Отиди на страница:
Муаммар Каддафи отверг ультиматум повстанцев РБК | 13:30:29 Полковник Муаммар Каддафи и его сторонники в Сирте отвергли ультиматум, выдвинутый повстанцами. Мятежники предлагали им сдаться по окончании праздника Ураза-байрам, грозя в противном случае уничтожением. Мнение Каддафи выразил его представитель Мусса Ибрагим. По его словам, ни одна уважающая себя нация не должна принимать ультиматумы со стороны "вооруженных банд". Как сообщают повстанцы, они скоро поймают ливийского правителя. К ним в плен попал бывший телохранитель сына Каддафи Хамиса. Охранник утверждал, что еще на прошлой неделе видел полковника в бункере Хамиса. По его словам, Каддафи после этого отправился не в Сирт, как думали многие, а в город Сабха, расположенный на юге страны, в пустыне Сахара. Этот район по-прежнему не контролируется мятежниками. |
Кадафи е в Себха от месеци! Ъх, че то преди по-малко от месец, Кадафито щеше да наритва окупаторите с контраудар от Триполи, преди една седмица се разхождаше инкогнито из Триполи, преди две седмици даваше пресконфернции от бункеро, пък сега бил в Себха? Не моа я разбера таа пущина геополитиката, верно май съм по-тъп, отколкото съм всъщност.  |
..верно май съм по-тъп, отколкото съм всъщност.. Не бре, по-малко тъп си, но не се притеснявай - с просто око не се забелязва.  |
| Мазуер, ти да не се засегнеш ся?  Иначе самите бунтовници казаха, че е в Себха. Избери си- или те лъжат и не може да им се вярва за нищо или казват истината и Полковника е в Себха! Иначе самия Илюмжинов и други хора които се срещаха с Кадафи а И много либийци отдавна твърдяха, че Кадафи не е в Триполи от месеци. Когато имал среща просто го докарвали в разни къщи и после си заминавал. Нъл е бедуин, за него не е проблем да живее в палатка с една камила, неколко жени и малко чаршафи които се водят за "дрехи"  |
| Плюс това за всеки е от ясно по ясно, че без намесата на "съдията" Кадафи без проблем щеше да спечели гражданската война още през април-май! След намесата на съдията нещата се забатачиха за години. вВе пак на тоя свят има и принципни държави и една от тях е прогресивен Алжир който не забрави как Полковника помогна на алжирските военни за победата в тяхната си 15 годишна жестока гражданска война.  |
| Взели били решение демократите в Либия, каква да е присъдата, преди да я произнесе съда! Но така е при демокрацията. |
| garamel Западът неохотно трябваше да избере страна. И страната която избра е победителка Предложих на редакцията да събира бисери, като този. После издавате книга и увековечавате тия с бисерните умове. |
| garamel В човек винаги надделява алчността и жаждата за величие което деформира всяка една политическо-социална система А това вече е мъдро и напълно вярно. Движещата сила на човешката природа е придаването на важност. Поти всички човешки деяния и решения могат да се обяснят с това. |
Не бре, по-малко тъп си, но не се притеснявай - с просто око не се забелязва. Човек не трябва да се притеснява от това колко е тъп. Иначе ти щеше да умреш от притеснение. |
От както Свят светува по-силният е господствал над него... Така е Гарамелчо, по-силният е господствал, а не този/тези които са му ръкопляскали и са му целували г*за! Те дори последните могат да се радват ако по-силният им позволи да му целуват г*за, защото обикновенно съдбата им е да ги използват за бърсане на същият... Но пък ако това те прави щаслив... живей си така! |
| Вы будет смеяться, но сын Каддафи опять оказался жив! «Аргументы.ру» 31 августа 2011, 15:35 «В столице Ливии Триполи до сих пор царит хаос. Магазины закрыты. Нет воды и еды. В больницах и госпиталях закончились медикаменты и перевязочные материалы. А раненых – тысячи. Никакой гуманитарной помощи в Триполи не поступает. Вообще никакой. По улицам ходят вооруженные люди, которые стреляют во все стороны. В нескольких районах города продолжаются ожесточенные боестолкновения верных Каддафи воинских частей и подразделений Иностранного Легиона. Потери, конечно, большие. Но бойцы Хамиса пока держатся», - рассказал «Аргументам. ру» из Ливии помощник Каддафи бывший офицер советских, затем российских подразделений специального назначения подполковник в отставке Илья Коренев. По его словам, «в составе Иностранного легиона есть бойцы в том числе и из стран бывшего