Добави мнение Мнения:12
| Професоре, ба! Що нси гледаш бурбътъ за призиденствуту? Или, викаш, туканка да си натъркалям глупустите, пък в призиденствуту само умни приказки ше бръщулевя? А? |
| Трета световна война няма да има, но....ще падне такава борба за мир, че камък върху камък няма да остане.... Не знам дали е истина, но се приписва на Ванга  |
| Много ми допада тази поезия (романтичната). Ето как завършва Ханчев. Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя. Равнодушни недей ни прави. Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля, топлинка само в нас остави!"... Но в косата ти вече звездата не свети. Мълчаливи вървим из леса. Ах, къде да намерим вълшебното цвете, дето прави добри чудеса? |
| Забравихме и Ханчев, и много други - талантливи, прекрасни автори! За тях няма място на страниците на печата, затова пък автори-еднодневки дал Господ... Де да щеше някой вестник да отделя редовно поне осминка страница за техните произведения, току-виж прогледнали повече читатели за голямото изкуство. Ама графоманите няма да дадат - откъде сили да се преборят с такава мошна конкуренция... |
| П.П. Моля за извинение заради нелепата двусмислица - в случая "техните произведения" се отнася за Ханчев и неговите събратя по дух и перо, разбира се, а не за недопечените авторчета, които се борят с лакти за място на вестникарската страница- |
| Някога тази песен е трогвала до дън-душа слушателите на Клавдия Шульженко (и с основание, въпреки опита за ирония на „кандидат-президента”, непонятно от какво предизвикан). И нищо крамолно нямаше в това, че Ирина Чмихова я пееше у нас. Имало е, има и ще има такива добри и мили песни, колкото и да не се нрави това някому. Мама Мама, кто на свете тебя добрей! Мама, что теплее любви твоей! Песня колыбельная, Ласка беспредельная. Радость моих долгих-долгих дней. Мама, как всегда мне светло с тобой. Мама, всюду вижу я образ твой. В горе - молчаливая. В праздник - хлопотливая. Мама! Милая мама! Текст: Гр. Гридов Музика: М. Табачников |
| Уважаеми(/а) Шломо З., г-н Аполон, на чийто висок авторитет се позовахте, вероятно е широко скроена персона (щом е допуснал да съществува, например, трагикомичното) и надали охранява строго междата между литературните родове и жанрове - та и затова Ханчев не е само и единствено любовна лирика. У Стратиев пък, от друга страна, наред с неудържимо комичното блика такъв мрачен трагизъм - примери безброй... А публикуваното по-горе съчинение трудно може да се определи като сатирично. И въобще като каквото и да било. |
| „София-фия-фия” – това пък що за приумица е? След колко питиета на човек започва да му се раздвоява, че и разтроява? За справка – ето песента на Емил Димитров: http://textove.com/text.php?son g=e969f398 (ако погледнете, чака ви разочарование, няма и помен от „-фия-фия” и напънът за смешка увисва във въздуха) . Ако изопачаването на песничката идва от желанието на „кандидат-президента” да иронизира, какво ли е предизвикало сатирическото му жило? По-долу става ясно - била за мир! Леле-мале, какъв примитивизъм! Друго си е, когато по същата тема пее Джон Ленън, нъл тъй. Или сър Пол. Тук нямаме възражения и ръкопляскаме заедно с цялата прогресивна общественост. |
| Това е тананикане, както е всъщност песента, не стихът, "Соф-ф-фия....". Дали има значение коя страница е сатирична? Предните страници често са по-сатирични от задните. |
Добави мнение Мнения:12