учебниците, в др. държави пък ел. четци: Натиснете тук |
| Така е Аленсо, аз самата доста чета е-книги, но дружко си е да разлистиш хартията. Имам таблет например, амга що ли си го купих, от три месеца не съм го включвала. Да, мога с него да си чета полегнала на диванчето, ама батерията не държи кой знае колко, кабелчето късо, светлината на дисплея все пак дразни, бе друго си истинската книга от хартия. Аз съм си от ерата на Гутенберг що се отнася до четенето. |
| В началото - да. И така те зарибяват, че после стават наркотик. На този етап вече се започват не-забавните книги. |
| имал съм късмета да бъда захранен с гениални неща:след като погълнах като боа робинзона, клетниците, хъкълберито фин(всичките с вълшебните илюстрации) и още няколко такива бижута, станах взискателен и избирателен.не съм прочел една задължителна книга (да не говорим за калитко, за селата борово и подобни, които повреждат ума).преди няколко години на бг сергиите продаваха едно тънко френско книжле, в кето се разказва за един учител по френские език как е зарибил учениците с високата литература (дълго стоя по сергиите, докато увяхна, накрая го продаваха за стотинки:великолепно четиво:само за умни написано) в образованието може да се направи революция(в случая по бг езика и литературата), но трябва да се заемат с тая работа мозъци(трябва да не се допускат за съветници и участници в процеса няколко утвърдени уни шизофреници и нещата ще се помръднат) ученическта ваканция трябва да бъде изпразнена от учебно съдържание(това първо:после следват другите умни стъпки:например опростяване на учебното съдържание, изчистване на езика и т.н.) учбникът трябва да бъде изпипан като бижу(отвън, отвътре), така че преди да посегне човек, да си измие палците, за да не оставя мазните си отпечатъци(такива образци има в всяка една западна напреднала страна; имали сме и ния:отпреди 9-и) имал съм трима учители по езика и по литературата:всеки час беше празник |
| Съгласна съм с позицията в статията и особено с необходимостта в обучението да се акцентира на извънкласното четене Трябва да се предвидят достатъчно часове за извънкласно четене, в които учителите или дори самите деца да представят пред класа увлекателна книга. "Задължителната литература", дори заради самата думичка "задължителна", отегчава до смърт неподготвеното по една или друга причина детско съзнание. Помня, че като ученичка с огромно удоволствие четох "Преди да се родя и след това" на Ивайло Петров и си мислех: "ех, от такива книги да беше задължителния ни списък... мечти!..." За моя изненада тази повест се изучава в училище в днешно време - в осми клас и за още по-голямо мое учудване тя поражда огромна досада в осмокласниците. Във всички, с които съм разговаряла - без нито едно изключение! Явно всяка книга с времето си и с читателите си... Пък сигурно и аз нямаше да я харесам толкова много, ако фигурираше като "задължителна" или дори "препъръчителна литература". Тръпката на четенето е и в откривателството. ...Да си с усещането, че ТИ си открил този автор и тази книга. Никога не съм харесвала книги и автори, които са ми били натрапени, а не са били "открити" от мен по един естествен начин - с развитието на мисленето, интелекта и интересите ми. ...от което, разбира се, съм загубила само аз, пък и може би авторът, заради това, че по независещи от него причини е загубил един верен читател. ПП От всички проблеми с образоваността на учениците смятам следния за най-трагичен, от него произхождат всички други познавателни проблеми: познавам много осмокласници, които през живота си са прочели /по техни думи/ една-две книги - в училище са ги задължили - но не могат да ми кажат заглавията и авторите им. Дори не са много сигурни кога са ги чели, пък и дали не "беше филм един такъв, дето го гледах на DVD"... |
| Живеем в държава, управлявана от Мутропожарникар, който твърдеше, че е дочел май само "Винету". С депутати и партийни лидери, които говорят на диалект и трудно успяват да произнесат десет логично свързани изречения. Нататък всичко е ясно... Такива ми ти работи, драга Марта.  |