Союза. Переговоры легко идентифицировать по акценту и характерным русским идиоматическим выражениям, не поддающимся переводу». Коренев опроверг сообщение иностранных СМИ об очередной гибели сына полковника Каддафи Хамиса. «Его «убивали» много раз. Но он жив, не ранен, организует оборону столицы. Часть семьи действительно находится в Алжире, но Хамис и Муаммар здесь. Они постоянно в разных местах, чтобы предотвратить одновременную гибель. Сейчас практически восстановлена связь и единое командование подразделениями в разных частях страны». Он также он рассказал, что «бомбежки Сирта продолжаются, но с меньшей интенсивностью. Наземных операций интервенты не проводят». |
Libya's interim leaders have rejected the idea of deploying any kind of international military force or observers. Натиснете тук This has increased animosity between mostly African staff in the Department of Political Affairs' Africa Division and Ian Martin. They ask why a Brit who never went to Libya was given this position. Now as the UN considers who would be their top man in Libya, Martin wants the top. Натиснете тук |
| в името на демокрацията и защитата на мирните жители беше срината най богатата и благоденстваща държава в Африка. Сега ще я строят наново/ с помощта на правилните фирми /, нефта ще го продават само на правилните държави за правилно посочена цена..и все такива правила на живот... |
| Не само в Либия, във всички разбунтувани арабски страни няма условия за "демокрация" - единствената организирана сила там, която ще спечели от смяната на режима, са ислямистите. Недоволствата на народите бяха големи и разнообразни, и естествено насочени с/у властта независимо от характера й, но по произход размириците бяха типични хлебни бунтове. Западът можеше да помогне да бързото им усмиряване със светкавична доставка на хуманитарна помощ - храна, за която той имаше "капацитет", но нямаше правилно виждане и организационна готовност. Вместо това западът затъна в най-нелепо wishful thinking и засънува "демократични" прозападни революции в арабския свят. Затова и намесата му - засега само в Либия - беше с неясна и поради това недостижима цел, а който не знае де отива, винаги стига някъде другаде. Причините за избора тъкмо на Либия (а не на друга страна, дето имаше много по-големи зулуми, като Сирия или Бахрейн) бяха: изявленията на сина на Кадафи за помощта, която били оказали предизборно на Сарко (наистина Кадафи до м.г. демонстративно се радваше на благоразположението на Сарко, Камерън и Берлускони), близостта на страната до Европа, нейната военна уязвимост, изолацията на Кадафи в арабския свят и нефтените интереси на европейските компании. Но в Либия нямаше никаква "демократична" революция, а типична племенна междуособица, подпалена най-вече от ТВ кадрите на хлебните бунтове в съседните Тунис и Египет, в която междуособица няма "добри" и "лоши", в която бунтовниците нямат никаква позитивна обща кауза, а начело им са едни от най-одиозните силови фигури от режима на Кадафи. Красноречиво доказателство за последното са и нападките с/у бълг. посолство в Триполи, за които писа Терзиев - начело на бунтовниците е човекът, пряко отговорен за изтезанията на бълг. мед. сестри! И Бочкова София го призна за законен представител на Либия. Единственият реален резултат от операцията на Франция и Англия в Либия ще бъде продължителен хаос, хуманитарна катастрофа за либийците, разграбване и разтуряне на либийската икономика и засилване на Ал Кайда, която се въоръжава от складовете на Кадафи. Заплахата от всичко това за Европа е извънредно голяма. Особено опасна е и явната аморалност на Сарко и Камерън спрямо техния довчерашен клиент Кадафи, която аморалност неизбежно ще се обърне срещу самите тях и техните народи. Виждаме, че и апологетите на Сарко вече признават аморализма му, като го представят за "прагматизъм", оправдават го с цената на нефта. Но на тоя клоунски фон и Буш в Ирак почва да ни изглежда отговорен лидер. И за разлика от 2003 г., когато светът навлизаше в икономически бум, сега Франция и Англия са в процес на болезнено свиване на разходите (отделен въпрос колко това е смислено икономически) и не предвиждат средства за "нейшън билдинг" в Либия, каквито Буш изразходва (без резултат) в Ирак - 800 млрд долара and counting. Франция и Англия