Добави мнение Мнения:4
| Ето как пишат стихове за тайфуни с нежни имена. Не помнете адреси, не пишете писма - всяка вест ще ни стигне нейде сама. Тайнствен компас в лявата гръд строго тупти с тиха власт. Няма глас, няма дъх смъртта, няма край, няма вярност прекъсната. Тази вярност е пръсната нейде из нас, нейде из вас по кръвта. |
| Миналата седмица четох една книга на Богомил Райнов, която представлява изложение на битието му в различни държави и младостта му в България, а пойнта е как всичко това го е оформило като комунист. Разправя и как Гешев веднъж щял да му бие шамар, ама два пъти замахнал и се отказал. Той има най-различни книги - има една за африканското изкуство, също и една, дето обяснява колко мрази Радой Ралин, писа я току преди да умре в дълбока старост. Но хората го знаят предимно като крадец на шпионски романи. И той, и баща му са репресирани с голямо уважение от всички режими. За тайфуните хич не съм запознат, ама има няколко стихосбирки още преди Девети. |
| Поетът може да се престори на прозаик, но обратното е невъзможно. Ето едни стихове от 41 година. Отиде си. Небето се разплака, скръбта приведе старите ели, и вятърът засвири сред букака. С две думи, времето се развали. Камината във стаята запуши и скръб, и дим очите насълзи. Стоя и зъзна и с досада слушам как псето срещу вятъра ръмжи. |
Добави мнение Мнения:4