| Ако искате да научите децата да осмилят някакъв прочетен текст, не трябва да им давате т.н. "училищна литература". Всички тези литературни анализи, където даскалът ти обяснява какво е искал да каже авторът и какво си длъжен да мислиш и чустваш, само отвращават децата от книгите. Това е толкова напразно губене на време, че нямам думи. Да се научи да се осмисля текст може много по- лесно, използвайки каквато и да е друга литература - техническа, историческа, географска и т.н. Където наистина има някаква информация, която може да се осмисли. Особено пък е гадно, когато насилват децата да четат някакви "големи" автори (спомням си за Пенчо Славейков - типична шизофренна мисъл), където или нищо не се разбира, или няма никаква информация, която може да се осмисли, или са абсолЮтно откъснати от времето в което живеят учениците, или не са съобразени с тяхната възраст. Казвал съм го отдавна: български език - да; осмисляне на рационални текстове - да; училищна литература - вън! |
| Живеем в държава, управлявана от Мутропожарникар, който твърдеше, че е дочел май само "Винету" Докторе, това само показва, че нечетенето на книги е започнало още преди компютрите. Или показва, ЧЕ ЗАСЪЖАЛЕНИЕ, НА ПРЕДЕН ПЛАН ИЗЛИЗАТ НЕЧЕТЯЩИТЕ. |
| Вероятно е учителка - не знам, може и наистина да учи децата, а не само да работи. Но нейното изказване за езика и владеенето му ми прилича на една епохално изказване от рибния буквар: "Математическите действия са три - събиране, изваждане и умножение. Има и четвърто, 'деление', но то е много сложно и не е за всеки". А има и една хубава мисъл на Висоцки по повод това, че отказва през целия си живот да научи фрекски език, независико че е женен за МАрина Влади: "Не е важно да знаеш няколко езика, а да използваш родния си свободно." |
па аз си купих книжка за снежинките (снимка: натиснете тук)  |
| А езиковите упражнения да са свързани главно с правописа, пунктоацията и грамотното изразяване. Чия е грубата правописна грешка в думата ПУНКТУАЦИЯ - на авторката, която е учителка/!?/, на редактора или на преписалия текста?  |
| Образованието у нас поставя на първо място материала, който учителя трябва да преподава, а ученика да заучи. Всичко друго е второстепенно. Оттам насетне самия процес на образование е достатъчно изроден, за да се мъчим да го подобряваме с промени в детайлите. За родители като нас единственото правилно поведение е просто да обясним на учениците, че живота не е справедлив и че целта в училище е да добуташ добри оценки, без крайни способи. Децата са достатъчно интелигентни да видят сами че учебния процес в България е пълен батак, и достатъчно справедливи да оценят когато човек е честен с тях. За учителите - моите безкрайни уважения. Ако трябва да цитирам една любима книга - "Те се родиха в мрачно време и на лошо място. Естествено, те станаха герои." |
| Оценката, която поставя учителят по литература е субективна в много голяма степен. Все пак литературата не е точна наука. Анализът, който се изисква да се прави на книгите отблъсква децата от тях. Анализът на дадено произведение убива емоциите, които то носи. — Ако думите ви са искрени, вие сте наистина щастлив човек, Майкъл. — Искате да кажете „глупав“. — Не искам да кажа точно това, но… — …Но почти. Може и да сте прав. Аз наистина нямам нито навика, нито умението да мисля непрекъснато като вас по всички възможни въпроси на битието. — Вярно, отвратителен навик — признава съвсем неочаквано американецът. — Защо? Струва ми се, че на вас тоя навик ви доставя удоволствие. — Само доколкото ми помага да убивам скуката. Някои от нерви си гризят ноктите, аз пък мисля. Уви, мисленето е нещо значително по-опасно от гризенето на ноктите. И ако то доставяше удоволствие, аз би трябвало да плувам в непрестанно блаженство. Мисленето е винаги анализ, а анализът е дисекция — разсичане, умъртвяване, сиреч разрушаване източника на удоволствие. Ако вие седнете да мислите какви микроорганизми пъплят в тая цигара, каква ферментация и какво гниене се извършва в нея, сигурен съм, че ще престанете да я поднасяте до устните си. Не е ли тъй? — Предполагам, че при вас е точно тъй. На вас мисленето ви служи не за да разбирате нещата, а за да ги унищожавате. Вашите хирургически операции са призвани не да лекуват, а да умъртвяват. Вие се оплаквате, че държите в ръцете си само трупове, без дори да си давате сметка, че тия трупове са ваше дело. |
| @ Bonjorno: Относно френския на В.В. натиснете тук Натиснете тук |
Добави мнение Мнения:21