нямат и "дупе" като Буш да пратят хиляди свои войници и да срещат утре ковчезите им. А е ясно, че без "ботуши на земята", само с въздушни удари, работа не се върши. Неизбежно работата в Либия в един момент ще се обърне в тотален джихад срещу запада, както стана и в Ирак. А Франция и Англия (и Италия) са твърде лесни цели за джихадистите, за разлика от САЩ. Там се стига много по-лесно, има и много милиони недоволни местни мюсюлмани, вече давали "про себя знать" по улиците на Париж и Лондонистан. И юнаците от 11-ти септември бяха рожби на европейските арабски гета, а не на Америка, Мохамед Ата беше от Хамбург. След седмица само отбелязваме десет години от 11-ти, на който бяхме лично свидетели. Ако научихме нещо оттогава, то е, че ислямистите се възбуждат най-много от военното присъствие на западните сили в арабските и другите ислямски страни, от нападенията срещу тях, и че тези нападения, това военно присъствие трябва да се прекратят или поне сведат до минимум, а не да се откриват нови фронтове срещу нови арабски страни. Нямам съмнение, че и Сарко, и Муки ако се случи там, ще дочакат своя собствен 11-ти. Може би отдавна е време, Франция преди 50-тина години изби от въздуха към милион араби в Алжир, за да запази колониалния си режим, малко преди това заедно с Англия нападна Египет, за да осуети национализацията на Суецкия канал. Редактирано от - Чичо Фичо на 05/9/2011 г/ 00:29:46 |
Не само в Либия, във всички разбунтувани арабски страни няма условия за "демокрация" - единствената организирана сила там, която ще спечели от смяната на режима, са ислямистите. И какво като няма условия за демокрация? Най-голямата грешка на ЕС и САЩ би била да подкрепят режими неспособни да се задържат без бронирана техника по улиците и стрелба с картечници. Някои от тези режими са изчерпали кредита на доверие още преди повече от десет години и са напълно несприспособими към 21 век икономиески и политически. На всички е ясно че те нямат бъдеще. Да идват други, може да са по-читави, може и по-лоши от сегашните, ама поне ще са си техни. Историята с т. нар. "ислямска" революция в Иран е много добър пример защо не трябва да се подкрепят нежизнеспособни режими. Който ме може да управлява държава без да стреля по мирни демонстрации с бойни патрони - да си ходи. Много важно че били важен петролен износител - който и да дойде на власт все ще изнася, къде ще ходи? Редактирано от - Oraсle на 06/9/2011 г/ 08:25:24 |
| Защо да подкрепят режимите? Просто да не се месят на страната на другите, които най-малкото не са по-добри, a сигурно ще са много по-лоши. Do no harm. |
Защо да подкрепят режимите? Просто да не се месят на страната на другите, които най-малкото не са по-добри, a сигурно ще са много по-лоши. Do no harm. Защото този вариант за съжаление не е приложим за Либия и Сирия. За Либия напрмер това би означавало да се направим че не виждаме клането което семейство кадафи щеше да извърши в Бенгази, да ги снабдяваме с оръжие в замяна на петролните доставки и за разбира се да продължим да търпим щуротиите които обичат да вършат при посещения и пътувания в Европа и САЩ. Затова позицията "ние с тях нямаме нищо общо, поддържаме само икономически отношения" изобще не е неутрална. От друга страна, всяка възможна реакция - дори само икономическо и оръжейно ембарго - обрича страната на дълга агония, разруха и гражданска война, която няма да завърши без падане на режима. - В Сирия нещата също няма да приключат без асад да падне от власт и това ще стане въпреки подкрепата на Иран. Светът вече не е същият като преди 30 години, когато хафес ал асад можеше да изколи двадесетина хиляди политически противници и след това да му се размине. Редактирано от - Oraсle на 06/9/2011 г/ 08:24:42 |
| "За Либия напрмер това би означавало да се направим че не виждаме клането което семейство кадафи щеше да извърши в Бенгази" А сега не се ли правим, че не виждаме кланетата, хаоса, кървищата и човешкото нещастие причинени от "бунтовниците"? Що все си мисля, че от две злини трябва да се избере по-малката. Че в Бенгази щеше да има боеве и насилие е ясно, ако Нато не се бе намесило, но в крайна сметка срещу живота на няколко стотин човека щяха да са спасени на десетки хиляди, които сега са мъртви. Както и страната нямаше да изпадне в този хаос и беззаконие. |